Русия надигра Европа в Кавказ с "хуманитарна помощ" от авер на Путин

На 26 юли 2023 г. от Армения по Лачинския път са изпратени 19 камиона с хранителни и медицински стоки за сепаратисткия анклав в азербайджанския Карабах. Изпращането на товарите обаче не беше съгласувано с властите в Баку. Затова граничните служители на Азербайджан не пропуснаха тези камиони от Армения да преминат - налице бе опасност от контрабанда на оръжия и прехвърляне на въоръжени бойци към Карабах.

Сепаратисти, изповядващи принципите на Москва

Два дни след като камионите напуснаха Ереван, едно от водещите гръцки издания Protothema, отбеляза, че този път се използва (от страна на Армения) за "ротация на личния състав, за транспортиране на оръжия и боеприпаси и проникване на терористи".

След като през 2020 г. Азербайджан възстанови суверенитета си над Карабах, транспортната връзката между Армения и сепаратисткия анклав се осъществява по пътя в посока гр. Лачин, който е под временен контрол от страна на руския военен контингент.

На 15 юли 2023 г. председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел обяви готовността на Азербайджан да отвори допълнителен път през гр. Агдам, по който също да се доставят хуманитарни стоки за карабахските арменци. Но властите в Ереван и лидерите на сепаратистите упорито настояват да се използва само пътят за Лачин.

Фактът, че Ереван и карабахските сепаратисти, подкрепяни от Кремъл, спекулират с карабахския конфликт, беше отбелязан и от украинските медии. "За ръководството на сепаратистите в Ханкенди от принципно значение е използването на Лачинския път, контролиран от руския военен контингент", коментира украинското онлайн издание Цензор.

Империалистическите игри на Кремъл

Желанието на Ереван да използва пътя, на който са разположени руските военнослужещи, не е случайно - и самата доставка на хуманитарни товари за Карабах има руска следа. За това свидетелстват редица факти:

Камионите, изпращани от Ереван, са собственост на компания за импортно - експортни дейности Spayka. Собственикът ѝ се казва Седрак Кочарян. Той е синът на Роберт Кочарян, най-проруски настроеният от бившите президенти на Армения и личен приятел на Владимир Путин.

Spayka и собственикът ѝ имат трайни и тесни връзки с Москва - фирмата доставя стоки за Руската федерация вече повече от 16 години. Според арменски медии, много от които (“Храпарак”, “Спутник Армения”, “Радио Азатюн”) са пряко или косвено свързани с Кремъл, частите от руския военен контингент е трябвало да посредничат при предаването на товарите, изпратени от Ереван на карабахските сепаратисти.

Арменският доброволчески въоръжен отряд "Кръстоносци" започна на 8 август 2023 г. акция срещу опитите да се предотврати влизането на ТИР-овете на Spayka в Карабах. Отрядът е спонсориран от известния в Москва криминален бос и “добре облечен бизнесмен" Артур Асатрян, който е обявен за международно издирване от Италия по подозрение в убийство.

Скандалът с ТИР-овете е поредната проява на руския империализъм. Путин отдавна работи срещу постигането на мир между Армения и Азербайджан, от който са заинтересовани ЕС и САЩ. Същият сценарий беше разиграван от него навремето в Украйна, Грузия и Молдова.

Целите на тази деструктивна политика са отразени в много западни медии.

Карабахските арменци като пионки на Москва

"Путин ползва арменците в Карабах като пионки. Подобно на южноосетинците и абхазците в Грузия и руските общности в Украйна, Карабах му осигурява необходимото псевдохуманитарно оправдание за руския империализъм", констатира американският в. The Wall Street Journal през юни 2023 г.

"Като се имат предвид продължаваните от Русия конфликти за марионетни територии в такива части на бившия Съветски съюз като Абхазия, Южна Осетия и Донбас, Москва действа по същия сценарий. Карабах е подходяща цел за такъв тип операция", коментира паневропейското издание EuReporter.

Спекулирайки върху хуманитарния проблем, създаден от самата Москва, "Русия може да си запази позициите и военното присъствие в Южен Кавказ и Източна Европа", писа румънското издание на сп. Newsweek.

Според телевизия Prima, чешкия партньор на CNN, "Русия недоволства, че Армения и Азербайджан са на път да се споразумеят по някои въпроси с помощта на Вашингтон и Брюксел".

“Москва използва всяка възможност, за да разпали допълнително конфликта и да спъне установяването на мир между двете държави, подкрепяни от Запада", обобщава полското издание Dorzeczy.

Хуманитарна помощ или милитаризация?

Опасенията на азербайджанците и европейските медии за потенциалното прехвърляне на оръжия и бойци в Карабах заедно с хуманитарната помощ, са основателни. Компанията на Кочарян Spayka вече е замесвана в контрабандна дейност. По време на Втората карабахска война през 2020 г. дружеството е забелязано в незаконен трафик на оръжия от Русия към Армения.

Така, на 10 октомври 2020 г. ТИР-овете на Spayka, натоварени с оръжие, са задържани на грузинско-арменската граница. Според тристранното изявление на ръководителите на Русия, Азербайджан и Армения, подписано след войната от 2020 г., Лачинското шосе може да се използва единствено за граждански цели.

Въпреки това, през последните три години покровителите на арменските сепаратисти в Ереван, при активното участие на руски военни, прехвърлят оръжия и боеприпаси към Карабах по Лачинския път.

"Армения не спира да формира нови бойни позиции на територията на Азербайджан, на която временно е разположен контингентът на Руската федерация...Продължава и залагането на голям брой мини", съобщи наскоро "Цензор".

На 14 юни т.г. азербайджанският Telegram-канал AZfront, който редовно излиза с ексклузивни материали за Украйна, Кавказ и Иран, алармира за нови военни доставки от страна на Кремъл:

"Руската армия тайно е предоставила стотици китайски разузнавателни и ударни дронове DJI Mavic 3 Fly More Combo със системи за изстрелване на експлозиви на незаконни въоръжени формирования на арменските сепаратисти в Карабах". Информацията идва от източник в Главното управление по разузнаване на Украйна.

Сепаратизмът в Източна Украйна и в Карабах е един и същ

Подобна ситуация се наблюдаваше и през 2014 г., когато Москва започна да доставя "хуманитарна помощ" в Източна Украйна. Тогава Киев отхвърли руската инициатива, опасявайки се от таен превоз на оръжия и терористи на своя територия. Тогава Вапунгтон и Брюксел безусловно подкрепиха позицията на Киев.

"Осъждам влизането на така наречения руски хуманитарен конвой на територията на Украйна. Това е грубо нарушение на международните ангажименти от страна на Русия", отсече през август 2014 г. тогавашният генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен.

"Русия няма право да доставя помощи в Украйна...Всякаква едностранна намеса на Русия на украинска територия, включително под претекст на предоставяне на хуманитарна помощ, ще е напълно неприемлива", заяви тогава и посланикът на САЩ към ООН Саманта Пауър.

"Това (изпращането от Русия на “хуманитарния конвой” в Украйна) е явно нарушение на украинските граници", заяви през 2014 г. и тогавашният говорител на Еврокомисията по въпросите на външната политика и сигурността Себастиан Брабант.

Тогавашните президент на САЩ и канцлерка на Германия Барак Обама и Ангела Меркел в телефонен разговор (2014 г.), "се съгласиха, че изпращането от страна на Русия на хуманитарен конвой в Украйна, без такъв да бъде съгласуван с Украйна, е поредната провокация и нарушение на суверенитета и териториалната цялост на Украйна."

Въпреки очевидните прилики между събитията отпреди девет години в източните райони на Украйна и тези, които наблюдаваме днес в Азербайджан, европейските чиновници игнорират казуса с Карабах.

Някои от тях дори подкрепят исканията на проруските сепаратисти. Но тази предубеденост се дължи най-вече на влиянието на многобройните арменски диаспори във Франция и САЩ.

"Президентът на една от най-големите европейски сили, Еманюел Макрон, се превърна в заложник на радикалните елементи в арменската диаспора", констатира през юли 2023 г. румънското новинарско издание Stiripesurse.

Очевидно е, че Макрон далеч не е единственият…

Игор Чаленко, политолог, ръководител на Центъра за анализи и стратегии (Киев, Украйна)