Как Западът проспа успеха на китайския "Път на коприната"

Преди десет години китайският лидер Си Дзинпин за първи път заговори за изграждането на нов "Път на коприната". "За да създадем по-тесни икономически връзки, да задълбочим сътрудничеството и да насърчим развитието на Евразийския регион, трябва да започнем инициатива за съвместно изграждане на икономически пояс по "Пътя на коприната", заяви той на посещение в казахстанската столица Астана.

Амбициозната цел, която Пекин си постави, беше да развие инфраструктурните и икономически отношения на Китай с Европа по трасето на древния „Път на коприната“. Само месец по-късно в Индонезия Си Дзинпин, който тогава тъкмо беше поел управлението на Китай, заговори за “Морски път на коприната” - от Китай към Италия.

“Пътят на коприната” днес пресича няколко континента

Днес, 10 години по-късно, новият “Път на коприната”, официално известен под името “Един пояс, един път”, се разпростира върху няколко континента, включително Африка, Южна Америка, Югоизточна Азия и дори Арктика, пише германската обществено-правна медия АРД.

Пекин инвестира огромни суми в инфраструктурни проекти, в това число пристанища, язовири, железопътни линии, магистрали и тръбопроводи. Инициативата е шумно рекламирана в китайските държавни медии. Германското икономическо дружество Germany Trade & Invest (GTAI) отчита 274 нови проекта в рамките на “Един пояс, един път” само през първото тримесечие на тази година. Броят на проектите продължава да расте, но етикетът на “Един пояс, един път” се раздава твърде лесно – за целта е достатъчно в тях да участва някоя държавна или частна строителна фирма от Китай, уточнява АРД.

Китай обаче все повече намалява държавното финансиране - пикът на инвестициите е бил през 2017 година. Това потвърждава и професор Уанг Иуей от Пекинския университет: “Китай вече не разполага с толкова много пари, икономиката се забавя, а вътрешният дълг на страната е много висок”, казва Уанг. “Затова в момента фокусът на новия „Път на коприната“ не е върху мащабни строителни проекти.”

На мястото на китайските банки много частни компании от страната и чужбина се включват като инвеститори. Все по-влиятелни стават инвеститори от арабските държави като Саудитска Арабия и ОАЕ, с които Китай все повече разширява отношенията си.

Механизъм за увеличаване на геополитическото влияние

В демократичните държави обаче критиките към Пекин растат. Обвиненията са, че Китай използва инфраструктурните проекти, за да печели нови партньори и да увеличава геополитическото си влияние. Много от държавите, в които се реализират проектите, задлъжняват и стават зависими от Пекин. А експертите предупреждават, че инфраструктурата може да бъде използвана и за военни цели.

По данни на Института за световна икономика в германския град Кил 60% от всички чуждестранни кредити могат да останат непогасени. Затова Китай отпуска спасителни заеми. Чрез тези спасителни кредити индиректно се спасяват и китайските банки, обясняват експертите от Кил. Защото ако кредитополучателите се окажат неплатежоспособни, това може да създаде риск за самите банки.

Изплаща ли се инициативата за Китай? Да, казва Юрген Матес от Института за германска икономика (IDW) в Кьолн. “Мисля, че Западът дълго време подценяваше инициативата”, казва Матес. "А от гледна точка на Китай тя е много голям успех, защото страната успя да влезе в партньорски отношения с много държави.” Сред тях източноевропейски държави и балкански страни, които “всъщност би трябвало да принадлежат към сферата на влияние на ЕС”, пояснява експертът.

„Много време беше пропуснато“

За да конкурират Китай, миналата година държавите от Г-7 също обявиха глобална програма за инвестиции в инфраструктура. Те планират да вложат около 600 милиарда евро до 2027 година. “Това е опит за отговор”, казва Матес. Но за момента той е по-скоро незначителен. Западът е в самото начало на процеса на наваксване, “защото много време беше проспано и остана незабелязано геополитическото значение на инициативата за нов „Път на коприната”.

Китайското правителство ще отбележи 10-годишния юбилей на мащабната инициатива през октомври в Пекин. И докато западните правителства вероятно няма да присъстват, руският президент Владимир Путин вече е потвърдил своето участие.

Автор: Ева Ламби-Шмит