Гадже с бензиностанция

Има хора които си падат по трапезите, други по спорта, а трети по пътуване. Все още има и такива, които четат. Последните ме интересуват най-много, защото обичам да пиша. Често се случват преживявания, които споделям в мрежата. Хората които ме познават знаят, че не пускам „на пазара“ безсолни публикации.

На паркинга на супермаркета в Казичене видях ярко червена кола с гюрук. Русокоса, все още запазена жена с високи токчета, бършеше усърдно фаровете на един лъскав Форд - Мустанг. Моята кола също беше ярко червена, не дотам лъскава. Много рядко я мия. Рено – Клио, което не бих сменил с Форд - Мустанг, дори и да ми го подарят. Обяснението дава моята съпруга - "Македноска скрънза", подхвърля тя и е права. Жени и коли, които харчат грешни пари избягвам. На паркинга пред супермаркета се доближих предпазливо. Форд – Мустанг в Казичене! „Тази марка беше мечтата на емигрантите в Калифорния преди 50 години!“ – подхвърлих възхитен, без никакви задни мисли. Русокосата дама остави парцала, с който бършеше фаровете, изгледа ме проницателно и отговори, че нейната кола е само на 4 години. След като прецени, че не съм „Сваляч“ сподели разочарованието си от българските гаражисти. Те били немарливи и не обслужвали добре клиентите. Така представителната жена ми даде да разбера, че и тя е от чужбина. Между нас се получи нещо като равен мач и всеки пое пътя по задачите си сравнително доволен от непредвидената среща.

Същата вечер споделих с приятел от детинство случилото се в Казичене. „О-о-о, възкликна той – тази жена сигурно има Гадже с бензиностанция!“

Още в Калифорния бях чул, че като натиснеш педала „газ“ на Форд – Мустанг, галон бензин не ти мърда.

Не може да се пише, без да се чете. И както с питане до Рим се стига, аз с четене стигнах до решението на правителството да купи два атомни реактора от Westinghous. Разполагам с повече от 40 години стаж в търговията. Участвал съм в стотици търгове – не всички печеливши. Всеки път когато съм губил, търся причината и винаги съм я намирал. В решението на българското правителство обаче не успях. Къде е обявата за надпревара между конкуренти за това съдбоносно решение? Имало ли е изобщо такава? Става дума за една доста внушителна сума – 20 - 30 милиарда. Няколко поколения българи ще я изплащат. Все по-силно блести противоречието между думите и делата на българските управляващи. Защо изобщо се говори за Еврозоната, като България търгува "на едро" само със САЩ и в долари?

Предполагаемият конкурент – най-големият в Европа френски конструктор Фраматом какво предлага, или никой не го е консултирал? На пръв поглед, не е възможно американците да са по-евтини от французите. Едните са на 2хиляди и 500км, другите на 12 хиляди. Транспорта на оборудване и разходите за поддържането не са безплатни. В случай на авария, рисковете по отстраняването ѝ не са в полза на янките. Относно сигурността Фраматом е с държавно участие. Това означава, че Франция гарантира доставката и поддържането, при всички положения.

Има и друг, чисто финансов фактор. Французите успяха да наложат атомната енергия като „Зелена“. Това им дава достъп до европейски субсидии. Ако те бяха избрани за доставчик, България също можеше да се възползва. В Америка няма подобни улеснения. За американският капитализъм няма държавно участие, освен с поръчки. Няма спасителни пояси в бизнеса. Самият Westinghous преди години беше на ръба на фалита и още не си е изплатил борчовете. Колкото и парадоксално да изглежда, единствено в света, българското правителство е решило да купува атомни реактори без търг и без гаранция за сигурност, ако нещо сполети доставчика.

Точно като собственика на бензиностанция, който си е избрал Гадже с Форд – Мустанг“!