Коментар на Емилия Милчева:
Както много други системи в България и при съдебната разходите не са обвързани с резултатите. Все така няма осъдени за корупция по високите етажи. А разкритията по аферата “Нотариуса” показват не просто “гнили ябълки”, а цели звена от държавното обвинение, сраснали се до степен на неразличимост със задкулисието. Но ако за този случай парламентът създаде временна комисия, която да проучи фактите, не направи такава за друг, не по-маловажен и свързан с първия - “Осемте джуджета”, с главно действащо лице бившият шеф на столичното следствие Петьо Петров - Пепи Еврото.
Много прокурори - малко присъди
През 2022 г. тогавашната министърка на правосъдието Надежда Йорданова съобщи, че България е членката на ЕС с най-много прокурори на глава от населението и най-високото съотношение на държавните разходи за прокуратура спрямо брутния вътрешен продукт. Прокурорите в България, по данните от доклада, са 21.98 на 100 000 население, докато в Европейския съюз този показател е 9.91 на 100 хиляди души. “Първенството” по брой обвинители не е от сега, а от години - въпреки средното ниво на натовареност на българската прокуратура и известната ѝ практика с делата “на трупчета”, които използва за натиск.
Според данните от 2020 г., общият брой на прокурорите е 1520, като само при районните прокурори съотношението е в полза на средното за ЕС - 58.2 към 73.30. При второто ниво - окръжните прокурори, броят им в България е по-висок - 33.8 на сто хиляди души към 21.28 за Евросъюза, а при върховните прокурори е 8 на сто хиляди население към 4.66 за ЕС.
Адвокатите, които наброяват 13 964 през 2020 г., също са значително над средното европейско ниво - 201.9 на 100 000 българи срещу 122.1 на 100 000 в ЕС.
Колко струва правосъдието на българите
Само за осем години - от 2012 до 2020 г., разходите на всеки българин за издръжката на съдебната система в най-бедната членка на ЕС са се повишили от 29.3 евро до 54.1 евро (и доближават средноевропейските, които са 64.50 евро). Близо 40% от тях са за прокуратурата. Ако се измерят сега, тези разходи ще са още по-високи заради по-високите разходи на съдебната власт и данните от преброяването през 2021 г., според които населението е намаляло с над 400 хиляди.
Бюджетът на българската съдебна власт е 0.61% от брутния вътрешен продукт (БВП) по данни за 2020 г. - при средно за Общността равнище от 0.30%. Оттогава нивото на възнагражденията в съдебната система се е повишило още, само за 2024 г. те нараснаха с нови 13%. В абсолютна стойност разходите остават по-ниски от средните за ЕС, но съпоставени със средната заплата в България картината придобива друго измерение. Преди четири години съотношението на брутното годишно възнаграждение на висшите съдии към средното за България е било 5.20 при средно за ЕС 4.09, при върховните прокурори също е 5.20, докато средният показател за ЕС е 3.61.
За 2024 г. основната заплата на върховните съдии и прокурори и на следователите в България вече е 7813 лева. Освен това магистратите са част от онези близо 129 000 държавни служители, които не плащат осигуровки - те са за сметка на данъкоплатците, т.е. внася ги държавният бюджет. Броят на съдиите в България е по-близо до средния европейски показател - 31.86 съдии на 100 000 жители при 23.92 на сто хиляди. Както и при прокурорите, първоинстанционните съдии са под средното за ЕС - 51.1 към 72.39, но на втора и трета инстанция превишават средното ниво за ЕС, върховните съдии дори са двойно над него - 8.2 на сто хиляди към 4.03 на 100 000 души.
Според данните от 2020 г. в края на кариерата си българските съдии имат най-малката годишна заплата - 44 214 евро, над пет пъти по-ниска от отчетената най-висока в Дания - 236 387 евро. Анализът констатира, че България трудно се справя с делата за несъстоятелност, но отчита бързината по административните производства.
За какво плаща обществото
И така българските данъкоплатци плащат за тези над 2184 съдии, повече от 1500 прокурори и около 6400 административен персонал, който също е над средното за ЕС, за да получат в много случаи не-правосъдие и беззаконие. Организирани прокурорски кръгове воюват срещу правовия ред, който трябва да защитават като представители на държавата и са зависими от престъпници, за които би трябвало да са събрали годни за осъждане доказателства. Едва ли ще се намери техен колега, който съвестно да разследва и накаже с присъди самите тях.
Трима главни прокурори - двама бивши и един настоящ, игнорираха поканата на временната парламентарна комисия за проверка на фактите, свързани с Мартин Божанов-Нотариуса. Иван Гешев, Сотир Цацаров и Борислав Сарафов отказаха под различен претекст. Не е ли време народните представители да поканят жертвите на Нотариуса - стига да не ги е страх да говорят. След като няма справедливост, поне да има гласност.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.
2 Иван Крумов
Коментиран от #3, #8
06:44 05.04.2024
3 Мдааа
До коментар #2 от "Иван Крумов":
И прокурорите са 1 категория труд, живи да ги ожалиш06:49 05.04.2024
4 Пирамиди фараони
06:53 05.04.2024
5 Махно
06:54 05.04.2024
6 Този коментар е премахнат от модератор.
7 Изобщо няма правосъдие,
07:05 05.04.2024
8 Човек
До коментар #2 от "Иван Крумов":
Заплатите им не са проблем. Нормални са за такава работа. Проблемът е, че те не вземат пари само от заплата. Корупцията е това, от което народът страда. Тя стимулира престъпността, а за това плащаме всички ние. Престъпният комунистически режим се трансформира в престъпна олигархия, която запази властта и създаде илюзията за демокрация.07:08 05.04.2024
9 Фен
07:11 05.04.2024
10 Щерю
07:24 05.04.2024
11 Иван Крумов
Това са недоучили юристи, честно - ако се разкрие истината за образованието - лошо ще стане на хората.
Не влизат да четат в библиотека, лекции - не влизат, упражнения - не присъстват, горе-долу като всички специалности, но не е така например - в архитектура, медицина, там гледам - учат "яко".
Какво ги спъва - набутват се масово в Наказателното право, където е - жива математика - това са формули, едно престъпление е - поредица от логически разсъждения - да се обсъди и изобщо. Юристите се привличат от един вид - престижа - да се разхождат като адвокати, съдии, прокурори, както и да е.
Трудности има и в Гражданските права, но както и да е - но нивото е неприятно ниско.
Много малко юристи реално познават правото.
07:30 05.04.2024
12 Очаквано
07:34 05.04.2024
13 Точен
Коментиран от #15
07:39 05.04.2024
14 До кога
Коментиран от #34
07:41 05.04.2024
15 Този коментар е премахнат от модератор.
16 00001
07:57 05.04.2024
17 Татуиран гербаджия
07:57 05.04.2024
18 Този коментар е премахнат от модератор.
19 факт
08:15 05.04.2024
20 Този коментар е премахнат от модератор.
21 жалкото е че
08:40 05.04.2024
22 Ний ша Ва упрайм
08:44 05.04.2024
23 Тома
08:46 05.04.2024
24 Станка Ненчева
08:47 05.04.2024
25 Ченгето Сашко Андреев
08:50 05.04.2024
26 Не само най много прокурори
България - 630
Германия - 192
09:02 05.04.2024
27 България няма закон за НПО
„Фондация “Америка за България” пряко или косвено е оказвала влияние върху четири области - медии, правосъдие, избори, образование, в които намесата є е абсолютно недопустима. Тези сфери по дефиниция следва да са напълно независими за всяка една суверенна държава.
След анализ на даренията на фондацията, които годишно надхвърлят 20 млн. долара, извода е, че става дума за медийна и политическа корупция, която засяга националната сигурност:
Проекти, свързани с дейността на съдебната система:
• 1 184 760 лева, в подкрепа на програмите “Инициатива за прозрачни съдебни назначения” и “Мрежа на американските съдии за България, Фондация “Български институт за правни инициативи”
• 436 000 лева, в подкрепа на Съюз на съдиите в България;
• 880 190 лева, в подкрепа на Фондация “Български институт за правни инициативи” за ефективна съдебна система;
• 697 600 лева, в подкрепа на Български институт за правни инициативи - “Инициатива за прозрачни съдебни назначения”
• 240 000 лева, в подкрепа на проект “Специализираната прокуратура срещу организираната престъпност” на Фондация “Риск Монитор”
• 142 360 лева в подкрепа на Индекс на реформа в прокуратурата; Български институт за правни инициативи
..и това не включва медиите, избирателния процес, образование и др...
Редно ли е чужда фондация да плаща за влияние в независимата уж съдебна система?
09:05 05.04.2024
28 Във всички държавни институции е така
09:15 05.04.2024
29 Държавни служители в Швейцария
09:25 05.04.2024
30 Урсула фон Пфайзер
09:44 05.04.2024
31 Масонското кюфте брат Иван Ставрев
09:47 05.04.2024
32 Емо
10:30 05.04.2024
33 ооооо
15:01 05.04.2024
34 безпартиен
До коментар #14 от "До кога":
Има такава възможност да се потърсят средствата от лицето причинило вредата!До сега нито един момент на стар не е завел дело срещу следовател,прокурор за сумата на щетата!!!!Няма и да има!16:28 05.04.2024
35 безпартиен
17:52 05.04.2024
36 Така е.
защото те били "независима" власт и не можело изпълнителната и законодателната да им го определят???!!!
И оттогава си нагласят такъв бюджет, че въпреки големите си заплати, бонуси, "семинари" и разходи
за какво ли не, в края на годината остават още милиони за бонуси...
23:12 10.04.2024
37 Това е положението!
почти винаги са недостатъчни и спорни...
23:13 10.04.2024
38 Този коментар е премахнат от модератор.
39 Този коментар е премахнат от модератор.
40 Този коментар е премахнат от модератор.
41 Този коментар е премахнат от модератор.
42 Този коментар е премахнат от модератор.
43 Този коментар е премахнат от модератор.
44 Този коментар е премахнат от модератор.
45 Този коментар е премахнат от модератор.
46 Този коментар е премахнат от модератор.
47 Този коментар е премахнат от модератор.
48 Този коментар е премахнат от модератор.
49 Този коментар е премахнат от модератор.