Как Пеевски приземи Радев на калния партиен терен

Коментар на Веселин Стойнев:

Атаката на лидера на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски срещу президента Румен Радев не е просто продължение на конфликта между държавния глава и партиите от евроатлантическото мнозинство. Досега битката се водеше главно между Радев и "Продължаваме Промяната - Демократична България" (ПП-ДБ), но тя не излизаше от институционалните рамки. Колкото и остри да бяха взаимните обвинения - президентът громеше ПП-ДБ за съглашателство с корупционерите, те него - за зависимост от чужда държава и злоупотреба с правомощия, но всичко оставаше в рамките на институционалната асиметрия: единият е пряко избран за държавен глава, другите са пряко избрани в парламента и са поели отговорност за управлението.

С атаката на Пеевски институционалната взаимна неприкосновеност е разрушена. И не защото бъдещият съпредседател на ДПС предложи на Радев или да подаде оставка и да се яви на политическия терен като оглави свой политически проект, или да очаква импийчмънт. А защото дори и нищо от двете да не се случи, той вече го свали от президентската камбанария на калния партиен терен. Още повече, че търговската марка "Движение Трети март" вече е регистрирано, а Радев сам открито заплаши управляващите с "неизбежна алтернатива".

Президентът - приземен "долу в калта"

Пеевски, обявен от почетния председател на ДПС Ахмед Доган за феномен, силово приземява Радев "долу в калта" при партиите. Наричайки президента "Мистър Кеш" и посочвайки двама негови съветници като политически корупционери, той реално казва на държавния глава: ти си един от нас. И няма особено значение дали и доколко внушенията му ще се окажат (по-точно - докажат) верни.

Лидерът на парламентарната група на ДПС засега не обвинява пряко никого в нищо, а само пита прокуратурата и службите какво имат за лицата Николай Копринков и Сотир Ушев, осланяйки се на някакви медийни публикации за тях. Без значение е какъв ще е институционалният отговор, публичният шум вече е на високи децибели, дори самите фамилии на двамата "сиви кардинали" дават добра храна за поддържане на интереса у публиката. "Пътят на Копринката" си е направо заглавие за трилър сериал, а "Ушев" е любим антигерой на футболните фенове.

Че сагата ще продължи, следва от самата биография на Пеевски. При цялата противоречивост на неговия публичен образ, едно не може да му се отрече - че е ефективен. Той премина през медиен магнат, през фалита на "Булгартабак" и КТБ, до председател на парламентарна група и бъдещ съпредседател на непоклатима партия. Известен е и като доста осведомен човек - знае едва ли не всичко за всеки. Дори наскоро в пререкание от парламентарните банки с лидера на "Възраждане", той каза на Костадин Костадинов: "Знам всичко за теб".

Кеширането ще остане основен политически сюжет

И тъкмо този Пеевски - човекът по Магнитски, както не пропусна да контрира президентът, е най-удачен за разжалването на генерал Радев до редови политик. Когато човек с образа, възможностите и волята на Пеевски всъщност казва на Радев - ти си един от нас, не се прави на светец, тогава не е по-вероятно Радев да се превърне в светец, само защото емблемата по Магнитски го казва. По-скоро поне онази значима част от публиката, която е индиферентна към управляващите и към президента, ще си каже - тези си знаят спатиите. Особено ако картите продължат да се играят, а няма съмнение, че това е и целта на занятието. Сагата с кеширането зад дебелите стени на "Дондуков" 2 вероятно ще продължи да бъде основен сюжет във властовата битка в идните месеци и е твърде възможно тя да бъде подклаждана и с убедителни "визуални свидетелства". Защо можем да имаме снимки с пачки и кюлчета от премиерско нощно шкафче в правителствена резиденция, а да нямаме нещо подобно от кабинет в президентството например?

Политическите последици от това рязко втвърдяване на битката срещу президента с нов фронтмен са сериозни. Радев ще бъде изправен пред предизвикателството да бъде посичан чрез удари по неговите "лейтенанти". И не само в президентството, а и сред онези, които дръзнат да се явят под неговия плащ на избори още на евровота през юни. Орязването на правомощията му ще продължи, защото в негови ръце остава едно силно оръжие - спецслужбите, неслучайно съпредседателят на ПП Кирил Петков веднага даде такава заявка след понеделнишкия задочен сблъсък Радев - Пеевски.

Президентът обаче едва ли ще се осмели да подаде оставка 3 години преди края на мандата си, за да излезе на политическия терен и да оглави някаква нова голяма алтернатива срещу управляващите. Той не разполага нито с ресурс, нито има опит в партийното строителство, а негов предшественик и то с богат такъв опит - Георги Първанов, ясно доказа, че един бивш президент става редник щом слезе от президентската си камбанария.

Заздравяване на сглобката и ново предизвикателство пред ПП-ДБ

По-сериозен ще е ефектът върху т.нар. сглобка. С офанзивата на Пеевски като фронтмен срещу президента тя не само се заздравява срещу общия враг, който с проруската си позиция я легитимира на власт, но и се разширява. Вече няма да е толкова трудно ДПС да се представя само като част от евроатлантическото мнозинство, близка изглежда и перспективата да стане част и от управленското.

Сериозното предизвикателство е пред избирателите на ПП-ДБ. Веднъж трябваше да преглътнат Пеевски да се нареди сред родителите на съдебната реформа, сега трябва да го преглътнат и като антикорупционен флагман. Пеевски може да е инструмент в борбата срещу проруския президент, но няма как ПП-ДБ да станат препарат за изпирането му, особено когато той е неизпираем. Предстои политическите ръководства да намерят убедителна формула, че са само функционални съюзници с Пеевски. Иначе "неизбежната алтернатива" на Радев рано или късно, с по-малък или по-голям успех, ще се реализира.