Геополитически курс в защита на руския свят

Анализът е на Доц. д.н. Вилиян Кръстев

Всяка, претендираща за геополитическа значимост, държава има своя сфера на жизнени интереси, застрашаването на която предизвиква симптоматично безпокойство и инстинктивна реакция за защита. Сферата на жизнени интереси на Русия се проектира върху пространството на Руския свят (Русский мир), който почти се припокрива с границите на бившия СССР. Руският свят е икона, подхранваща културната и месианската роля, с която Русия се идентифицира като стълб на отделна цивилизация. Този свят притежава първостепенна важност за нейния геополитическия статут, съкращаването или изтръгването на отделни части от който несъмнено поставя под въпрос амбициите ѝ като геополитически играч.

Подложен на изпитанията на времето Руският свят касира външни опасности, поставящи несъмнена тревога за бъдещето на Русия. Геостратегическата цел на САЩ да отслаби Русия активизира настъпателно поведение на безпределни провокации в Руския свят. Обещанията за неразширяване на НАТО на изток („нито дюйм“ по думите на Дж. Бейкър) след разпускането на Варшавския договор се оказаха огромна лъжа. Действителността днес: НАТО „лае“ до самите граници на Русия. През годините Вашингтон участва в многобройни процеси, накърняващи интересите на Москва в Руския свят: дипломатически скандали, енергийни шантажи, организиране и финансиране на „майдани“ и преврати, „промиване на мозъци“ чрез стотици НПО-та… Цялото това коварство съживи нацизма в Украйна, резултат от който е днешната война. А Украйна е онази част от Руския свят, която маркира прекрачването на най-червената от всички „червени линии“ за жизнените интереси на Русия. Де факто Украйна е историческа Русия, откъдето водят началото си държавническата и духовната традиция на геополитическото разбиране за Руския свят. Попаднала под пряка опека на САЩ и „напомпвана“ с оръжия Украйна е изкупителната жертва на американската арогантност срещу Русия в тази братоубийствена война. Вече близо две години след нейното начало става ясно, че Русия не е имала друга алтернатива освен военна намеса. Това е като да те наранят или пронижат и ти да отвърнеш с адекватна на удара съпротива.

С военния потенциал, с който разполага, Русия е в състояние да се разправи с Украйна не за три дни, както се предвиждаше в хипотетични сценарии, а за по-малко от три часа. Смисълът на тази война за Русия обаче е не опустошаване на територията с отложена руска история, още по-малко изтребление на най-близкия до нея народ – малоруския. Русия се намесва в защита на своята сигурност и идентичността на онази сакрална част от Руския свят, която попадна в „примката“ на атлантизма. „Тровенето“ на Украйна в това отношение несъмнено предизвиква болезнена реакция и в самия руски държавен организъм. За Русия войната, водеща се непосредствено до границите ѝ, е от екзистенциално естество, а за нейното геополитическо бъдеще алтернатива, различна от победата, не може да има.

Предвид залога и хвърлените от Русия ресурси вече е невъзможно войната да бъде прекратена с отстъпки от нейна страна. Тези, които трябва да правят отстъпки, са САЩ – за да спасят НАТО и геополитическите си позиции в Европа. В противен случай съществува вероятност военният процес по изтласкване на американското влияние в Руския свят да се прехвърли и на територията на други страни. Предполагаемо това може да са прибалтийските републики, където повече от милион етнически руснаци живеят със статут на „неграждани“, лишени от изборни и управленски права. Дистанцирайки се от предразсъдъци, медийна пропаганда и втълпявана ценностна ориентация, с каквато Западът залива съзнанието на обикновения европеец, как би следвало да се тълкува подобно отношение към хора в „свободна“ Европа, ако не като неонацизъм?
Напълно вероятно е хипотетично настъпление на Русия на запад, след Украйна, да създаде „капан“ за НАТО с предполагаем крах за атлантическата сигурност в Източна Европа. Последствията от евентуална трансформация на алианса за нашия субрегион – Балканите – несъмнено ще извисят тежестта на Турция. В такава ситуация амбициите на югоизточната ни съседка могат да се трансформират от вербална реторика за неоосманизма в целеви стратегически действия. А те засягат интереси към подстъпите, в които се намира България…