Зорница Русинова: надявам се служебният кабинет да придвижи Закона за еврото към парламента

Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет на Република България и бивш социален министър, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Служебното правителство не може с вълшебна пръчица да реши дълго трупани проблеми, но все отнякъде трябва да започне. От къде?

Факт е, че нито един кабинет не може да реши големи проблеми, натрупани с години, да не говорим за един служебен кабинет, чиито мандат се очаква да е не повече от 2 месеца, докато минат предсрочните парламентарни избори и евроизборите. И разбира се, очакванията към тях са големи. Работата им за пръв път е и в малко по-различна среда от всички останали кабинети с факта, че имаме действащ парламент, което означава, че все пак част от законодателни инициативи, част от работата на Народното събрание, която касае хората, би могла да се придвижи в рамките на тези 2 месеца. Защото има непосредствени ангажименти, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, надяваме се работата по Еврозоната да продължи.

Така че вярвам, че служебният кабинет не само, че ще се справи с първостепенната си задача по организация на изборите. Но и някои по темите, които са важни така, че работата да продължи на администрацията по задачи, които са свързани с европейски средства, с влизане на България в Еврозоната, с присъединяването ни към ОИСР. Текущото изпълнение на задачи и на бюджет ще могат да намерят наистина някакъв реален резултат в следващите 2 месеца. Ние от Икономическия и социален съвет през тази година работим по няколко теми, които продължават да бъдат, считаме до голяма степен, важни за нашето общество. Като бих откроила на първо място темата за Еврозоната. Ние като представители на организираното гражданско общество работим по тази тема доста отдавна.

С един голям анализ, който правихме още преди 2 години, възложен от Народното събрание, и свързан с влиянието на Еврозоната върху доходите на хората и върху инфлацията. През миналата година имахме резолюция, организирахме информационни дни и представяне на важни проблеми, които касаят гражданите, пред законодателната и изпълнителната власт. Тази година ще продължим да работим също с документи, предстои ни през май месец да излезем и с резолюция за Еврозоната. Защо казвам това? Защото за българския бизнес, за синдикатите и за гражданските организации работата по подготовката, преговорите и довършването на целия този процес се надяваме в рамките на служебния кабинет да не спре, дори да бъде усилена в някои от областите. Защото има, разбира се, на първо място да се приключи с част от законодателството.

Законът за еврото вече е обект на обществено обсъждане. Надяваме се да може служебният кабинет да го придвижи към парламента. Има техническа подготовка, която трябва да бъде направена. Надяваме се наченките в момента, които виждаме на информационна кампания, да започнат да се задълбочават, защото хората имат нужда наистина да могат да задават въпросите си, да получават информация, да бъдат подготвени. А от там нататък вече стои въпросът доколко ние ще си изпълним критериите? Кога ще бъде реалната дата на влизане? Надяваме се чисто по български да не е всичко в последния момент, както много често го правим, а да можем този път наистина да сме подготвени. И в момента, в който дойде съответната дата за превалутиране и превръщане всичко в евро, ние това да го минем като един плавен преход.

Г-жо Русинова, обаче виждаме ниската събираемост на приходите в бюджета. Свидетели сме на скандали около ротация, арести в “Митниците", уличаване на висши държавни служители и политици. В комбинация това как ще се отрази на икономическото състояние в страната и на членството ни в Еврозоната? По-точно на хода ни към членство?

Надяваме се това да не се отрази в негативен смисъл. И тук наистина е ролята на служебния кабинет да продължи комуникацията и със службите на Европейската комисия. За съжаление, ние сме изправени не само пред големи предизвикателства, свързани с вътрешно-политическата ситуация, но предстои сериозна кампания на европейско ниво, по отношение на евровота. На много места има доста силен заряд на евроскептицизъм, така че ролята на всички политици е в момента наистина да бъдат доста по-балансирани и разумни и да отстояваме демократичните ценности на Европа. И да продължим да работим, разбира се. Всяка страна-членка е със собствените си специфики. Но това е важна тема. И виждаме, че някак си вътрешно политическите теми, свързани с предсрочните парламентарни избори, започват да доминират темата за Европа. Нея изцяло я няма в медиите.

Те я изместиха.

И тя е изцяло изместена. Така че за нас това е важна тема.

Ами още повече, че идват европейски избори, а ние не говорим за Европа?

Още повече, че идват европейски избори. Икономически и социален съвет започна още миналата година да работи по тази тема, съвместно с Европейския икономически и социален комитет. И то заради това, че ние виждаме ролята на гражданското общество, на бизнеса, на синдикатите, на гражданските организации в две плоскости. Първата плоскост е как ние като организация можем да подемем темата за борбата с дезинформацията. Защото тя засяга не само политическия контекст, тя засяга потребителски въпроси, засяга всекидневието на хората. Но тя има и политически контекст, наистина във връзка с предстоящите избори.

Така че тази година продължаваме да работим по тази тема. Аз имах възможност да участвам в рамките на дебат в Брюксел през март месец за това, колко е важно не само всички да обединим усилията си, но наистина да можем през призмата на бизнеса, на синдикалните организации, на гражданските организации да обясним: колко е ценна да продължи идеята на една обща, обединена Европа с общата икономика, със свободното движение на хората. Теми, които за съжаление лека-полека, когато свикнем с комфорта на това да пътуваме свободно, да можем да работим свободно, децата ни да могат да учат навсякъде в Европа, забравяме да си спомним колко важна е за нас като общество.

Така че се надявам и служебния кабинет и политическите партии наистина да могат да се върнат към един малко по-целенасочен дебат за това, какви са проблемите на хората в България, как те могат да бъдат решени. И как на фона на предстоящите предсрочни парламентарни избори и европейските избори България може да отстоява мястото си в ЕС като принос към цялата конкурентоспособност на Европа.

Каква ще бъде ролята на Икономически и социален съвет в това обединение и в тази доизборна комуникация?

Ние продължаваме с текущите си задачи и с работата, която правим. Това, което мога да подчертая, че би било полезно в момента и за законодателната власт, и за служебния кабинет, е: съвсем наскоро, преди две седмици излязохме с резолюция, свързана с това, че България трябва най-накрая да подготви Национален план за справедлив преход. Защото независимо от това какъв е дебатът и как ще се развие със следващия състав на Европейския парламент и Европейската комисия, Зеленият преход ще продължи да бъде голямо предизвикателство за Европа. И ние имаме нужда не само от това, да подготвим така, както най-накрая имахме трите Териториални плана за трите области, които са най-засегнати.

Но да има наистина Национален план, който да подготви и бизнеса и хората за това, как ще мине страната ни през този преход и той наистина да бъде справедлив. Защото когато има предвидимост в това, какво ни очаква, особено малките и средни предприятия, хората, които работят във фирмите, които ще бъдат засегнати. Ако имат яснота какво предстои, ако има съответно адекватно финансиране и мерки, предвидени за всички, няма да виждаме тези непрекъснати кризи и протести, на които сега бяхме свидетели отново в Стара Загора. Другата тема, по която работим, през май се надявам също да бъде изключително полезна и за Министерския съвет и за законодателната власт, е: правим по възлагане на Министерския съвет анализ за това, как могат да се опростят, облекчат и улеснят процедурите за достъп на граждани от трети страни до българския пазар на труда.

Тема, която касае бизнеса в България, особено сега в контекста на предстоящия туристически сезон. Защото част от краткосрочното решаване на проблемите на пазара на труда могат да дойдат чрез оптимизиране на част от тези процеси. И другата, бих казала, важна тема по която Съветът работи и ще бъде полезна през този етап, е: актуализираме голям анализ на демографското състояние на страната, който преди две години направихме по поръчка на Президентството. И той е свързан с не толкова общата тема за демографията, която някак си понякога изглежда доста далечна за хората, а с един задълбочен анализ в 12 области на икономическия и социален живот - урбанизация, здравеопазване, социални дейности, образование, икономическо развитие. Специфично за отделните региони за планиране е какви са отделните дисбаланси и какви са конкретните мерки, които могат да бъдат направени така, че България лека-полека да има някакъв по-ясен план как ще мине и през демографската криза, която за съжаление засяга всички нас и поколението след нас.

Какво ви показа този дисбаланс? И към този момент кои региони са най-ощетени? Вече знаем за “Северозападнала" България.

За съжаление, извън големите градове положението е доста тревожно във всяка една от областите. Така че в момента, в който е готов анализът, ние ще излезем с актуални препоръки. Голяма част от проблемите на особено малките населени места и някои от по-отдалечените градове, липсата на възможност за публични услуги на хората, които живеят, особено когато става въпрос за възрастно население. Така че се надявам наистина този път да има по-сериозен дебат, да се вслушат в нашите препоръки, защото те идват от хората, които са на терен, от българския бизнес и синдикатите.

Възможно ли е въз основа на вашия анализ вече да се тръгне към разработване на нова икономическа стратегия на България? Защото преодоляването на демографските дисбаланси е пряко свързано с дисбалансите в икономиката?

Определено има нужда от по-сериозен поглед върху това, какви са предпоставките за икономически растеж. Разбира се, да не забравяме, че първата и основна е влизането в Еврозоната, но тя е едно от условията. От там нататък, ние като страна след всички кризи през които минахме, като се започне от Ковид кризата, инфлацията, двете войни, които продължават съвсем близо до нас, на фона на предизвикателствата със Зеления преход, с дигитализацията, с демографската криза, имаме нужда наистина да имаме фокусирана подкрепа за българската икономика. Защото тя няма как да излезе извън контекста на всичко, което се случва в Европа или на глобалната икономика.

И ако няма ясен план за това как малки и средни предприятия могат да преминат през голямото предизвикателство на технологичната модернизация, която ни залива заедно с изкуствения интелект, как хората да бъдат подготвени така, че ние си даваме сметка, че децата, които сега завършват училище или университети, те нямат представа каква работа ще работят, нямат представа какво професия ще работят, защото всички тези професии след 10 години надали ще съществуват в същия вид, в който съществуват и сега, така че за всички тези теми ние имаме нужда от конкретен план. Да не говорим, че те в голямата си степен са обезпечени и с европейски средства. Но те трябва да бъдат използвани по възможно най-разумния и целенасочен начин и да стигнат бързо до хората.

Напоследък сякаш европейските средства са подценени. Както е избутана назад европейската тема, така са и европейските средства, за сметка на Плана за възстановяване и устойчивост, в който сме се вторачили. Къде и какво може да се ускори?

За съжаление, наистина вторачването е в Плана за възстановяване и устойчивост. Там първо виждаме, че също има огромно забавяне. Да не говорим, че почти по всички програми, с малки изключения, свързани с бизнеса и с квалификациите и образованието, има съществено забавяне. Много неща могат да се ускорят, да не говорим, че това, което в момента вече вълнува европейските граждани, е, какво ще се случи от 2027 г. нататък с европейските средства. Днес започва голям кохезионен форум в Брюксел, където за първи път ще бъде представена новата визия на Европейската комисия за следващия програмен период. Както и един доклад, в който аз имах възможност като експерт да участвам за бъдещето на кохезионната политика. Европейската комисия се допита до експерти, които могат да дадат предложение как кохезионната политика и европейските средства могат наистина да имат сериозен принос в това Европа да бъде по-конкурентна и устойчива на глобалния фон на икономиките.

Вие какво предложихте?

Това, което аз предложих, бяха по-скоро неща, свързани с моя профил на дълга работа в Европейския социален фонд и социалния ми профил. Защото когато говорим за европейски средства, доста често виждаме, че икономическите научни среди изцяло се ориентират около иновациите, технологичната модернизация, Зеленият преход, повече инвестиции в инфраструктура. Докато много често инвестициите в хората биват забравяни.

А това е най-важното.

Така че това беше моят основен принос. Да не забравяме, че първо Европа трябва да има съвместни усилия за справяне с демографската криза, защото тя не е само в България, тя е в цяла Европа. Има много хора, които живеят в малки населени места, които имат възможност наистина с европейски средства, ако се осигури съответно достатъчна обща инвестиция, свързана не само с инфраструктура, но и инвестиция в хората, да могат да преодолеят всички тези кризи, защото не трябва да забравяме, че независимо от всички ценности, така както и в България, така както и в цяла Европа хората искат да живеят там, където са родени. И ако има начин правителствата да им помогнат, те да могат да се развиват там, където са семействата им, близките им, това ще бъде добре за цялата икономика и на страната ни, и на Европа.

Е, тук настъпваме един много болезнен мазол - работещите бедни. Знам, че от вашия съвет излязохте с анализ за причините, факторите и тенденциите. Но какво може да се направи? Каква всъщност беше съдбата на отправените в този анализ препоръки? И какво трябва управлението, властта, правителството да направи, за да не звучат тези ваши анализи като едни добри пожелания, дистанцирани от реалната практика?

Надяваме се този анализ, който направихме, тъй като той ни беше възложен от страна на Народното събрание, да премине впоследствие в мерки, които имат и законодателна инициатива, в конкретен план, който може правителството да направи. Защото темата за работещите бедни е голямо предизвикателство за България. Ние виждаме, че за разлика от доста страни в Европа, където заетостта и безработицата се върнаха на нивата преди Ковид кризата, а има и намаляване на работещите бедни. Докато в България, за съжаление, тази тенденция не е такава. Имаме наистина сериозно покачане на заетостта, проблемите на пазара на труда са свързани отново с недостиг на кадри, с липса на квалифицирани кадри, но имаме и разширяване на обхвата на работещите бедни.

Тоест, ниското заплащане на техния труд?

Като ниското заплащане. Като тук трябва да направя уговорката, че първо, ние нямаше как да оценим ефекта от новата минимална работна заплата за тази година, защото тя е доста по-увеличена от предишни години. Но една от препоръките ни е, с които надяваме се, че ще се справи и служебният кабинет успешно, защото там имаше съществено забавяне в предишния кабинет по отношение на транспониране на директивата за минималните работни заплати. И е добре в диалог със социалните партньори - работодатели и синдикати, да се стигне до съгласие. Давали сме и конкретни препоръки, свързани с образование, здравеопазване, осигуряване, икономическо развитие. Защото разрезът, който правим по отношение на хората, които са близко до прага на бедност, независимо от това, че работят, е: първо, че те работят предимно на минимална работна заплата.

Второ, близо 40% от тях са хора, без образование, тоест, с много ниска степен на образование. И тук наистина е въпрос наистина на сериозен преглед и на това, какво трябва да се прави и в средното образование, и във висшето образование. Голяма част от тези хора са на прага на това да са работещи бедни, заради това, че има много хора в тяхното семейство, които са зависими от тях, те са единственият работещ. Така че тук е въпрос и как социалното подпомагане може да се включи заедно с мерките за образование, преквалификация и квалификация. И вярвам, че наистина препоръките, които сме дали, ще могат да бъдат взети предвид и ще засягат не само подготовката на Закона за държавния бюджет за следващата година, но и малко по-дълъг хоризонт. Част от тези мерки могат да се преодолеят и с европейски средства, така че искрено се надявам да бъдат взети предвид.

От работодателските организации, особено от Българската търговско-промишлена палата продължават да настояват да бъде приет нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. Защо около тази заплата все не може да се постигне разбирателство?

Първо, моята препоръка и като бивш социален министър, е била: някак си в последните години това, което ни липсва, е малко по-голяма и целенасочена цялостна политика по отношение на доходите. Защото това, което виждаме в последните няколко години, е, че дебатът е единствено и само около това каква е минималната работна заплата и какъв е размерът ѝ. Не как се договаря, не какви са ефектите, а какъв е размерът.

И въз основа на нея как вървят доходите? За това не се говори изобщо.

Точно така. Така че доста се измества дебатът по темата за доходите, а той включва много други елементи, не само минималната работна заплата. А пък по отношение на това какъв да бъде механизмът, имаме достатъчно отдавна вече ясна приета европейска директива, която имаме срок до края на годината да бъде транспонирана в националното законодателство. Нормално е работодатели и синдикати да имат различни гледни точки. Задачата на правителството е да намери общото сечение. Имаме доста актове, които касаят как да бъде транспонирана в националното законодателство минималната работна заплата.

И тук е мястото да напомня, че всъщност какво е ценното на Икономическия и социален съвет? И с какво може да бъде полезно за законодателната и изпълнителната власт това, което правим, че когато ние излизаме с анализ и становище, ние имаме консенсусно гласуване. Тоест, едно квалифицирано мнозинство, когато се гласува всеки един акт, дава възможност да имаме общо мнение на работодатели и синдикати. Така че много лесно, като се прегледат нашите становища, могат да се видят, кои са консенсусните въпроси, кои са въпросите, които имат нужда от още малко по-сериозен дебат.

А това е невероятна подкрепа.

И това е невероятна подкрепа. Лично аз опитът, който имам с председателството на този съвет, независимо от това, че дълги години съм участвала и като заместник-министър и социален министър в рамките на социалния диалог, но виждам, колко е различно, когато трябва да се намери наистина балансът на това, всеки да направи компромис с твърдата позиция, която отстоява. Понякога това отнема часове, понякога дни, понякога е бързо. Но когато трябва наистина да се намери баланса между трите гледни точки и да се излезе с общо решение, с диалогичност и с търпение могат да се постигнат наистина добри резултати.

Как оценявате социалният диалог?

Социалният диалог ми се струва, че в предходния кабинет беше малко подценен, затова и някои от темите, свързани и с примерно договарянето на минималната заплата и някои от другите теми не можеха добре да намерят отражение в конкретни действия. Надявам се, че сега служебният кабинет, виждаме, че това са експерти, които имат дългогодишен опит в сферите, в които са работили, ще успеят да го продължат успешно. Защо е важен социалният диалог? Защото в крайна сметка това е гласът на бизнеса, гласът на синдикатите.

Гласът на България.

Гласът на България. Така че се надявам наистина в това, което ние правим като Икономически и социален съвет, да има повече вслушване.