Европейски нюзрум: Пътят на Босна и Херцеговина към ЕС е съпътстван от вътрешни проблеми

Пътят на Босна и Херцеговина към членство в ЕС достигна важен етап през декември миналата година, когато страната получи статут на кандидат за членство. Сега Босна е изправена пред най-голямата си политическа криза след Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната през 90-те години на миналия век, съобщи Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.

След общите национални избори миналата година Босна и Херцеговина (БиХ) бързо състави ново правителство и направи голяма крачка към Европейския съюз, като получи статут на кандидат за членство след дълги години чакане. Вътрешнополитически проблеми обаче предизвикаха институционална нестабилност, която се превърна в най-голямата политическа криза след Дейтънското мирно споразумение. Тя може да дестабилизира региона и да застраши евроатлантическото бъдеще на страната.

Споразумението раздели Босна и Херцеговина на два субекта: Мюсюлманско-хърватска федерация и Република Сръбска (РС). Те са свързани със слабо централно правителство.

Босненският сръбски лидер Додик в сблъсък с международния пратеник Шмит

Президентът на Република Сръбска (с преобладаващо сръбско население) Милорад Додик, който остава съюзник на Кремъл, от години има огромно влияние в сръбската част на страната и често разпалва етническо напрежение.

През последните седмици президентът на босненските сърби подписа два спорни закона, които се считат за подстрекателски политически ходове и които според Вашингтон подкопават Дейтънското мирно споразумение. Силни реакции дойдоха и от Мюсюлманско-хърватската федерация, както и от Париж, Рим и Берлин.

Членът на председателството на Босна и Херцеговина Денис Бечирович заяви, че Додик "открито заплашва Дейтънското мирно споразумение и независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Босна и Херцеговина, а оттам и мира и сигурността".

Първият закон, подписан от Додик на 7 юли, преустановява признаването в Република Сръбска на решенията на Конституционния съд на Босна. Конституционният съд на Босна и Херцеговина се състои от девет съдии, трима от които се избират от председателя на Европейския съд по правата на човека. Останалите четирима се избират от Федерацията, а двама се избират от РС. Додик настоява чуждестранните съдии да бъдат заменени с местни съдии. Освен това той твърди, че недвижимото имущество в РС е собственост на босненските сърби, а не на общата държава. Според Додик решенията на Конституционния съд на Босна и Херцеговина няма да се прилагат в РС, докато съдът не бъде реформиран.

Вторият законодателен акт на практика позволява на босненската сръбска единица да заобикаля или пренебрегва решенията, взети от главния международен пратеник в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит. На 8 юли държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън написа в Туитър, че подписването от Додик на закон, отхвърлящ правомощията на международния пратеник, "нарушава конституцията на Босна и Херцеговина и подкопава Дейтънското споразумение". Посолството на САЩ в Сараево нарече закона "преднамерена атака срещу Дейтънското мирно споразумение".

На 9 юли двата законопроекта, които бяха одобрени от босненските сръбски депутати миналия месец, официално влязоха в сила с публикуването им в официалния вестник на Република Сръбска (РС).

Шмит остро разкритикува босненските сръбски власти, като говори за "атака срещу босненския Конституционен съд" и "опит да се застраши правната и конституционната рамка на страната, включително ключови елементи като решенията на върховния представител". Той добави: "Политическите представители на РС се опитват да застрашат върховенството на закона и да създадат хаос. Оттук нататък всички действия, които нарушават конституционния ред на Босна и Херцеговина, ще се третират като криминално престъпление. А отговорните за това лица ще бъдат подведени под отговорност." Новата мярка ще позволи на съдебната система на Босна да преследва политиците, които се противопоставят на заповедите на Шмит и на тези на Конституционния съд, с наказания до пет години затвор.

В момента международен пратеник в Босна е германският дипломат Кристиан Шмит. Той разполага с изпълнителни правомощия - т.нар. правомощия от Бон - а именно да уволнява избрани служители и да налага закони.

Въпреки това Додик изглеждаше непоколебим и се обърна към Шмит в писмо, изпратено до офиса на върховния представител в петък следобед. "Върховeн представител в Босна не съществува и е отвратително и незаконно да се представяте в невярна светлина", пише Додик.

Лидерът на босненските сърби отказва да признае правомощията на Шмит, откакто позицията загуби подкрепата на ООН поради намесата на Москва и Пекин.

Милорад Додик е в добри отношения с властите в Сърбия и в изявленията си не крие, че разчита на подкрепата на официален Белград за своите възгледи, които срещат осъждане от Запада. На 24 април сръбският президент Александър Вучич коментира, че никога не е казвал нищо срещу БиХ и нейната цялост. "Гледам да запазя мира и стабилността в региона по всички възможни начини", заяви Вучич.

На 2 юли Додик, който отдавна агитира за отделяне, обяви, че тази година е възможно да се проведе референдум за статута на Република Сръбска.

Крачка към авторитаризъм

На 20 юли босненският сръбски парламент прие закон, с който клеветата се обявява за престъпление. Критиците твърдят, че този ход има за цел да заглуши критичните гласове в босненската сръбска единица. Посолството на САЩ в Сараево предупреди, че "тези, които въведоха и подкрепиха този репресивен закон, придвижиха Република Сръбска с още една крачка напред по пътя към авторитаризма", добавяйки, че това застрашава и евроатлантическото бъдеще на страната.

Застрашава ли Додик пътя на Босна към ЕС?

Народното събрание на РС "няма правомощия да реши да не прилага решенията на Конституционния съд на Босна и Херцеговина", заяви говорителка на Европейската служба за външна дейност и добави, че гласуването "следователно е без правно основание" и представлява "ясно отклонение от очакванията, които съпътстваха предоставянето на статут на кандидат за членство в ЕС".

"Преустановяването на сътрудничеството за постигане на ключови приоритети на ЕС е достойно за съжаление", продължи говорителката. "ЕС - посочи тя - последователно демонстрира, че е лоялен партньор на Босна и Херцеговина с недвусмислен ангажимент към страната и перспективата за членство в ЕС като единна, обединена и суверенна държава."

Лидерът на хърватската етническа група в Босна и Херцеговина, председател на партията Хърватска демократична общност (HDZ BiH) и на Хърватското национално събрание (политическа организация, обединяваща хърватите в Босна и Херцеговина – бел. прев.) Драган Чович посочи, че по-голямата част от пакета, договорен с еврокомисаря по разширяването Оливер Вархей, трябва да бъде изпълнена до октомври. Той подчерта, че това ще включва избирателния закон, както и реформата на Конституционния съд на БиХ.

Избирателният закон е предмет на дебати от години. Представители на босненските хървати подчертаха, че е необходимо да се премахнат всички разпоредби в конституцията, които дискриминират националните малцинства, и да се осигури равнопоставеност на трите съставни народа в БиХ. Хърватският представител Желко Комшич е бил избиран досега в тричленното председателство от нехърватско мнозинство четири пъти.

В резултат на това хърватите се стремят да въведат в конституцията и в избирателния закон разпоредба, която да направи невъзможно един етнос да избира представители на друг етнос. Това е частично подкрепено от Върховния представител, който наложи изборна реформа в навечерието на изборите. Критиците твърдят, че подобни стъпки водят до по-нататъшно институционално раздробяване и целят главно да осигурят победата на християндемократическата партия ХДО (HDZ) в хърватските избирателни райони.

Възможно ли е преговорите за членство в ЕС да започнат до края на годината?

Миналата седмица в Брюксел се проведе първото заседание на Съвета за стабилизиране и асоцииране ЕС-Босна и Херцеговина, след като през декември миналата година страната получи статут на кандидат за членство. Съветът направи преглед на напредъка на страната.

Хърватия подчерта, че е в неин интерес в съседство с нея да има функционираща и стабилна Босна и Херцеговина. На 19 юли министърът на външните работи Гордан Гърлич Радман заяви, че Хърватия ще се застъпи за започването на преговори за присъединяването на Босна и Херцеговина към Европейския съюз до края на тази година.

Министърът на външните работи на Словения Таня Файон заяви, че според нея Босна и Херцеговина е на прав път, след като миналата година получи статут на кандидатка за членство в ЕС, за което Словения усилено лобираше.

"Като се има предвид, че страната формира правителствени структури на всички нива много бързо, най-бързо в своята история (...), сега очакваме, че тя ще осъществи реформи много амбициозно. Целта е преговорите за присъединяване да започнат до края на годината", каза министърът. Тя добави, че голяма част от ключовите приоритети все още не са изпълнени.

Без санкции от ЕС срещу босненския сръбски лидер Додик

На 12 юли Европейският парламент призова за целенасочени санкции срещу Милорад Додик, който вече е санкциониран от САЩ и Обединеното кралство, а също и срещу други високопоставени служители на Република Сръбска за сепаратистките действия в страната.

В доклада за Босна и Херцеговина, който беше одобрен с 530 гласа "за", 68 "против" и 33 "въздържал се", остро се осъждат "повтарящата се подстрекателска реторика и сепаратистките закони и политики на ръководството на Република Сръбска". Членовете на ЕП предупредиха, че "повече от 25 години след края на войната страната все още е изправена пред разделения, насърчавани от политическите елити, и опити за сепаратизъм" от страна на РС. Подобни действия дестабилизират Босна и Херцеговина, противоречат на нейната европейска перспектива и застрашават достъпа до финансиране от ЕС, се посочва в доклада. Накрая членовете на ЕП призоваха Босна и Херцеговина да засили подготовката си за преговорите за присъединяване към ЕС.

Унгария обаче изрази несъгласие с налагането на санкции на Додик. В реч в Баня Лука на 5 юли унгарският външен министър Петер Сиярто изрази пълната си подкрепа за лидера на босненските сърби. "Подкрепяме Додик и заставаме до него заради вас, заради сърбите в Босна и Херцеговина, защото вие решихте, че той е вашият президент."