Не вярвайте на сълзите на демократите

Досега бяхме гледали само трейлъра. Този, който ни показваше отделни моменти как американският президент Джо Байдън губи концентрация, дезориентира се в ситуацията и дори става физически лабилен. Провелият се тази нощ в Джорджия дебат между него и Доналд Тръмп обаче ни прожектира целия филм, чиято сюжетна линия се въртеше около общите когнитивни несполуки на действащия ръководител на Белия дом. Всъщност Джо Байдън нямаше нужда от опонент, за да загуби този дебат, понеже сам победи себе си.

Човекът Джо Байдън не може да бъде обвиняван за закономерните дефекти, които се появяват при всеки един с напредването на възрастта. Но политикът Джо Байдън носи отговорност. Тъй като той, когато спечели последните президентски избори преди почти 4-ри години, направи заявката, че ще бъде на този пост само един мандат, в рамките на който ще извърши преход към следващото поколение политици на Демократическата партия. Впоследствие обаче се отметна от думата си. И ако оценката за това дали той бе добър или лош президент, може да бъде коренно различна, особено предвид поляризацията на американското общество, то има сравнително широк консенсус, че Джо Байдън е слаб кандидат.

Всеки един политик има своите дефицити. Те могат да касаят било личността му, било политиката му. Да вземем пример с това как американците гледат на Доналд Тръмп. При него социолозите в САЩ регистрират следната амбивалентност: по-скоро негативна оценка на неговите личностни качества, касаещи неща като характер и морален компас, и по-скоро положителна такава спрямо политиките, за които той се застъпва. Тоест американците подкрепят не човека, а политика Тръмп, а той може да разчита на това, че личностните му дефицити биват компенсирани от политиките му, които биват приемани за полезни.

Този компесаторен механизъм при Джо Байдън обаче изглежда вече невъзможен след вчерашния дебат. И преди неговото провеждане мнозинството от американците не одобряваха управлението на текущия ръководител на Белия дом (на практика няма социологическа агенция, която да твърди обратното). Предвид демонстрираната слаба физическа и когнитивна кондиция на Байдън на вчерашния дебат, личността му също бе поставена под въпрос. Тоест, ако при Доналд Тръмп имаме слаба личност, която бива компенсирана със силни политики, то при Байдън личността и политиката не смекчават дефицитите помежду си, а ги допълват. Това бе основната сюжетна линия на филма, който наблюдавахме тази нощ.

Няма как обаче една екранизация да е касова, ако главният герой не прави добра роля. Затова политикът Джо Байдън трябва да бъде критикуван: понеже се кандидатира отново, въпреки че физическите закони са по-силни от политическите. Хареса ли някой наистина поредния "Индиана Джоунс", изигран от 80-годишния Харисън Форд? Как би реагирала публиката, ако почти 30-години по-късно Леонардо ди Каприо покаже глава над водите на Атлантическия океан, изхрачи малко вода и даде заявка за продължение на "Титаник"?

За първи път от 90-те години насам, успоредно на републиканците и демократите, в САЩ се обособява значима трета политическа група, която би гласувала за Байдън или Тръмп само ако бъде напътствана към изборните пунктове с пистолет в гърба. Явно политическите елити на двете най-големи американски партии не са гледали екранизацията на братя Коен "Няма място за старите кучета". Явно те на са чули и Ален Делон, когато актьорът преди години каза, че "никога няма да застана пред своята публика като слаб и немощен старец!".

Оттук нататък за демократите няма правилен ход. Ако те оттеглят кандидатурата на Джо Байдън, това ще означава, че признават проблемите на президента, които те протяжно и организирано отричаха публично. Това ще даде резонен повод на републиканците да се включат услужливо, казвайки, че демократите махат коня, който дори те не искат да яздят. Ако Джо Байдън обаче остане в надпреварата, има сериозен риск филмът, който гледахме тази нощ, да излезе с продължение в рамките на кампанията.

А текущият американски президент бе в трудна ситуация много преди да се проведе снощният дебат. В рамките на мандата му цената на потребителската кошница на средностатистическия американец се покачи, а закъснелите и палиативни мерки по границата с Мексико създадоха впечатление, че няма шериф в града. Политиката спрямо войната в Близкия изток, в която Джо Байдън се опитваше да балансира между това да подкрепя и да възпира Израел едновременно, всъщност направи така, че той отчужди от себе си и американските граждани от еврейски произход, и пропалестинските среди на прогресивното крило на Демократическата партия.

Списъкът с несполуките в управлението на демократа може да бъде увеличен, така че редица обстоятелства комплектно доведоха до това Джо Байдън да изостава електорално от републиканския си опонент както в както в национален мащаб (с разлика в диапазон между 1% и 6%), така и в най-важните swing-щати (Доналд Тръмп има преднина във всеки един от седемте най-оспорвани щати, която преднина бе или в рамките на социологическата грешка, или по-голяма от нея). Демоскопските изследвания в страната системно показваха, че републиканецът е предпочитаният избор на американците, когато става дума за двете най-важни теми в страната - икономиката и нелегалната имиграция. Оттук провеждането на дебат с опонента бе по-важно за демократа, тъй като той имаше нужда от това да обърне електоралните тенденции. Вместо това, след вчерашното представяне на Джо Байдън разговорът за неговата подкрепа не отиде в американските предградия, които традиционно решават изхода на изборната надпревара, а се завърна в офисите на Демократическата партия като бумеранг.

Откакто Доналд Тръмп се появи на политическата сцена в САЩ като релевантен фактор, демократите разчитаха на това, че личността му е твърде спорна за всеобща електорална консумация, и че той сам - с действията си - компрометира себе си. Това са същите камъни обаче, които сега летят към главите на демократите. И ако Доналд Тръмп спечели изборите за президент тази година, за което той се очертава като фаворит след дебата в Атланта тази нощ, не вярвайте на влажния блясък в очите на демократите, защото това ще са сълзи на съучастници, а не на жертви.