От САЩ до България: как да опазим Републиката?

Коментар на Евгений Дайнов:

Речта, в която Джо Байдън обясни на американския народ защо и в името на какво се е отказал да участва в борбата за втори мандат като президент на САЩ, веднага се нареди сред историческите и ще бъде преподавана на студенти. В тази своя реч той цитира важна реплика на Томас Джеферсън. Излизайки от събранието, на което американските бащи основатели са решили как ще изглежда независима Америка, той се натъква на събрало се навън множество, което го пита: "Какво решихте? Монархия или република". Той отвръща: "Република, ако можете да я опазите".

С появата на Камала Харис като опонент на все по-монархически изглеждащия Доналд Тръмп можем да смятаме, че американската Република отново се е спасила от монархическото изкушение. Как обаче се опазва една Република? Този въпрос стои и пред нас, българите, много от които в момента отново като че искат да дойде някой бащица и да въведе ред.

Що е то Република и как се опазва?

Републиката не е просто отсъствието на монарх. Най-малкото, в Републиката суверенитетът не е в Короната, а в народа. А този народ, за разлика от положението в една класическа монархия, не е структуриран по йерархически начин. Но е все някак структуриран и затова Републиката не е някаква перманентна анархия. Около какво, ако не около йерархия, е структуриран републиканският народ? Какво да пази, за да си опази Републиката?

От Платон насам отговорът винаги е бил наличен. Просто сме го забравили, улисани в други неща.

От края на Втората световна война живеем в идеите на либералната демокрация. Тя е под-вариант на републиканизма, но не е същото нещо. Либералната демокрация е изградена покрай схващането, че индивидът е най-важното нещо в обществото и следователно неговите индивидуални права и свободи са над всичко останало. Прилагането на тези схващания изгради приличния свят, в който живеем.

Как се породиха крайностите

Но в последните години, оставени да се вихрят отвъд мярата си (както би казал Платон), те излязоха от златната среда и породиха крайности (както би казал Аристотел). Породи се усещането за разпад, дезинтеграция и анархия. Появи се и усещането за морална безпътица, тъй като в крайна сметка либералната демокрация стигна до извода, че най-голямо признание се дължи на онези индивиди, които са постигнали най-голям успех, измерван в планини от пари. Съмнителният бизнесмен с голямото БВМ е по-ценен от учителя, отиващ с колело на работа.

Това няма как да е така.

Като отговор на такива усещания се появи съвременният т.нар. "консерватизъм", който е всъщност – погледнете Орбан, Путин, Тръмп, льо Пен, Фицо и подобни – квартален фашизъм, примесен със силни елементи на реакционност. На демократичното равенство такива хора противопоставят йерархиите (със себе си, разбира се, начело). На правата противопоставят задълженията, на свободата – подчинението. От Мусолини и Петен насам, всички те твърдят, че времето на "Свобода, равенство, братство" е изчерпано; и че е време да заживеем по законите на "Бог, народ, семейство". Така се опитват да преобърнат последните триста години развитие; и от света на независимия живот да ни върнат обратно в света на подчинението (на себе си, разбира се).

Това, разбира се, е крайност и като такава е вредно явление. Европейците и американците вече усетиха опасността и на последните (и на предстоящите в САЩ) избори дадоха отпор. Едно просто връщане обратно към крайностите на либералната демокрация не би обаче свършило работа, тъй като отново ще предизвика появата на фашизоидни проекти.

Къде е златната среда?

Между тези две крайности има златна среда и това е Републиканизмът. Ако решим, като суверенни народи, да се преструктурираме покрай републиканизма, то ще излезем от епохата на крайностите. Ще сме си опазили републиките.

Време е да видим, покрай какво се структурира една Република – да върнем филма обратно към началото, т.е. към Платон.

Една Република се структурира не покрай богове и нации, нито – единствено покрай права и свободи. Тя се структурира около добродетели.

Републиката не прави детинската грешка (за която често и неправилно ме упрекват лично мен) да мисли, че хората са добри; и че може да се гради и поддържа общество, основана върху тази доброта. Не, Републиката много добре знае, че хората се раждат хищни и безогледни. Но тя знае и друго: без да са по природа добри, хората могат да бъдат убедени, с помощта на разумни аргументи, все пак да имат добродетелно поведение – да вършат добри дела.

Републиката не прави и другата грешка: да вкара Бог в цялата работа. Републиката не казва: "Абе хората са кофти материал, ама Бог е по-силен от тях и затова трябва да правят онези добри неща, които Той им казва да правят; и да не правят онези лоши неща, които Той им казва да не правят".

В Републиката всеки сам си решава, в какъв бог да вярва и дали изобщо да прави това. Добродетелите не зависят от Божията воля, защото са подчинени единствено на повелите на Разума. Ако искаш да живееш с другите горе-долу сносно – следваш добродетелите. Инак се оказваш в положението, описано от философа Томас Хобс - "постоянен страх и опасност от насилствена смърт и животът на човека е самотен, беден, неприятен, животински и кратък". В избягването на това състояние Бог не ти трябва.

Ценностите на либералната демокрация са закачени за индивида и неговите състояния; добродетелите на Републиката се отнасят до начина, по който се отнасяме към другите индивиди и към хората като цяло. Когато сме добродетелни, това ни прави и морални, добри; когато не сме, сме неморални – зли.

Да поговорим за добродетелите

За Платон добродетелите са: мъдрост – най-вече необходима на управниците; смелост – съчетание между устойчивост на характера и вяра в над-индивидуални ценности, най-вече необходима на гражданите, особено когато са войници; умереност – с цел постигането и съхраняването на добър, хармоничен (т.е. с полза за всички) ред; справедливост – всеки да прави онова, което смята за добре, без да се меси в живота на другите ("всекиму своето" на Васил Левски).

За Платон, ако хората прилагат тези добродетели, в крайна сметка ще могат заедно да живеят добър и дори красив живот. Ако си представите едно общество, изградено върху тези четири добродетели, наистина ще се убедите, че животът в него ще бъде много цивилизован и спокоен. Твърдя, че ако още утре обществата се преструктурират само на основата на тези четири Платонови добродетели, огромна част от сегашните ни проблеми, тревоги и истерии ще отпаднат.

Разбира се, големите мислители и дейци след Платон са добавяли още добродетели към Платоновата четворка. Те я разширяват, допълват и уточняват.

За Аристотел например добродетелите са: мъдрост; благоразумие; справедливост; сила на духа; смелост; щедрост; великолепие; великодушие; умереност. Катон и Цицерон добавят към списъка добродетели като интегритет, добра воля и безпристрастност. Именно този списък впоследствие виждаме в писанията и дейността на американските бащи основатели през 18 век, както и при големите британски реформатори от 18 и 19 век.

Интересното е, че дори най-произволната подборка от подобни списъци дава като резултат едно общество – една Република – много по-добре устроено от сегашното ни положение.

Ако в България хората бяха...

Ако българските държавници бяха мъдри, нямаше да вземат решения от ден до пладне; ако бяха безпристрастни, щяха да дискутират политики, а не да се заливат един друг с вербална помия. Ако бяха умерени, нямаше да имаме разпищолени деятели като Бойко Борисов и Делян Пеевски; ако бяха справедливи, нямаше да имаме сегашната катастрофа в реда и сигурността. Ако бяха благоразумни, нямаше да правят първата глупост, която им дойде в главата; а ако имаха сила на духа, нямаше толкова лесно да изпадат в зависимости и страх.

Същото важи за обикновените граждани. Ако бяха благоразумни, нямаше да хлътват в пирамиди. Ако бяха храбри, нямаше толкова лесно да бъдат сплашвани от феодали и мутри. Ако бяха умерени, нямаше да се отдават на диващината на чалгата. Ако имаха сила на духа, нямаше да са чак толкова безпомощни. И така нататък.

Време е за Република.