Готова ли е Европа да се защитава без САЩ?

Много наблюдатели на британската политика едва сега ще обърнат внимание на вероятния следващ вицепрезидент на САЩ. И в съответствие със склонността на Доналд Тръмп към странното, Джей Ди Ванс започна мандата си като кандидат-президент с някои необичайни размишления за ислямистите и ядрените оръжия, пише CapX.

Говорейки на конференцията на националния консерватизъм във Вашингтон миналата седмица, Ванс спекулира коя ислямистка страна ще бъде първата, която ще притежава ядрени оръжия. "Може би това е Иран, може би Пакистан вече има значение. И тогава (аз и приятелите ми) най-накрая решихме, че може би това всъщност е Обединеното кралство, тъй като лейбъристите току-що поеха управлението."

Но ако коментарът на Ванс е смешен на пръв поглед, той все пак разкрива бъдещето на англо-американските отношения, както и какво може да означава второто президентство на Тръмп за европейската сигурност в по-широк план. Всъщност голяма част от Европа признава, че САЩ все повече не са склонни да закърпят чадъра за сигурност, който държат над континента след Втората световна война, независимо кой ще спечели през ноември.

Докато проучване на Pew от май показва, че американците продължават да одобряват до голяма степен НАТО, подкрепата за трансатлантическия съюз намалява. Републиканците са особено враждебни, като 55% от тези, които клонят към партията, имат неблагоприятно мнение, двойно повече от техните колеги от Демократическата партия.

Ванс може би е необичаен само в американската десница по това колко ясен е относно чувствата си. Пишейки за Financial Times през февруари, той твърди, че САЩ са плащали сметката за отбраната на Европа твърде дълго. "Тъй като американският бюджет за отбрана наближава 1 трилион долара годишно, трябва да гледаме на парите, които Европа не е похарчила за отбрана, за това, което всъщност представлява: косвен данък върху американския народ, който да позволи сигурността на Европа", каза той.

Както отбелязва Ванс, европейските продуктивни икономики биха могли да си позволят да харчат повече пари за отбрана, особено в подкрепа на Украйна. Германия, Обединеното кралство и Франция са сред най-големите икономики в света, като техният годишен БВП лесно надминава този на Русия. Разбираемо е, че американците, не на последно място работническата класа на Ванс, са се разочаровали от субсидирането на нашите социални държави, докато пестим от оръжия.

"Въпросът, който всяка европейска страна трябва да си зададе, е следният: готови ли сте да се защитавате?", пита Ванс. "И въпросът, който САЩ трябва да зададат, е: ако нашите европейски съюзници дори не могат да се защитят, съюзници ли са те или клиенти?"

Новото лейбъристко правителство поне е наясно с рисковете от по-малко ангажирани САЩ. Като част от вълната от следизборни съобщения, обяви още един преглед на британските отбранителни способности. В началото на Интегрирания преглед на предишното правителство, този нов доклад активно назовава четири страни като заплахи за Обединеното кралство, вместо евфемистичните "предизвикателства".

Джордж Робъртсън, бивш генерален секретар на НАТО, който съвместно ръководи прегледа, казва, че страната е "изправена пред смъртоносен квартет от страни, които все повече работят заедно". Докато Русия може да е най-непосредствената заплаха, другите три потенциални агресори са Китай, Иран и Северна Корея.

Това отразява забележки, направени от президента на САЩ Джо Байдън на срещата на върха на НАТО в началото на този месец. Но с перспективата за ново президентство на Тръмп не е ясно доколко САЩ биха били ангажирани с НАТО. Други европейски структури за отбрана поне ще трябва да поемат по-голяма част от тежестта за поддържане на безопасността на ЕС и неговите съюзници, включително Обединеното кралство.

За тази цел лейбъристите вече посочиха, че искат споразумение за сигурност с ЕС, с допълнителни пактове за Франция и Германия. Докато настоящият министър на външните работи Дейвид Лами каза на Мюнхенската конференция по сигурността, че това няма да съперничи на структурите на НАТО, Европа може да има по-малко избор по този въпрос, отколкото би искала.

Правителството на Обединеното кралство без съмнение ще иска да избегне дори предложението за фрази като "Европейска армия", което гарантирано ще навлече вой от десницата. А британското участие в обсъждания Отбранителен съюз на ЕС със сигурност може да подкопае контрола ни върху собствената ни армия: или "суверенитета", ако използваме друга "ужасяваща" фраза.

Предупрежденията, че стремежът на ЕС за бюрократичен контрол може да подкопае конкуренцията и иновациите в европейските отбранителни фирми, включително в Обединеното кралство, също са разумни. Всеки план за колективна сигурност трябва да се стреми да овладее многообразието на европейските отбранителни индустрии, вместо да ги смаже в името на интеграцията.

Въпреки това способността на европейските държави да отблъснат руската заплаха ще зависи изцяло от оперативната съвместимост, постоянна дискусионна точка във всяко отбранително учение на НАТО и много програми за обществени поръчки в областта на отбраната. Без съмнение това ще компрометира нашия суверенитет по някои точки, но в много по-малка степен, отколкото една войнствена Русия, която вилнее из Европа.

И не трябва да изключва военното партньорство на Обединеното кралство със САЩ в други области. Ванс каза, че отбраната на Тайван от потенциална китайска инвазия трябва да бъде основният външнополитически приоритет на САЩ и ако не се направи, това рискува нова Голяма депресия за страната му.

Това вероятно е добра новина за тристранното партньорство за сигурност Aukus между Обединеното кралство, САЩ и Австралия, което се ангажира с увеличаване на отбранителните способности, най-вече в ядрените подводници и се основава на партньорството за разузнаване Five Eyes. Каквото и да има да каже Ванс по въпроса, англосферата вероятно ще издържи на бойното поле още няколко години.