Защо спрените европейски средства за Унгария предизвикаха напрежение между Европейския парламент и Европейската комисия

Миналата седмица в Европейския парламент мнозинството от евродепутатите подкрепиха необвързваща резолюция, свързана с Унгария, призоваваща правителствата на останалите 26 държави от ЕС да използват член от договорите на Европейския съюз, "за да предприемат действия и да определят дали Унгария е извършила сериозни и постоянни нарушения на ценностите на ЕС". Това бе най-новият ход в продължаващото от години противопоставяне между парламента - който успешно задейства подобна и все още продължаваща процедура през 2018 г. - и унгарския лидер Виктор Орбан, който е обвиняван, че грубо погазва демократичните ценности и независимостта на съдебната система и който пречи на подновяването на финансирането от ЕС за Украйна, посочва сп. "Политико".

Унгарската либерална депутатка Каталин Цех заяви в свое изказване: "Този парламент показва, че сме сериозни, когато става въпрос за защита на върховенството на закона в нашия съюз, и че не се страхуваме от опитите за изнудване от страна на министър-председателя Орбан. Сега Комисията ще трябва да понесе последствията от продажбата на нашите ценности на ЕС".

Ходът на евродепутатите няма правен ефект, тъй като Европейският парламент не е компетентен да предприема подобни мерки, но той изпраща политически сигнал до останалите институции на ЕС за степента на недоволство на евродепутатите от отношението на Орбан към върховенството на закона и от това колко малко според тях прави ЕС, за да се справи с него.

Парламентарната резолюция бе приета дни преди срещата на върха на лидерите на ЕС през февруари, на която Комисията и страните от ЕС се надяват да убедят Унгария да се откаже от противопоставянето си срещу отпускането на средства от ЕС за Украйна.

Евродепутатите също така поискаха да се проучи възможността за сезиране на Съда на Европейския съюз относно решението на Комисията да размрази около 10 милиарда евро за Унгария. Средствата бяха размразени, след като през май Будапеща извърши съдебни реформи за укрепване на независимостта на съдебната система и намаляване на политическата намеса в съдилищата, изпълнявайки условия на Брюксел, известни като "супер етапи", отбелязва "Евронюз".

Комисията все още държи замразени 11,5 милиарда евро от дела на Унгария от кохезионните фондове и по-голямата част от средствата от нейния план за възстановяване и устойчивост на стойност 10,4 милиарда евро - ситуация, която министър-председателят Виктор Орбан осъди като "финансов шантаж".

Въпреки това ходът за частично освобождаване на замразените средства разгневи парламента, както стана ясно от резолюцията, в която се предвижда възможността за завеждане на съдебен иск срещу изпълнителната власт на Урсула фон дер Лайен, ако бъдат отблокирани още парични средства.

Такъв иск може да бъде предявен пред Съда на Европейския съюз в Люксембург, който може да се произнася по междуинституционални въпроси.

Парламентът ще "използва всички правни и политически мерки, с които разполага, ако Комисията отпусне финансиране, без да са изпълнени критериите, или ако не осигури пълното прилагане на съответното законодателство, като има предвид отговорността си да действа като пазител на договорите и да защитава финансовите интереси на ЕС", се казва в текста на резолюцията и се подчертава, че "Комисията е политически отговорна пред парламента".

Освен това депутатите възложиха на правната си служба да преразгледа валидността на решението за деблокиране на 10,2 милиарда евро, като твърдят, че съдебната реформа, приета от Будапеща, не "отговаря на стандарта за независимост на съдебната власт", заложен в договорите на ЕС, тъй като мерките не "осигуряват достатъчно гаранции срещу политическо влияние и могат да бъдат заобиколени или неадекватно приложени".

Реформата, която Комисията счита за достатъчно задоволителна, беше разкритикувана и от гражданското общество. В свой съвместен анализ "Амнести интернешънъл" (Amnesty International) и Унгарският хелзинкски комитет заявиха, че мерките "са импровизирани и нарушават съответните закони и подзаконови актове, както и принципите на правовата държава".

Сумата от 10,2 милиарда евро беше деблокирана ден преди лидерите на ЕС да се съберат, за да обсъдят специалния фонд от 50 милиарда евро за подпомагане на украинската икономика до 2027 г., на който Орбан се противопоставя. Съвпадението на събитията подхрани спекулациите, че Комисията е направила отстъпка, за да успокои Орбан, въпреки че унгарският премиер в крайна сметка наложи вето на фонда.

Лидерите ще се съберат отново на 1 февруари, за да направят втори опит за постигане на споразумение за тези средства. Преди този важен момент унгарските официални представители все по-ясно изразяват исканията си за размразяване на останалите 20 милиарда евро. Паричните средства идват от различни пакети и зависят от реформи за справяне с конфликтите на интереси, подобряване на обществените поръчки, защита на правата на ЛГБТ общността, укрепване на академичната свобода и гарантиране на закрилата на лицата, търсещи убежище.

В резолюцията си парламентът разкритикува ветото на Орбан, наричайки го "нарушение на принципа на искреното сътрудничество", и заяви, че "по никакъв начин ЕС не може да се поддаде на шантаж и да търгува със стратегическите интереси на ЕС и неговите съюзници, като се откаже от своите ценности".

Депутатите остро порицаха Урсула фон дер Лайен, която според тях е политическата фигура, отговорна за деблокирането на десетте милиарда евро. Ръководителката на Комисията защити решението и подчерта, че останалата част от парите ще остане замразена, "докато Унгария изпълни всички необходими условия". "Такива са правилата, всички сме се съгласили с тях и ще ги спазваме. Именно това отличава върховенството на закона от произвола на властта", заяви Фон дер Лайен пред евродепутатите.

Думите на Фон дер Лайен обаче не бяха достатъчни за евродепутатите и в резолюцията Комисията бе представена като прекалено снизходителна и небрежна по отношение на "умишлените, непрекъснати и систематични усилия" на Орбан да подкопае основните ценности на блока.

ЕС обаче няма да може лесно да убеди Унгария да промени противоречивата си политика, като спре плащанията по фондовете, коментира "Блумбърг". "Те не могат да ни изнудват финансово по тези въпроси", заяви Орбан в интервю за държавното радио ден след приемането на резолюцията.

ЕС определи за изпълнение 27 т.нар. "супер етапи", за да накара Орбан да възстанови някои от предпазните механизми за демокрацията в страната му, след като години на уговорки, правни спорове и заплахата за отнемане на правото на глас на Унгария в блока не успяха да го накарат да се съобрази с тях. Но има малко признаци, че натискът се отразява на Орбан, който управлява с укази от пандемията от ковид и е в състояние да финансира унгарския бюджет от пазара.

Спирането на средствата за страната допълнително отрови отношенията на Унгария със западните ѝ съседи и в някои отношения направи Орбан още по-непокорен. Отношенията достигнаха ново дъно на 15 декември, когато той торпилира пакета от помощи в размер на 50 милиарда евро, от които Киев се нуждае, за да продължи да отблъсква руската агресия. Орбан заяви, че няма да отстъпи по отношение на помощта за Украйна, докато партньорите му от ЕС не деблокират цялото спряно финансиране за Унгария. Той заплаши и да спре напредването на Украйна към членство в ЕС.

Междувременно унгарският премиер вече започна кампания за изборите за Европейски парламент това лято, на които се надява крайнодесни партии като неговата да се обединят, за да започнат да упражняват по-голямо влияние върху вземането на решения в блока.