Николай Николов: За ценностите

Преди около месец Кремъл анонсира указа «За оказването на хуманитарна помощ на лицата, подкрепящи традиционните руски духовно – нравствени ценности». Идеята да се отворят границите за чужденци от развитите страни е рационална, макар да е отчайващо закъсняла. Обсъждана около двадесетина години, тя най- сетне бе измътена – неясна и будеща съмнения… В списъка със страните с «деструктивни либерални позиции», чиито граждани могат да получат политическо убежище в Северната империя, е включена и България… И защо ни клеймят? Нали заедно принадлежим към един колониален модел, издържаме същите господари?! Вярно, нашите горделиви попове не са нагиздени толкова богато… А софийските извратеняци не рекламират открито голите вечеринки в окултен стил – в червно, с рогца и чорапи, както правят техните колеги в Москва, Петербург и Екатеринбург… Капитализъм е – и да упрекваш другите за липса на морални устои е все едно да плюеш в огледалото пред себе си.

Руската външна политика спрямо нашето отечество отново е необмислена и неоправдано агресивна. Ценностите, с които тя се кичи, са общочовешки: семейство, вяра, морал… За щастие ние, българите, ги тачим, доколкото можем.

Не пребиваме фронтоваци. Даваме подслон на дезертьори - докато оттатък богаташи, политици, културни дейци и спортисти финансират войната срещу своя народ.

Очевидно моралната атака е препоръчана от анализаторите и съветниците, заради които преди три години Федерацията загуби пропагандната битка срещу НАТО.

Московските чиновници са неспособни да покорят умовете и сърцата на хората по света с идеология, технологии, или поне с победи на бойното поле, затова разтърсват въздуха с юмруци по посока на движението на ЛГБТ. Мъчат се да представят своята земя като остов на спасението… Но дали е така в действителност? Всеки сам решава… В края на краищата, какво може да направи там човек, незнаещ езика? Как да си изкарва прехраната?

Ще завърша с кратка история за един смелчага – идеалист. Ръсел Бентли е от Остин (Тексас, САЩ). През 2014 година отива в Донбас, за да се включи в съпротивата срещу украинските нацисти. Воюва. След подписването на предателските Мински споразумения посяга към перото - сътрудничи на водещите столични издания, води канал в социалните мрежи, с който привлича вниманието на много чужденци към борбата на народа, забравен от ръководителите си. Приема православие. Жени се. През 2021 год. получава руско гражданство. На 8 април 2024 година в Донецк четирима танкисти от федералната армия го отвличат. Изтезават човека до смърт. За да прикрият злодеянието си, взривяват тялото.

Говорят: остров на безопасността? Ценности? Не – просто експорт на величие под налягане.