България е напът да се разпадне заради каскадата от избори и войната в Украйна

"Стабилна България в сигурна Европа". Това е мотото, избрано за европейските и националните избори на 9 юни 2024 г. от предизборния екип на ГЕРБ ("Граждани за европейско развитие на България", популистка десница) - партията, която с изключение на две кратки прекъсвания, председателстваше съдбата на страната от 2009 г. насам. Рядко пропастта между политическия дискурс и живия живот е била толкова поразителна. Това пише в материал за онлайн изданието The Conversation Надеж Рагару, историк и политолог, професор в Университета за политически науки (Sciences Po, Париж).

В едно икономически дуално и геополитически разделено общество, ако беше възможно да се определи общ стремеж, това би бил стремежът към промяна. Въпреки всички смесени чувства, българските граждани все още мечтаят - без да вярват в това - за държава без тайно споразумение между политически, бизнес и съдебни кръгове и еманципирана от влиянието на олигарсите върху икономиката и медиите. Държава, чието ежедневие няма да бъде изпъстрено от публични скандали, правителствени кризи и връщания към урните. След провала през март 2024 г. на споразумението, сключено през юни 2023 г. между дясноцентристките реформатори ПП-ДБ и коалицията ГЕРБ-СДС, държавният глава Румен Радев назначи служебен кабинет, който да подготви организирането на предсрочни парламентарни избори, които следва да се проведат в един ден с европейските избори. Това ще са шестите избори за три години. От април 2021 г. страната мина през седем правителства, повечето от които служебни, назначени от президента. Как да се излезе от кризата, започнала през юни 2020 г. с разкриването на предполагаеми случаи на корупция по върховете на държавата? Повтарящи се до абсурд, в състояние ли са все още изборите да произведат колективна воля, стабилно мнозинство и политическа легитимност, които са от съществено значение за прилагането на реформите в секторите на правосъдието, борбата с корупцията и конкуренцията, чието отлагане възпрепятства икономическия растеж и срива общественото доверие? Не е сигурно, че 9 юни ще даде обнадеждаващи отговори на тези въпроси: анемичен процент на участие, изборни измами и връщане на власт на партии, олицетворяващи завладяването на държавата, са сред очакванията на местните наблюдатели с нещо като бонус - консолидация на русофилските групи и ксенофобската крайна десница. Докато антикорупционните мерки, приети от реформаторското правителство на Кирил Петков (ПП-ДБ, декември 2021 г.-август 2022 г.) и коалицията ПП-ДБ/ГЕРБ-СДС, водена от Николай Денков (юни 2023 г.-април 2024 г.), са подложени на детайлно разплитане след назначаването на кабинет от експерти през април, предизборната кампания стана свидетел на поредица от компромати (публично разкриване на компрометираща информация), които са насочени основно към реформаторите от ПП-ДБ. Освен олигарсите, основният бенефициент от този вреден климат може да се окаже Русия на Владимир Путин. Руският "голям брат" също е заподозрян, че е допринесъл за отслабването на страната, която се опита да защити политиката на ЕС в Украйна. Далеч не изключителна, българската траектория е интересна с това, че разкрива механизмите на разпадане на демокрацията, действащи днес в няколко европейски страни (разрушаване на четливостта на разделенията и на стабилността на партийните структури; тайни споразумения между бизнеса и политиката; чужди влияния, и т.н.). Клиентелизмът и парализата на правосъдието са съчетани с насърчаването на популистки фигури, често ефимерни, препотвърждаването на националната гордост, отчасти ксенофобска, и появата на политически сили, които неуморно пеят темите за упадъка на Европа и за търсенето на силни алтернативи.

Афери, граничещи с фантастика

Без съмнение холивудските сценаристи, нуждаещи се от вдъхновение, трябва да почерпят творчески ресурси в България. Фигури в напълнени с мускули анцузи и костюми изобилстват; грандиозни разкрития и неочаквани смъртни случаи също. Като доказателство: през юни 2020 г., в края на едно десетилетие, през което беше изградил популярността си върху обещанието за разбиване на мрежите на организираната престъпност и силна България, бившият бодигард, частен охранителен шеф и премиер Бойко Борисов - или някой, който много прилича на него - е сниман в спалнята си с пистолет на нощното шкафче и отворено чекмедже с пачки банкноти от 500 евро и златни кюлчета на стойност, оценена на няколко милиона евро. Фалшивите, според Борисов, снимки са заснети от дрон на държавния глава, който по-късно потвърдил притежанието на дрона, но не и проникването в дома му. Няколко дни по-рано в социалните мрежи се завъртя запис на глас, наподобяващ този на премиера, който с цветуща реч обсъжда бизнес и политика, източване на еврофондове и счупени политически кариери. Тези компромати доведоха през лятото на 2020 г. до най-големите социални мобилизации, които България е виждала от 1997 г. насам. Напразно. През април 2021 г. в страната започна серия от неубедителни предсрочни избори. Друга илюстрация: Имало едно време един хазартен бос на име Васил Божков, заподозрян, че не е платил около 500 милиона лева (около половината в евро) данъци. Изгбягал в Дубай през 2020 г., той декларира, че е платил около 32 милиона евро за три години на няколко висши политически служители, включително премиера Бойко Борисов и министъра на финансите Владислав Горанов, в замяна на спокойното водене на бизнеса му. Прокуратурата е сезирана. През декември 2023 г. процедурата беше прекратена поради липса на доказателства: тегленията наистина бяха потвърдени; използването им не е доказано. През май 2024 г. бившият хазартен бос обяви влизането си в политиката и кандидатурата си за депутат. Смърт. Това се случва на всеки рано или късно, разбира се; случайно или не, кой би могъл да го твърди? Докато дебатът за съдебната реформа се оформяше през 2023 г., две лица, заподозрени, че са служили като посредници за "рационализиране" на функционирането на съдебната система (да се чете: приключване на предварителните разследвания и/или селективна санкция на престъпни деяния), бяха убити съответно през август 2023 г. и февруари 2024 г. България току-що беше приела конституционна реформа през декември 2023 г., проправяйки пътя за широко преструктуриране на съдебната власт. През пролетта трябваше да последва гласуването на закон. Падането на правителството реши друго. Как можем да свържем тези разпрокъсани факти? Първо чрез изследване на (де)структурирането на политическото поле и после чрез сложните отношения с Русия.

Фрагментиран политически спектър

Могат да се предложат три разказа за политическия живот в България. Първи разказ: това е разказът за една приемственост, артикулирана от 2009 г. насам около ГЕРБ, дясна формация, официално прозападна, но бързо удовлетворяваща икономическите интереси на Русия (в енергетиката, между другото). Партията на Бойко Борисов успя да изплете мрежа от депутати/бизнесмени от централно до общинско ниво и да сключи следизборни съюзи (официални или неформални), които са много чувствителни към икономическата ситуация. Движението за права и свободи (ДПС), създадено след 1989 г., за да представлява турското и мюсюлманското малцинство, за което е известно, че е свързано с мощни икономически интереси и бившите комунистически разузнавателни служби, в момента е сред близките му сътрудници. Втори разказ : това е разказ за партийна система, при която структуриращото разделение между анти- и бившите комунисти от 90-те години щеше да ерозира с подготовката за присъединяване към ЕС (2007 г.). След изчезването на тази рамка политическите актьори оцеляха с цената на променящи се лоялности, на идеологически еластични коалиции (между бившия цар Симеон Сакскобургготски, посткомунистическите социалисти и ДПС от 2005 до 2009 г., например) и/или обединение около популисти (шоуменът Слави Трифонов, през 2021-2022 г.; радикалният проруски националист Костадин Костадинов, от 2021 г.). Трети разказ: структурно прозападните български реформаторски политически сили, чиято последна еманация "Продължаваме промяната" (ПП) беше основана през септември 2021 г. от бившите министри, завършили Харвард, Кирил Петков и Асен Василев, няма да имат достатъчна електорална база, за да се изправят срещу конкуренцията от отслабена социалистическа партия (вляво), радикални проруски националистически организации (вдясно) и групи, зависими от олигарси (на други места). Всъщност всяка една от тези скици улавя част от логиката, действаща в България. Остава да разберем защо избирателите не могат да поверят на една партия провеждането на реформите, към които се стремят. Нека веднага изключим една екзотична хипотеза: отчуждени от социалните мрежи, лишени от рефлексивност и разочаровани, гражданите биха гласували сляпо за силните на деня, популистите, чиито обещания обвързват - формулата е известна - само тези, които им вярват. Ако концентрацията на медиите в ръцете на няколко магнати несъмнено е допринесла за влошаването на демократичния дебат, тази рамка на прочит е, най-малкото, непълна. Несъмнено е по-добре да се търсят обяснения в клиентелното влияние върху териториите, в политическите прояви, които редовно разместват политическите карти и във вътрешнобългарското геополитическо разделение. От 12 години ГЕРБ контролира големите областни центрове и повечето общини. На местните избори през октомври-ноември 2023 г., въпреки че няколко области напуснаха нейното поле, партията на Борисов остана доминираща. В конфигурация, в която достъпът до публични пазари, държавни субсидии, европейски фондове, публични работни места и социални услуги вероятно ще зависи от лоялността, демонстрирана към управляващите, изборите са по-малко въпрос на вот на привързаност или на "дефицит на информация" отколкото на стратегиите за оцеляване. Негласуването си остава единствената възможна дързост. Подобна логика важи и за южните и североизточните региони със силно малцинствено присъствие, които ДПС управлява непрекъснато от 1989 г. През февруари 2024 г. Делян Пеевски, политик със забрана за влизане на територията на Америка по закона Магнитски, пое съпредседателството на партията. Източник на непоследователност в българските публични политики, каскадата от правителства е резултат от и допринася за непрекъснатото възникване на нови протестни групи, чиито лидери насърчават профила си на рицари в борбата с корупцията. Дори когато последните събират малко гласове (4-5% от електората) за сравнително кратък период (един-два мандата), те допринасят за разпадането на политическата игра и пречат на формирането на следизборни коалиции с технократски профил.

И накрая, и тази точка придоби ключово значение през последните години, България е дълбоко разделена между образовано, градско и младо малцинство, защитаващо една прозападна линия, и мнозинство, привързано към проруската визия за конфликта в Украйна и интересите на България. Профилът на проруските гласоподаватели варира от носталгици по комунистическото минало до симпатизанти на ултранационалистическата партия "Възраждане", включително минавайки през граждани, които негодуват срещу медийното твърдение, че поддържането на вярност към Русия вероятно ще гарантира ниски цени на енергийните доставки. Членовете на тази съставна група имат едно общо нещо: те няма да гласуват за реформатори, смятани за проамерикански. Така борбата срещу завладяването на държавата се оказва заложник на дискредитирането в общественото мнение на прозападния прочит на настоящите предизвикателства. Отчасти последното е дело на изключително ефективната политика на руско влияние.

Стратегия на руското влияние: войната в Украйна като ускорител на разпада на България

Първите съобщения, че Русия е разгърнала политика на влияние, включваща културна мека сила, подкрепа за определени журналисти, интелектуалци и академици (платени?), слабо прозрачно икономическо лобиране и дискретно финансиране на политически групи, датират от 2013-2014 г. Не че Русия някога е отсъствала от стратегически сектори като енергетиката, която осигуряваше на България по-голямата част от доставките на газ и петрол до нахлуването в Украйна на 24 февруари 2022 г. Тези с по-дълга памет си спомнят, че над убийството на бившия социалистически премиер Андрей Луканов през октомври 1996 г. тегне съмнението, че е свързано с ролята на последния като посредник в газовия сектор. Елиминирането през 2003 г. на един от големите босове на българските организирани престъпни мрежи Илия Павлов щеше да бъде също така улеснено от амбициите му в горещия енергиен сектор.

Политиката на руско влияние обаче придоби безпрецедентен мащаб след нахлуването в Украйна. Докато ЕС прие няколко пакета санкции срещу Москва, войната подчерта вътрешнобългарските разломи, като социалистическият президент и крайната десница възприеха дискурс за мир с много русофилски нюанси. В резултат на конфликта броят на проруските уебсайтове (с тролове и фалшиви новини) нараства експоненциално. Ако България, докато публично отбелязваше нежеланието си да изнася оръжие за Украйна след падането на правителството на Петков през юни 2022 г., организира ценни доставки (директни или посреднически), приемането на европейските санкции предизвика и класически ефекти: създаде мрежи от участници, които са експерти в заобикалянето им, укрепвайки незаконните икономически транзакции. Нещо повече, в областта на енергетиката правителството на Петков живя твърде кратко, за да може завършването на междусистемната газова връзка с Гърция (през октомври 2022 г.), подписването на газов договор с Азербайджан (планирано няколко дни след падането на кабинета) и планът за закупуване на LNG от САЩ да позволяват на България да се еманципира от Русия. На 3 януари 2023 г. публичната компания Булгаргаз и нейният турски партньор Боташ сключиха тринадесетгодишно споразумение за доставки по газопровода Турски поток. Споразумението беше представено от (новия) български кабинет като стъпка напред по пътя към диверсификация на доставките на страната. Според условията на споразумението обаче българската страна не контролира произхода на газа (всъщност руски). Тя също така се ангажира да плати 2 милиарда долара за 13 години, независимо от извършените доставки. След разкриването на тези данни от разследващ сайт, българският парламент трябваше да поиска предоговаряне на договора на 19 април 2024 г. Малко вероятно е изборите на 9 юни да ни позволят да избягаме от тази квадратура на кръга: изправени пред олигарси, за които се смята, че контролират част от политическата класа и "външни покровители", които се възползват от липсата на прозрачност на българските институции, за да прокарват интересите си. Много вероятно е избирателите да се откажат от изборите, дори ако това означава да позволят на добре известни сенчести и не дотам фигури да се върнат на власт. Възможно ли е европейските политици да са забравили, че територията на България, членка на ЕС, граничи с изключително стратегическото Черно море?