Коментар на Ивайло Дичев:
Тук няма да навлизам в политическите мотиви на блокадите – криенето на големите играчи зад гърба на работниците, клатенето на правителството от опозицията, стремежът г-н Денков да бъде представен като лошото, а г-н Борисов – доброто ченге, както и гъстата антиевропейска мъгла, която вече неизменно съпътства нашите караници. Започна се със зърнарите, подеха го енергетиците, на скамейката загряват вероятно ресторантьорите – вероятно ще е така до европейските избори.
Запитах се за един феномен, който е в центъра на този протест: отказът да се променяш.
Колкото по-бърза е промяната, толкова по-голяма е несигурността
На миньорите се предлага да сменят професията си. Допускаме, че става дума за сходно заплащане, а най-вероятно новата работа във ВЕИ-та или рекултивации ще е по-чиста и лека. В държавата има вече хроничен глад за работници. И защо тогава приемаме, че те са прави да отказват? Не говоря за естественото съчувствие, че тези хора могат да останат без работа, а за по-странното съчувствие - че ще им се наложи да се променят.
Вероятно някаква роля тук имат годините на прехода, които пречупиха много човешки траектории. Комунистът се превръщаше в капиталист, филологът се заемаше с реклама, учителката заминаваше в чужбина да гледа стари хора, милиционерът минаваше на тъмната страна – и какво ли не още. Разбира се имаше хора, за които тези житейски прескоци бяха щастливи, но националната травма беше всеобща. Говорим за една затворена и провинциална страна, в която човек нямаше много избор и веднъж назначен за инженер си оставаше инженер до края на живота. И ето че идват 1990-те и трябва да се преквалифицираш, да се преориентираш, да избираш. На думи вдъхновяващо, на психология – трудно.
Промяната ни плаши, защото създава усещането, че губим контрол. Свикнал си с едни хора, един маршрут до работата, ако щете – научил си се на едни хитрости, с които да се измъкваш от неприятности - и изведнъж попадаш другаде, където не знаеш как стоят нещата. Колкото по-голям и бърз е скокът в новата роля, толкова по-голяма е несигурността.
Страхът, че ще станем ненужни
Според един културен инвариант, новодошлият винаги тръгва от най-долу в йерархията – трябва му време да се утвърди и да намери мястото си. В този смисъл промяната на работата за много хора носи усещането за пропадане, за загуба на достойнство. Особено пък ако не си се решил на нея сам, а са ти я наложили отгоре, както в момента го чувстват много от енергетиците. Защото тя се усеща като загуба на минало – в новия колектив не знаят кой си и какво можеш, трябва тепърва да се доказваш. Ама ще се справиш ли? Дипломата, стажът, професионалната биография дават на човека някаква стабилност, но все по-бързата промяна на всичко около нас сякаш започва да ги прави неадекватни. Дори някой да притежава тапия, че владее пакета от програми "Офис" на "Майкрософт", това не значи, че той наистина може ефективно да ги ползва, тъй като те се обновяват всяка година.
Към това се прибавя и застаряването на населението, чиято средна възраст в България вече надхвърли 44 години. Промяната е естествено желание на младия човек, от един момент нататък обаче тя почва да се преживява като заплаха. И тук два противоположни процеса: от една страна населението в развития свят застарява, а от друга технологическото развитие става все по-бързо - изчезват професии, обезценява се опит. Резултатът е това катастрофично усещане, с което ни заливат медиите: ще станем излишни, светът ще ни захвърли. Енергетиците от блокадите, които показваха медиите, изглеждаха млади и е странно, че не искат да използват възможността да овладеят нещо по-перспективно. Може би ги заразява общата национална депресия; може пък да ги подучват онези, които ги употребяват политически.
Обществото трябва да оказва повече подкрепа
Съпротивата срещу промените виждаме в нежеланието да напуснеш мястото, където живееш и да потърсиш по-добри възможности. Не дай Боже Денков да предложи на миньорите да вървят в Пловдив! По комунистическо време човекът живееше гордо вкопан в местожителството си, а от държавата очакваше да му осигурява "поминък" - така че местни велможи откриваха безсмислени производства, които напомняха повече социална услуга отколкото икономика. Тази нагласа май е жива е до днес. Мястото щяло да се обезлюди, ужас; ами нали другото място пък ще се олюди? Е, добре, но с времето хората се привързват към мястото и професията си и искрено отказват да се разделят с тях, въпреки че другаде ще им е по-интересно, по-изгодно.
Драмата с мините ще се повтаря отново и отново, затова ми се струва важно обществото ни да подкрепя хората в скоковете, които ще им се наложи все по-често да правят – реакцията "а на мен кой ще ми даде 36 заплати?" само създава допълнително напрежение. Датската система за сигурност и гъвкавост на труда "флекс секюрити" беше такава програма, която подкрепя не запазването на загубилата смисъла си щатна бройка, а човека, който трябва да премине от едно поприще към друго по-перспективно. Но въпросът не е само финансов.
Смяната на жизнената траектория изисква психологическа подкрепа, изграждане на съвсем ново отношение на обществото ни към новодошлия, към онзи, който решава да се преосмисли. Енергетиците по блокадите трябва да усетят, че ще ги уважаваме повече, ако се решат да започнат наново. Че това не е техен екзистенциален провал, а тъкмо обратното, пълноценно включване в един нов живот. Може би ако започнем по-малко да говорим за корени и коренища и повече за перспективи и хоризонти, ще ги окуражим за този иначе труден избор.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Прост
06:07 05.10.2023
2 Ясно
06:10 05.10.2023
3 Гост
Коментиран от #26
06:15 05.10.2023
4 Вятъра на промяната
Коментиран от #37, #49
06:18 05.10.2023
5 Реално
06:29 05.10.2023
6 Светът е разлят
06:38 05.10.2023
7 Пернишки миньор-програмист
06:40 05.10.2023
8 Клетите напъни на ДВ
Коментиран от #12
07:03 05.10.2023
9 Щом искаш
07:06 05.10.2023
10 УнгеМанге Цайтунг
07:08 05.10.2023
11 Ти си
Коментиран от #38
07:18 05.10.2023
12 000013
До коментар #8 от "Клетите напъни на ДВ":
И той като баща си ветропиказател , цял живот нагаждач07:20 05.10.2023
13 Чета по-долу троловете
Коментиран от #31
07:21 05.10.2023
14 инфо
Коментиран от #39
07:21 05.10.2023
15 ха ха
07:22 05.10.2023
16 Айде тоя
07:25 05.10.2023
17 Дойче веле
07:32 05.10.2023
18 фен
07:33 05.10.2023
19 Сесесере
Коментиран от #21, #25
07:35 05.10.2023
20 варненски пенсионер
07:38 05.10.2023
21 Гост
До коментар #19 от "Сесесере":
Ти миньор ли си? Ако не си, защо не си станал, за да се облажиш и ти от тези "привилегии"?!07:46 05.10.2023
22 да видим
07:57 05.10.2023
23 Този коментар е премахнат от модератор.
24 Абе
08:24 05.10.2023
25 МММ да
До коментар #19 от "Сесесере":
Баце как би обяснил събарянето на нов ветро парк в Германия, за да копаят въглища за вече много изостаналите си от няколко поколения модернизации дърти ТЕЦ-ове, покриващи едва екологичните норми от преди 50години.Въпреки, че съкращават производства знаят много добре, че не могат да разчитат въобще на ветро и фото-парковете(всичко ала бала).
Коментиран от #43
08:42 05.10.2023
26 А ти искаш ли
До коментар #3 от "Гост":
секторът в който работиш да го закрият и ад останеш на улицата без препитание?08:43 05.10.2023
27 Копипасте
08:52 05.10.2023
28 Баща му бе голям българин
Но трендафила трън роди
08:52 05.10.2023
29 точно така!
08:57 05.10.2023
30 Демократ
Коментиран от #46
09:02 05.10.2023
31 Просто никой не обича промените
До коментар #13 от "Чета по-долу троловете":
Най-лесно е да живеем рутинно и да не се променяме. Затова реформите у нас не вървят. Масите не искат промените, защото ще им се накърни рахатлъкът. Девизът е: да не мислим, да не действаме, да лежим, ядем и караме стари коли с евтин бензин.Коментиран от #33
09:03 05.10.2023
32 Ха ха ха
09:06 05.10.2023
33 въпрос
До коментар #31 от "Просто никой не обича промените":
И в какво точно се състои рахатлъкът на "масите"? Защото моите впечатления са, че "масите" в България живеят в непрекъснат стрес и несигурност, като започнеш от екзистенциалния въпрос дали ще успея да си платя сметките, да си изхраня семейството, да си платя кредита, да купя лекарствата на децата си, да платя частните уроци, да купя дрехи и обувки... Да наречеш ежедневната битка за оцеляване рахатлък не е ли твърде ц.и.нично?Коментиран от #45
09:14 05.10.2023
34 Какви промени?
Е, такава промяна на кого му харесва и на кого не?
Цялата страна да загуби, понеже едни пишлемета искат да се обогатят.... сори. Няма как да ни хареса!
09:17 05.10.2023
35 Хххххххххх
09:41 05.10.2023
36 Вярващ
09:59 05.10.2023
37 Ивайло
До коментар #4 от "Вятъра на промяната":
Много добре знам кой съм! Аз, съм син на заклети комунисти! Благодарение на тях просперирам и сега!10:04 05.10.2023
38 Ивайло Дичев
До коментар #11 от "Ти си":
Че зидам! Дека че ода?!:) Ама, никога не съм работил! Требе да ме квалифицират!10:21 05.10.2023
39 Ивайло Дичев
До коментар #14 от "инфо":
Че аз винаги съм си заработвал хонорара! Не съм случаен професор! Аз, съм културен антрополог , което преведено на български означава манипулатор от класа!Коментиран от #40, #44
10:36 05.10.2023
40 Този коментар е премахнат от модератор.
41 Ако текстът на Дайнов
12:30 05.10.2023
42 Анонимен
12:31 05.10.2023
43 умен
До коментар #25 от "МММ да":
фейк12:54 05.10.2023
44 Този коментар е премахнат от модератор.
45 Лудия
До коментар #33 от "въпрос":
Рахат сте, аз в София бедни не съм виждал, докато има какво да ядете и да си плащате сметката ще си траете на рахат. Ако сте бедни софиянци, формулата и мястото за изпълнение ви е познато от далечната 97. Но за да отидете там трябва отново да останете с празни тенджери и на тъмно и студено14:57 05.10.2023
46 да де
До коментар #30 от "Демократ":
само забрави да кажеш кои и от къде бяха инструкторите на прехода , за да се изясни картинката15:18 05.10.2023
47 Матей преображенски
16:14 05.10.2023
48 не бях
Ясно е, че списъка с въпроси може да бъде разширен, но има ли смисъл! Ако човек иска да бъде лъган, то ще бъде
23:59 05.10.2023
49 Оранжево и синьо
До коментар #4 от "Вятъра на промяната":
Ей, много сте заядливи ша знаиш. Той го е написал: "Комунистът се превръщаше в капиталист, филологът се заемаше с реклама". Как вече да не знае кой е?12:50 06.10.2023