Източна Европа се страхува да не бъде заобиколена в надпреварата за позиции в ЕС и НАТО

Две десетилетия след като се присъединиха към Европейския съюз и НАТО, източноевропейските страни се опасяват, че отново ще бъдат подминати, когато по-късно тази година се пренареждат ръководните постове в двете институции. Това пише европейската редакция на Politico в публикация озаглавена "В надпреварата за ръководни постове в ЕС и НАТО Източна Европа се пита: Равни ли сме или не?".

Вероятното назначение на нидерландския министър-председател Марк Рюте за нов ръководител на НАТО това лято може би получи одобрението на Вашингтон, Лондон, Париж и Берлин. Сред много от по-новите членове на алианса обаче, особено тези, които граничат с Русия, Беларус и Украйна, посрещането не беше толкова топло.

"Какъв морален авторитет има този човек?" - заяви предишният президент на Естония Тоомас Хендрик Илвес, като посочи, че Нидерландия не е изпълнила ангажимента си към НАТО да отделя 2% от БВП за отбрана по време на 13-те години, през които Рюте беше министър-председател.

Други претенденти за поста са румънския президент Клаус Йоханис, чието правителство уведоми НАТО за потенциалната му кандидатура през февруари, и естонския министър-председател Кая Калас, която не е подала кандидатура, но изрази интерес миналата година.

"Ако мислим за географски баланс, то четвъртият генерален секретар [на НАТО] ще бъде от Нидерландия", заяви Калас в подкаста Power Play на Politico миналата седмица. "И тогава възниква въпросът [дали] в НАТО има държави от първи и втори ранг".

"Равнопоставени ли сме или не сме равнопоставени? Така че тези въпроси все още остават", допълва тя.

Пренареждане на ръководните постове

Страните от Източна Европа заемат малко от висшите постове в ЕС и НАТО, откакто повечето от тях се присъединиха към двете институции през 2004 г., около 15 години след падането на Желязната завеса.

Полша е единствената страна от региона, която е получила един от висшите постове в блока. Бившият (а сега настоящ) министър-председател Доналд Туск изкара един мандат като председател на Европейския съвет, а Йежи Бузек, друг бивш полски министър-председател, оглавяваше Европейския парламент в продължение на три години - приблизително половин мандат.

Понастоящем най-високопоставеният източноевропеец в ЕС е Валдис Домбровскис, латвиец, който бе поставен начело на влиятелния търговски ресор, след като предшественикът му Фил Хоган, ирландски политик, подаде оставка след скандал. Румънецът Мирча Геоане е заместник-генерален секретар на НАТО.

"След разширяването [през 2004 г.] в Централна и Източна Европа живеят 110 милиона души", отбелязва Илвес. "Има пет големи позиции в ЕС и НАТО и те се сменят на всеки пет години, така че това са общо 25 работни места. През това време 20 процента от ЕС получават 7 процента от работните места."

В допълнение към назначението в НАТО, което се очаква да стане до срещата на върха на лидерите във Вашингтон това лято, висшите постове в ЕС ще бъдат преразпределени тази година след изборите за Европейски парламент през юни.

Очаква се председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, бивш германски министър на отбраната, да получи още един мандат. Но надпреварата за останалите постове - председател на Европейския съвет, председател на Европейския парламент и висш дипломат на ЕС, върховен представител, отговарящ за външната политика - остава отворена.

Министърът на външните работи на Полша Радослав Сикорски е спряган за евентуален комисар по въпросите на отбраната - нова длъжност, която фон дер Лайен заяви, че ще създаде по време на втория си мандат. Калас и външният министър на Литва Габриелиус Ландсбергис също се разглеждат като балтийски кандидати за постове в ЕС.

Руски ястреби

В Естония, Литва и Латвия високопоставени служители смятат, че големите сили в Западна Европа все още имат несправедливи предразсъдъци към тях, по-специално предвид твърдите им позиции спрямо Русия след пълномащабната инвазия в Украйна. Възприемането на Русия като екзистенциална заплаха в региона често се тълкува от западните им колеги като ястребско отношение.

"Ние [хората в Латвия] смятаме, че не са се консултирали достатъчно с нас", заяви бившият латвийски министър на отбраната Артис Пабрикс, визирайки процеса на подбор за висшия пост в НАТО. "Те [западните държави] имаха основания да смятат, че балтийските страни не трябва в този момент да предлагат кандидат".

Франс Тимерманс, бивш високопоставен нидерландски служител в Европейската комисия, олицетворява съпротивата на западноевропейците срещу балтийски ръководител на НАТО, като миналата година заяви, че "тя [Калас] е и министър-председател на страна, която е на границата с Русия".

Следващата най-голяма надежда на Калас за висш пост е да наследи испанеца Жозеп Борел като върховен представител по външните работи. Всъщност за тази възможност се говори от месеци, като високопоставени европейски служители очакват френският президент Еманюел Макрон да я подкрепи за висш пост.

Не всички обаче са убедени, че тя има шанс.

Служител на ЕС, на когото е предоставена анонимност, за да говори свободно, заяви, че идеята Калас да заеме поста на топ дипломат на ЕС "остава чувствителна" в някои столици на ЕС.

"Не виждам Франция и Германия да се съгласят с това, поради същите причини, поради които тя не беше вариант за поста в НАТО", смята служителят. "Наистина ли ще поставим на този пост човек, който обича да яде руснаци за закуска?"