Подигравки с Бога и Корана: докъде се простира свободата

Богохулство ли е да гориш Корана или да се явяваш гол пред олтара на една черква? Докъде се простират границите на свободата и на мненията? Кое е допустимо и кое - не? Има ли линии, отвъд които не бива да се преминава?

Свободата на мненията и на медиите са основни права, гарантирани в ЕС. В демократичните общества е важно да се толерират и непопулярни мнения, дори ако те нараняват нечии религиозни чувства.

Но докъде се простира сферата на разрешените критични или подигравателни оценки, свързани с религиозни съдържания, и как се отнасят хората по света към тях? В последните години в Европа имаше немалко случаи на провокации към различните религиозни общности. Кое може да се толерира и кое - не?

Горенето на Корана в Швеция

Само в Швеция тази година имаше няколко случая, в които хора гориха копия на Корана. През миналата седмица един демонстрант също беше обявил намерението си да стори това. И макар че в крайна сметка не се стигна дотам, дори самото намерение предизвика протести в много ислямски държави. Всъщност полицията в Швеция беше забранила подобни акции още през февруари 2023, но впоследствие забраната беше отменена от местен съд като противоконституционна с аргумента, че свободата на събиранията и протестите е гарантирана от закона в Швеция.

Къде има закони за наказание на богохулството

Със същия аргумент полицията по-късно разреши контрапротест, в който беше предвидено да се горят Библията и Тората. Говорител на полицията разясни, че разрешението не се отнася до искането за публично изгаряне на светите книги, а до правото на публични събирания, на които се изразява определено „мнение“. Ставало дума за "важна разлика".

Полицията в Швеция разреши и последната засега подобна акция в Швеция, при която един бежанец от Ирак беше обявил, че смята да гори страници от Корана в Стокхолм. И в този случая бе пояснено, че е било дадено разрешение за публично събиране, но не и за „съдържанието на това събиране“. В действителност обаче впоследствие бе образувано наказателно производство за "подстрекателство срещу етническа група", тъй като протестът се е състоял в близост до джамия.

ООН също осъди изгарянето на Корана в Швеция, като предупреди за "тревожно нарастване на публичните актове на религиозна омраза". В същото време от ООН заявиха, че не бива да се ограничава свободата на мненията.

Полугола жена пред олтара на Кьолнската катедрала

И в Германия свободата на мненията е защитена от конституцията. Но има и известни ограничения. Германия е една от малкото европейски държави, която защитава религиозните общности с т.нар. параграф за богохулството.

До три години лишаване от свобода може да бъде наложено на тези, които изричат обиди, имащи потенциала да „нарушат обществения мир". Този параграф от Наказателния кодекс обаче се прилага на дело изключително рядко. Все пак има няколко подобни случая.

През 2006 г. пенсионер получи условна присъда, след като беше разпространявал ролки тоалетна хартия с надпис "Коран". През 2013 година пък активистка беше глобена за това, че изрисува думите "Аз съм Бог" върху полуголото си тяло и се появи пред олтара на Кьолнската катедрала. Въпреки това тя бе осъдена само на парична глоба и то за нарушаване на религиозните практики, а не за богохулство.

Френското сатирично списание “Шарли Ебдо”

През 2015 г. двама ислямисти нападнаха френското сатирично списание “Шарли Ебдо”. Поводът бяха публикуваните в списанието карикатури на пророка Мохамед, които предизвикаха възмущение и гняв сред мюсюлманите по целия свят.

Само няколко дни след нападението срещу редакцията, при което загинаха 12 души, тогавашният министър-председател Манюел Валс заяви, че богохулството никога няма да бъде престъпление според френското правосъдие. Президентът Макрон споделя тази позиция. С други думи, свободата на мненията във Франция включва и правото да се говори и пише онова, което на други места се счита за богохулство.

Богохулството не е престъпление във Франция още от 1881 г. насам. Страната стриктно разделя църквата от държавата от близо 120 години. Принципът на секуларизма се радва на високо одобрение сред френското население.

Карикатурите на Мохамед в Дания

“Какво е позволено на сатирата?" - се питаха датчаните през 2005 г., когато поредицата карикатури за исляма в датския вестник "Jyllands-Posten" предизвиква огромни протести в арабския свят, някои от които бяха придружени от насилие. И в други държави инцидентът предизвика дискусия за свободата на изкуството и свободата на изразяване. Тогавашният датски министър-председател се разграничи от публикуването на карикатурите, но защити свободата на печата и мненията, които са високо ценени в Дания.

До 2017 година в Дания съществуваше закон срещу богохулството. Датските власти обаче почти не го прилагаха на дело. Имаше само единични случаи на повдигнати обвинения – например през 1970-те години срещу двама радиопродуценти, излъчили песен, осмиваща християнството. Датско-иранската художничка Фирузе Базрафкан пък бе обвинена през 2014 година за акция под мотото „Богохулство“, в която показваше разкъсани страници от Корана. Тогава тя заяви: "Искам да напомня на хората, че е нормално да имат различни мнения". И в двата случая обвиняемите бяха оправдани. През 2017 г. законът срещу богохулството в Дания беше окончателно отменен.

Полша: Богородица и дъгата

Полша се смята за силно религиозна страна, където Католическата църква все още оказва голямо влияние върху обществения живот. Полската конституция също гарантира свободата на изразяване. В последните години обаче някои артисти бяха обвинени в богохулство.

През 2019 година изображение на Богородица с ореол в цветовете на ЛГБТИ-общността предизвика сериозен отзвук. На три жени бяха повдигнати обвинения за разпространяването на изображението. Твърдеше се, че са засегнали религиозните чувства на вярващите, което е престъпление според полското законодателство и се наказва с до две години затвор. В крайна сметка жените бяха оправдани. Според съда извършеното от тях е провокация, но тя не е имала за цел да обиди някого.

Докато държави като Полша и Германия имат отделни параграфи срещу богохулството в наказателните си кодекси, много европейски държави вече са ги премахнали. Сред тях са Ирландия, Норвегия, Нидерландия и Швеция. В Германия също има искания въпросният текст да бъде отменен - в името на свободата на словото.