Мюсюлманите в Европа се чувстват уязвими заради нарастващата враждебност, свързана с конфликта между Израел и "Хамас"

Джиян Омар, берлински законодател, който по произход е сирийски кюрд, не се чувства защитен от полицията, след като получил изпълнени с омраза листовки, смесени с парчета стъкло и фекалии, някой счупил прозореца му и бил атакуван от въоръжен с чук нападател след смъртоносната атака на "Хамас" в Израел от 7 октомври.

Тези три случая в офиса на Омар в избирателния му район са част от нарастващата враждебност срещу мюсюлманите в Европа, разпалвана в някои случаи от политиците след нападението на "Хамас", за каквато съобщават над 30 лидери на общности и застъпници за човешките права, с които се е консултирала агенция Ройтерс. Те добавят, че не се подават сигнали при всеки такъв случай заради ниското доверие в полицията.

"Чувствам се наистина сам и ако някой със статута на избран официален представител не е защитен, тогава как ли се чувстват други хора?", пита се Омар. Той казва, че полицията е провела разследване, но му казала, че не може да му предостави допълнителна охрана на място.

"Представете си, ако бял германски политик бе нападнат от мигрант или бежанец", казва той, намеквайки, че силите за сигурност биха направили повече в такъв случай. Берлинската полиция не е отговорила на запитване за коментар.

Престъпленията от омраза са се увеличили драматично в Европа след нападението от 7 октомври, при което бяха убити около 1200 израелци и последвалата израелска инвазия в Газа, при която бяха убити около 14 800 палестинци. В Лондон бе отчетено повишаване на случаите на антисемитизъм с 1240%, рязко повишение бе отчетено и във Франция и в Германия.

Според официалните данни има и по-малко, но значително повишение на антимюсюлманските прояви във Великобритания, но информацията за другите две страни е непълна. Тя не обхваща изцяло атаките и враждебността срещу хората и джамиите, включително срещу деца, които са станали мишена на агресия в училище, посочват хората, с които се е консултирала агенция Ройтерс, някои от които са говорили при условие за анонимност, тъй като се опасяват от отмъщение.

Неподаването на сигнали е широкоразпространено и сред жертвите на антисемитизъм, казват лидери на еврейски групи в трите страни.

Генералният секретар на Мюсюлманския съвет на Великобритания Зара Мохамед казва, че използваният от правителството език, като например назоваването на пропалестински протести "походи на омразата", в съзнанието на много хора е превърнал борбата с антисемитизма и за правата на мюсюлманите или палестинците в игра, в която трябва да има победители и победени.

"Министрите са наистина безразсъдни, това проповядване на културни войни и противопоставяне на общности една срещу друга не само не помага, а е и много разединяващо и опасно", смята тя. Британското правителство не е отговорило на запитване относно официалната употреба на подобни термини.

Усещането за уязвимост сред европейските мюсюлмани бе допълнително засилено миналата седмица от изборната победа на нидерландския крайнодесен популист Герт Вилдерс, който е отправял призиви джамиите и Коранът да бъдат забранени в Нидерландия.

В САЩ от 7 октомври насам имаше случаи на смъртоносно антипалестинско насилие.

В джамията "Ибн Бади" в Нантер, Париж, възрастни богомолци се страхуват да присъстват на сутрешната молитва по тъмно, казват двама поклонници там, след като в края на октомври в джамията била получена писмена заплаха за палеж, изглежда изпратена от поддръжник на крайнодесните.

Председателят на джамията Рашид Абдуни казва, че молба за допълнителна полицейска защита не е била изпълнена. Местната полиция е казала, че патрулира района, но няма достатъчно ресурси, добавя той. Полицията към момента не е отговорила на запитване за коментар.

"Искам ли дъщеря ми да расте в този климат?", пита се пред джамията след петъчната молитва 42-годишният таксиметров шофьор от френски и марокански произход Халил Рабун.

НЕПОДАВАНЕ НА СИГНАЛИ

Опити за палеж, словесно насилие, вандализъм и свинска глава, оставена на място в джамия, са сред повечето от 700 съобщения за случаи на ислямофобия във Великобритания през месеца след атаката на "Хамас", казва групата "Тел мама" (Tell Mama). Това представлява седемкратно увеличение в сравнение с предходния месец. "Тел мама" подава сигнали в полицията само за някои от случаите със съгласието на жалбоподателя.

Френският Мюсюлмански съвет е получил 42 писма със заплахи или обиди между 7 октомври и 1 ноември, но не е подал сигнал за нито едно от тях, казва заместник-председателят на съвета Абдала Зекри. Това се е случило на фона на вълна от писма с омраза и расистки графити по джамиите.

"Огромното мнозинство мюсюлмани не подават жалба, когато станат жертва на подобни актове. Дори ръководителите на джамии не искат. Те не искат да прекарат два часа или повече в полицейско управление, за да подадат жалба, на която в крайна сметка често не се обръща внимание", казва Зекри.

В Германия полицията също често не отчита ислямофобските престъпления като такива заради липса на информираност, например атаките срещу джамии понякога се отчитат само като имуществени вреди, казва Рима Ханано от неправителствената организация "Клейм" (Claim).

"Пострадалите от расизъм хора, като мюсюлманите и хората, за които се смята, че са мюсюлмани, често се страхуват да се обърнат към властите, защото се страхуват да не станат отново жертви, че няма да им повярват или че ще бъдат представени за извършители", казва тя.

Говорител на британското правителство казва, че "трябва да има нулева толерантност за антисемитизма, антимюсюлманската омраза или каквито и да било други форми на омраза" и добавя, че се очаква полицията да разследва докрай подобни атаки.

Министерството на вътрешните работи на Германия казва, че се "противопоставя на всички видове омраза, включително на ислямофобията в частност" и отбелязва, че тази година е извършило проучване, което му е позволило да разбере по-добре антимюсюлманския расизъм.

Във Франция министърът на вътрешните работи Жералд Дарманен призна за още антимюсюлмански актове след 7 октомври, но се очертава френските официални данни да отбележат спад, като към 14 ноември са били отчетени 130 случая, в сравнение със 188 случая през цялата минала година. Министерството не е отговорило на запитване за коментар.

Говорител на френската национална полиция признава, че данните за антимюсюлманските случаи "са непълни" и разчитат на жалби, подадени от жертвите. Службите за сигурност активно следят за случаи на антисемитизъм, добавя говорителят.

ИСТОРИЯ

Както Франция, така и Германия разработват институционални механизми за отговор на антисемитски актове след Холокоста и Втората световна война и в отговор на продължаващите предразсъдъци срещу евреите.

Колониалното и религиозно минало на Западна Европа също така представя исляма като регресивен и чужд, което допринася за утвърждаването на предразсъдъците сред части от населението и институциите, казва Реза Зия-Ебрахими – историк в "Кингс колидж" в Лондон и автор на "Антисемитизъм и ислямофобия: една преплетена история".

Атаки от страна на ислямистки въоръжени групировки в Европа или чужбина често водят до последици за мюсюлманското население като цяло.

След като джамии бяха осквернени и телевизионни коментатори разпространиха антимюсюлманска реторика, миналата седмица френският президент Еманюел Макрон каза, че "защитаването на французите от еврейското вероизповедание не бива да става чрез разпъването на кръст на французите от мюсюлманското вероизповедание".

Историкът Зия-Ебрахими обаче казва, че решението на френското министерство на вътрешните работи да забрани пропалестинските протести с мотива, че те представляват риск за обществения ред на фона на атаките на "Хамас", е допринесло за възгледа, че арабите са агресори и че поддръжниците на палестинците са мотивирани от антисемитизъм.

"Амнести интернешънъл" (Amnesty International) заяви, че пълната забрана е непропорционална.

Айман Мазйек от Германския мюсюлмански съвет казва, че е необходимо да бъде назначен федерален правителствен комисар за ислямофобията, който да допълни съществуващите комисари за антисемитизма и антиромския расизъм. "Фактът, че имаме толкова много комисари в Германия и нямаме комисар за исляма в частност, е дискриминация сам по себе си", смята той.

Новоназначеният германски комисар за расизма Рим Алабали-Радован призна за необходимостта от подобряване на наблюдението, след като проучване на министерството на вътрешните работи показа, че един от всеки двама германци изповядва ислямофобски възгледи.

За някои мюсюлмани в Германия, която през последните години е приела около един милион сирийци и малко под 400 000 афганистанци, нарастващата враждебност е изненадваща.

Галия Загал дошла в Германия от Сирия през 2015 г. и казва, че никога не е имала сериозни проблеми с дискриминацията. Малко след 7 октомври обаче тя била блъсната на два пъти в един ден и един мъж ѝ извикал: "Това е моята улица, не твоята". "Бях прекалено шокирана, за да отида в полицията", казва Загал, собственичка на салон за красота в Берлин.

превод от английски език: Владимир Арангелов, БТА