Ако кучетата и котките в Охайо можеха да гласуват

Камала Харис имаше две основни задачи на провелия се тази нощ дебат за президент на САЩ във Филаделфия, Пенсилвания.

Първата бе да представи себе си и политиките, които защитава, пред максимално широка аудитория, която представлява сбор от зрители с различно политическо наклонение. Тази потребност произтичаше от това, че все още значително голям процент от американските граждани всъщност не познават каузите, за които настоящият вицепрезидент на САЩ се бори. Цели 28% от хората, заявили желание да гласуват, казват, че те биха желали да научат повече за политиките на Харис, посочи проучване на New York Times/Siena College Poll, проведено по-рано този месец (за сравнение, само 9% от анкетираните имат нужда от допълнителна информация за Доналд Тръмп). Потребността да се запознаят с кандидата на Демократическата партия сред респондентите скача фрапантно до 48%, когато бива питана ключовата група, състояща се от все още нерешили за кого ще упражнят правото си на глас (хората, които все още не са решили за кого от двамата кандидати ще гласуват, са около 15%). А тези данни показват, че провелият се тази нощ дебат бе много по-важен за Камала Харис, отколкото той бе за Доналд Тръмп.

Втората задача за действащия вицепрезидент бе да представи себе си като по-умерения от двамата кандидати на подиума. Това произтича също от социологическите данни, според които, преди провеждането на дебата, Харис е определяна като по-крайна спрямо Тръмп (44% считат, че тя е "твърде либерална и прогресивна", докато една трета са на мнението, че кандидатът на Републиканската партия е "твърде консервативен"). А именно политическият център е този, който ще посочи следващият ръководител на Белия дом. И точно тази необходимост - да станат симпатични на умерените избиратели - направи някак дори забавно да се гледат лупингите на претендентите: Камала Харис притежавала огнестрелно оръжие, Доналд Тръмп искал да няма федерална забрана за абортите.

След провелия се дебат между Харис и Тръмп спокойно може да кажем, че демократът успя да изпълни и двете си задачи. Макар и в полемичен режим със своя републикански опонент, демократът успя да изложи ключови свои политики, касаещи икономиката, здравеопазването, правото на аборт и т.н. В този смисъл, представянето на Харис бе като тикната в ръцете на хората предизборна брошура, конспектираща политическата рамка на кандидата. В същото време вицепрезидентът направи заявката и за умерения кандидат, казвайки, че не е против фракинга, подкрепя допълнителните мерки срещу нелегалната имиграция и не желае редуцирането на средствата за полицията. Доколкото еквилибристиката на Харис, че тя "не е променила ценностите си", при положение, че тя, поради конюнктурни съображения, със сигурност промени политиките си по цитираните теми, е била приета като достоверна от зрителите, е друг въпрос. Претенцията на демократа като кандидат на ново поколение политици, ориентирани към бъдещето, а не към миналото, също подлежи на критична оценка, доколкото републиканският ѝ опонент продължава да бъде считан като по-автентичен изразител на промяната в американското общество. Колкото и вицепрезидентът да повтаря, че тя "не е Джо Байдън и със сигурност не е Доналд Тръмп", мнозинството американци са готови да оспорят първото. Видимо бе и това, че демократът, успоредно на републиканеца, не успяваше да влезе в детайли по предлаганите от нея политики, и често отговаряше със сякаш заучени, силиконови фрази. Но каквото зависеше от Камала Харис, тя го направи.

Най-важният акцент от мероприятието обаче не бе свързано с политиките на двамата кандидати, а с начина, по който се сблъскаха техните характери и ментална устойчивост. И тук победителят от дебата изглежда някак по-ясен. С реплика, касаеща предизборните събития на Тръмп, Харис успя да влезе под кожата на своя опонент и някак негласно да докаже това, че републиканецът е лесен за манипулация; че той може да бъде вкаран в релси, които не са обезателно неговите. Вследствие на това зрителите видяха един обидчив, сприхав, тънкообиден и пенявещ се Тръмп, който говори за предизборните тълпи, вместо да не изпуска фокуса си от тежкото наследството на администрацията на Байдън спрямо икономиката на страната и нейната битка с престъпността и нелегалната имиграция. Тук някъде бе отворено сигурно първото шампанското в щаба на демократите. А някой сигурно би успял да чуе и звънтенето на чашите им, когато кандидатът на Републиканската партия заговори за това как нелегалните имигранти ядат кучетата и котките в Охайо.

Ако на дебата между Джо Байдън и Доналд Тръмп станаха явни менталните затруднения на първия, което доведе и до неговото оттегляне от предизборната надпревара, то текущият такъв между бившия президент и настоящия вицепрезидент материализира видимите дефицити в характера на републиканеца. Но това не бе единственият проблем за Тръмп в рамките на предизборната дискусия. В нея я той продължи да говори едно и също, на едни и същи хора, като развален грамофон, заклещил изтъркана плоча. Републиканецът продължава да изостава от динамиката на обстоятелствата.

Този дебат се проведе в ключов момент за кампанията на Камала Харис, в който подкрепата за нея сякаш бе стигнала своя таван. Нито провелата се Национална конвенция на демократите, нито първото ѝ официално интервю като кандидат за президент успяха да ѝ донесат допълнителен електорален тласък. Тоест подкрепата за Харис сред американските избиратели изглежда бе изпаднала в стагнация. Провелата се тази нощ предизборна дискусия обаче може да се окаже този стимул, който липсваше на демократа през последните две седмици. Не толкова заради нейното представяне, колкото заради това на опонента си.

Всичко това обаче не означава, че Доналд Тръмп ще загуби подкрепа вследствие на небалансираното си представяне в дебата. Ако има нещо, което вече знаем за републиканеца, то е, че неговите избиратели не могат да бъдат разколебани от такива неща. В допълнение, републиканецът продължава да бъде по-добре разпознаваемият - независимо дали с добро или лошо - от двамата кандидати. Но този дебат бе изпусната възможност за Тръмп, защото той не успя да се справи с един "лесен опонент" в лицето на "ляв екстремист", "либерал от Сан Франциско". Още повече, че Тръмп провежда поредния си президентски дебат, а в това ѝ качество, този бе първият за демократическия му опонент. Провелата се предизборна дискусия със сигурност няма да донесе и допълнителна подкрепа за републиканеца, доколкото, ако има електорално преразпределение вследствие на него сред умерените избиратели, то няма да е в негова полза. Поне докато на котките и кучетата в Охайо не им бъде разрешено да гласуват.