4 Септември, 2024 23:00 3 017 28

Защо Китай се промени, а Иран не можа?

  • иран-
  • китай-
  • масуд пезешкиан-
  • аятолах али хаменей-
  • ебрахим раиси

Подобно на Съветска Русия, Иран на Хомейни страда от идеологическа калцификация, корупция и загуба на връзка с обществото и подобно на нея може да начертае собствения си край

Защо Китай се промени, а Иран не можа? - 1
Снимка: БГНЕС/ЕРА
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Ако погледнем отвъд огромните различия в географски, политически и икономически мащаб, можем да си зададем следния въпрос: Защо Китай е относително свободен от плена на идеологията и успя да преоткрие себе си и да се трансформира в икономическа и политическа сила "с капиталистическо тяло и комунистическа глава", докато Иран остава затънал в идеологическа стагнация, която прави фундаменталната промяна изпълнена с рискове и сигурна врата към колапс? Това се пита излизащият в Лондон саудитски вестник "Аш-Шарк ал-Аусат".

През вековете Китай е демонстрирал уникален прагматичен опит чрез способността си да се адаптира и променя, без да губи контрола върху силната централна власт, която винаги е давала приоритет на приемствеността и оцеляването. Вероятно лозунгът, лансиран от китайския лидер Дън Сяопин по отношение на неговите икономически реформи през 1978 г., поставяйки началото на експеримент за "предефиниране" на комунизма, съдържа същността на този подход, който обобщава характера на държавата в Китай. "Няма значение дали котката е черна или бяла, стига да лови мишки", каза Дън, разкривайки сложния път, който позволи на Китай да прегърне пазарната икономика, като същевременно запази желязната хватка на властта на Комунистическата партия.

През цялата си история Китай също се е възползвал от конфуцианското наследство, чиито основни ценности наблягат на реда, йерархията и първенството на държавата, което е засилило културата на прагматично управление в Китай. Тази културна среда улесни ръководството на Китайската комунистическа партия (ККП) да оправдае икономическите реформи като необходими за оцеляването на страната и да представи прегръдката на капитализма просто като средство за постигане на крайната социалистическа цел за просперитет за всички.

За разлика от тази приемственост в характера на държавата в китайския опит, в Иран откриваме дълбока прекъснатост и безредие. Ислямската революция от 1978-79 г. беше не само голямо политическо събитие, но и дълбоко пренареждане на иранското общество. Хомейнизмът сля религиозното и сектантското с политическото и ги слепи заедно с лепилото на революционния ентусиазъм и политическа система, която определя държавата като божествен мандат и всяко отклонение от нейния път се счита за предателство на самата божественост.

Въпреки че държавата в Иран не е просто политическа единица, тя по-скоро е земно въплъщение на невидимото небесно съдържание. Това възприятие е унищожило способността за използване на прагматична гъвкавост, както направи Китай. Всеки призив в Иран за икономическа или социална реформа е не само политическа опасност, но и духовна опасност, която издига призивите за промяна до нивото на неверие. Въпреки че е вярно, че централният контрол на Китайската комунистическа партия е очевидно подобен на контрола на режима "уилаят ал-факих" (властта на юриста-богослов) над иранското общество, политическата структура на Иран е по-сложна и крехка. Религиозните компоненти на режима в Иран съжителстват с републиканския и военния компонент в деликатен баланс, който превръща всеки опит за реформа в рискована игра.

По-важното е, че за разлика от иранския опит, икономическият успех на китайския опит предостави на Комунистическата партия нов източник на легитимност и решителна способност да неутрализира опонентите си и да наложи противоречив модел: капиталистическа икономикапод комунистическоуправление, без да прави компромис с националната идентичност или да плаща висока цена за идеологическата нечистота на режима.

Въпреки че и Китай, и Иран бяха подозрителни към външни заплахи, реакциите им се различаваха коренно. Китай извлече своя имунитет и престиж от икономическия растеж и военната модернизация като средство за противопоставяне на чуждото влияние и използва национализма и икономическия успех, за да обедини страната, без да се страхува от последиците от дълбоката структурна промяна, натрупана от 1978 г. насам. За разлика от това, Иранското ръководство използва идеята за външни заплахи, особено от страна на САЩ и техните съюзници. Това остава оправдание за неговата строга идеологическа позиция, която забранява промяната, страхувайки се, че всяка идеологическа модификация ще отслаби способността на Иран да устои на чуждо влияние и ще доведе до разпадането на революционната държава.

Китайският комунизъм се оказа адаптивен, способен да се развива в отговор на променящите се обстоятелства, като същевременно запазва ядрото на силата на Комунистическата партия. Той се възползва от стратегическата си тежест, за да изгради балансирани отношения с опонентите си, като изгради мостове и същевременно запазва различията и конкуренцията. Що се отнася до иранската религиозна идеология, тя е дълбоко вкоренена в проблемната идентичност на държавата, която счита, че всяка фундаментална промяна заплашва да разруши структурата на иранската революция, което може да доведе до падането на режима. Трябва да се отбележи, че началото на промяната в Китай съвпадна с раждането на Иранската революция през 1978 г. и след управлението на Китайската комунистическа партия, продължило от есента на 1949 г.

Има ли Иран все още време да промени хода на събитията? Изглежда, че пътят към реформи за Иран не е просто предизвикателство, а по-скоро екзистенциално предизвикателство, тъй като оцеляването на режима зависи от запазването на идеологическата му чистота, дори когато той все повече се изолира от международната общност и продължава да пилее своите икономически ресурси в светлината на ужасяваща липса на минимална адаптивност. Иран днес изглежда по-близо до опита на Съветския съюз, отколкото до Китай, както отбелязва бившият израелски премиер Нафтали Бенет.

Подобно на Съветска Русия, Иран на Хомейни страда от идеологическа калцификация, корупция и загуба на връзка с обществото и подобно на нея може да начертае собствения си край.


Поставете оценка:
Оценка 3.2 от 27 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 12343211

    2 5 Отговор
    Идеология ,строй и религия са много различни неща, но ако се съчетаят...!
  • 2 Е.С.

    15 8 Отговор
    Персия е най-старата цивилизация! Как си позволявате да учите Иран!

    Коментиран от #6, #11, #27

  • 3 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 4 Ха-ха-ха

    14 4 Отговор
    "началото на промяната в Китай съвпадна с раждането на Иранската революция през 1978 г. и след управлението на Китайската комунистическа партия, продължило от есента на 1949 г." Ако не им привнесат пак някоя "демокрация" на иракчани , след 20 години запада ще им дишана праха.

    Коментиран от #5

  • 5 Ха-ха-ха

    5 1 Отговор

    До коментар #4 от "Ха-ха-ха":

    Имах в предвид иранчани .
  • 6 СЗО

    8 6 Отговор

    До коментар #2 от "Е.С.":

    Да но Персия не е била ислямска държава, а Иран е. И това е основната причина Иран да не може да се реформира, докато Китай успява.
  • 7 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 8 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 9 00001

    10 0 Отговор
    А защо България не може да се промени?
  • 10 Ми що

    3 2 Отговор
    ....санкции и изолация....и като добавиш религията и то чуден букет стана.
  • 11 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 12 Рон Джереми

    4 13 Отговор
    "Но българите и иранците са два братски народа во веки веков!"

    Един стратег от Правец каза същото за Виетнам, Лаос, Камбоджа, Чили (ама по времето на Пиночет), списъкът е много дълъг.
    Де що е имало мизерия бяхме първи приятели и братя.
  • 13 Гориил

    3 1 Отговор
    Не приписвайте сто милиарда американски инвестиции на Китай. Веднъж Пекин предаде Москва.
  • 14 Факт

    3 1 Отговор
    Измишльотини!
  • 15 инж. Ганчо Илков

    5 2 Отговор
    Авторът подробно се стреми да обяснява разликите в Икономическото и Социално Развитие между Китай и Иран, но заобикаля най-важният Компонент, Местото на Частната Собственост в Икономиката на Страните. Дали Болшевишка Идеология, или Религиозна подчиненост, резултата е един и същ. Китай отхвърли Болшевизма в Комунистическата Партия, въведе Частната Собтвеност и създаде условия за развитие на Пазарната Конкурентно Способно Икономика. Стабилизира Контрола върху Социално Икономическите Отношения чрез Съдебната Система и осъществи Икономически Бум. Иран затъва в Религиозните си Боричкания (подобно на Вождовете на Политическите Проекти в България) и няма Икономически Напредък. Това са Обективни Закони доказали се във Времето. Частната Собственост създава Интелектуални и Предприемчиви Личности, а Върховенството на Закона ограничава Олигархията и Корупцията.
  • 16 Паралели

    9 2 Отговор
    Сравнявате ябълки с круши. А как изглежда Иран на фона на демократично-сринатите Ирак, Либия и Сирия - като Перла в Короната. Всички диктатури (Куба, Венецуела, Северна Корея, Иран и др.) изглеждат по-добре от новодемократизираните разрушени държави в Близкия Изток от Натовските интервенции.
  • 17 В анализа

    2 2 Отговор
    е пропуснато ключово обстоятелство, което има отношение към тематиката. Иран, подобни на страните от източния блок по време на студената война, се намира под тежки икономически санкции, наложени от западните мафии още от времето на т.нар. революция. Китай никога не е бил обект на подобни санкции. За какви "реформи" говори автора не е въобще ясно.
  • 18 Китай

    5 0 Отговор
    Опроверга опашатата лъжа на западната шайка, че икономическо развитие е невъзможно в условията на еднопартийна система и централизирана власт. Оказа се обратното. Какво повече да коментираме.
  • 19 Пазарни

    4 1 Отговор
    Отношения съществуват още от времената на асирийците. Не е ясно защо ЕС и САЩ желаят да си припишат заслуги за това "откритие" на човешкия прогрес.
  • 20 хахаха

    6 1 Отговор
    Точно пък саудитец да разсъждава на тая тема...айде, айде...що се нарича Саудитска Арабия? Ако утре родът на Сауд загуби властта и дойде друг род, да кажем на Умер, страната Умерска Арабия ли ще се нарича? Живеят по средновековному, а тръгнали да дават акъл на останалите...
  • 21 Жидофоб

    4 3 Отговор
    Персите имат божествената мисия да изтрият от лицето на земята сатанисткото змийско гнездо-исрал-ел.
    Затова успех на Иран в това начинание .
  • 22 Петър

    3 3 Отговор
    Виновен е исляма.но авторът го премълчава.
  • 23 Бай той Толстой

    4 1 Отговор
    Иран се е ороменил-просто дървените демократични глави не го разбират А и им плащат да тъпеят.
  • 24 Хайли лайкли

    3 2 Отговор
    С територия на три морета колкото три Украйни, население колкото Турция, брутен вътрешен продукт по покупателна способност 1,6 трилиона долара , с икономика която произвежда всичко и развива космонавтика и ядрена енергетика , Иран може успешно да се противопостави на всяка една държава по света , а някой тръгнак да я коментира..
    На фона на Иран България е нищожна и микроскопична държава, превърната от евроатлантиците в дупката на света.

    Но въпреки това българите и иранците остават два братски народа во веки веков.

    Интересно защо ме изтрихте?????
  • 25 ПЕНКО

    3 0 Отговор
    КИТАЙ СЕ БЪЗИКА СЪС ЗАПАДА , А ИРАН-- НЕ СЕ БЪЗИКА !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • 26 анонимен

    3 0 Отговор
    Поредната тъпа статия. Причината е религията ,навремето хамериканците искаха да наложат измислената си демокрация в близкия изток и да заграбят нефта им. Но не отчетоха, че религията не позволява подобно нещо.
  • 27 ами,

    1 0 Отговор

    До коментар #2 от "Е.С.":

    Била е преди да я завладее исляма.И то радикалния.
  • 28 Герт Вилдерс

    0 0 Отговор
    В иран са мюсюли и то от най долния сорт