Колко вероятно е да има "мегаземетресение"?

Отправеното от японската сеизмологична служба предупреждение бе за тежко земетресение от поне 7-ма степен в падината Нанкай, като се казваше, че вероятността то да се случи е много висока. Това естествено предизвика загриженост, припомня германската обществена телевизия ZDF. Седмица по-късно правителството отмени предупреждението, но страхът от голяма катастрофа остана. Още през 2013 година специализиран по превенцията от катастрофи екип изчисли, че земетресение от 9,1 степен в падината Нанкай може да предизвика цунами, което за минути да надхвърли височина десет метра. При това положение биха могли да загинат до 323 000 души, а над два милиона сгради да бъдат разрушени.

Но каква е вероятността земетресения с такава сила да зачестят, кои региони биха били засегнати и как би могло да се предпазят хората от тях? ZDF търси отговорите от сеизмолога Фредерик Тилман.

Какво представляват "мегаземетресенията" и колко са чести?

За експертите понятие „мегаземетресение“ няма, посочва пред германската общественоправна медия професор Фредерик Тилман от Германския геоизследователски център в Потсдам. Той пояснява, че като големи и тежки се определят земетресенията със сила над седма степен. В конкретния случай японските власти бяха предупредили за „мегатрус“ от осма или девета степен.

Средногодишно в света има по едно земетресение от осма степен, макар да има и години, в които този вид трусове са по два или три, казва сеизмологът Тилман. Трусовете от девета степен са много по-редки – последният от този вид бе през 2011 година в Япония, в региона Тохоку. Особено големи щети нанесе последвалото цунами, което увреди и ядрената централа във Фукушима. Загинаха над 22 000 души.

Могат ли земетресенията да бъдат предсказани?

Професорът от Потсдам обяснява пред ZDF, че трябва да се прави разлика между предвиждане и прогноза. Първият термин описва много точна прогноза за земетресение с подробности за момента на настъпване, мястото и интензивността, вторият термин описва вероятност, базирана на външни обстоятелства, например на честотата на по-малките трусове.

И докато „предвиждането“ на земетресения е невъзможно, прогнози може да има, казва Тилман. А това, че Япония превантивно е предупредила за вероятността от „мегаземетресение“, може да е обосновано и от исторически наблюдения, смята той. „При земетресението в региона Тохоку имаше силен предварителен трус. И вероятно покрай това сега бе отправено предупреждението, че след голям трус в падината Нанкай може да се стигне до „мегаземетресение“.

Кои региони освен Япония са особено уязвими?

„Земетресения с магнитуд от девета степен се случват само при огромни структурни разломи, при които една плоча се плъзга под друга“, обяснява Фредерик Тилман пред ZDF. Повечето от тези зони са по ръбовете между океаните и континентите – например по Тихоокеанския огнен пръстен в Япония или в района на Андите. Подобни структури обаче има и под Хималаите.

Същевременно Тилман предупреждава, че възможните последствия от едно земетресение не зависят само от магнитуда. „И земетресение от седма степен може да бъде изключително смъртоносно, ако например се случи в непосредствена близост до град, в който постройките не са достатъчно защитени срещу трусове“, казва сеизмологът.

Може ли и Европа да бъде засегната от „мегаземетресение“?

В Европа по-силните земетресения са вероятни най-вече в Италия, Гърция и Турция. Двете земетресения в Турция от 6 февруари 2023 година, при които над 50 000 души загинаха по време на трусовете или от техните последствия, бяха например с магнитуд 7,7 и 7,6 - припомня ZDF. А в Германия много рядко се наблюдават трусове от трета, четвърта и пета степен – макар по-силните земетресения принципно да не са изключени.

Къде последствията биха били особено катастрофални?

„Колкото по-бедна е страната и колкото по-голяма е корупцията, толкова по-тежки биха били потенциалните последствия от земетресенията“, обяснява Тилман, като изтъква, че отговорът на този въпрос е сложен – зависи как се подхожда към рисковете от земетресения в съответните страни.

„Италия например е държава, която разполага с финансови възможности и е наясно със заплахите от земетресения“, казва експертът. „Въпреки това постоянно има земетресения с тежки последствия, тъй като там има много старинни сгради, чието модернизиране е изключително скъпо.“ По думите на Тилман земетресение от осма степен навътре в сушата може и да се окаже по-опасно от земетресение от девета степен на брега – в зависимост от това доколко страната е подготвена за цунами и с какво време за евакуация разполага.

ZDF припомня, че най-смъртоносното земетресение на това хилядолетие бе със сравнително малък магнитуд от седма степен. То засегна Хаити на 12 януари 2010 година и опустоши столицата Порт-о-Пренс. Броят на загиналите достигна 316 000.

Как може да се противодейства?

Според сеизмолога Тилман, цитиран от ZDF, съществуват най-вече две ефективни мерки за противодействие. Първата от тях е строителството на добре укрепени сгради – ако има съответни норми за строителство, които се контролират и съблюдават. Втората важна мярка е предупредителната система за цунами. „Хората трябва да предварително да знаят как би трябвало да се държат и как бързо да напуснат крайбрежния регион.“

Както сочат данните на японски медии, предупреждението на тамошните власти определено е изиграло сериозна роля за повишаване на чувствителността и подготвеността на населението. Понеже Япония периодично бива засягана от различни природни катастрофи – земетресения, тайфуни и порои, е логично превенцията от катастрофи да заема важно място, пише сайтът „Сумикай“.

Добрата подготовка е важна

За целта в редица институции в страната постоянно се разработват нови идеи за по-добра подготовка и реакция при катастрофи. Но централен фактор за защитата от тях е самото цивилно население – само ако то се отнася сериозно към опасностите и прилага мерките за защита, могат да се спасят човешки животи и да се намалят щетите. Както сочат данните от актуално допитване – над 80 процента от населението по южното крайбрежие на страната, за които важеше предупреждението за „мегаземетресение“, са го възприели сериозно. А 50 на сто са заявили, че са предприели подготовка за случай на земетресение.