Бурният ХХ в. носи на България толкова тежки изпитания, че влязохме в ХХI в. с чувство на облекчение, че сме оставили лошото зад гърба си. Но скоро установихме, че предизвикателствата са вечни, особено за живеещите в държава в центъра на Балканите, която редовно се оказва изолирана от съседите си. За гражданите обаче все пак най-важните предизвикателства си остават свързаните с вътрешната политика, където за трите и половина десетилетия преход успяхме да утвърдим една формално демократична, но на практика дълбоко корумпирана държава с огромно социално разделение, но пасивно население, което предпочита да ругае политиците и да не „им гласува“, като по този начин само ги утвърждава във властта.
Започнах по този начин напомнянето за въстанието, избухнало преди 101 години, защото искам да припомня как в миналото българите са били готови да се борят за правата и свободите си. Но, разбира се, не предлагам да въставаме и днес, а да се борим с подходящи за нашата епоха средства.
Стогодишнината от Септемврийското въстание отмина миналата година тихомълком с няколко конференции в затворени пространства. Преразглеждането на историята в годините на прехода изпрати в небитието на забравата повечето събития, изглеждащи някога епохални. Това може и да е политически коректно, но не е исторически коректно, защото социалната функция на историята е да ни носи поуки за днешния и утрешния ден, а най-ценни са поуките от драматичните събития. Точно такова е Септемврийското въстание от 1923 г.
Традиционно въстанието се разглежда през призмата на комунистическата мартирология, а след 1944 г. и като стъпка към похода на БКП към властта. То обаче може да се постави и в друг контекст – на поредицата събития, последвали войните и националните катастрофи, очертали резкия завой към нови алтернативи, очертани както от БЗНС, представляващ мнозинството от българите (78 % живеят по селата), така и от БКП (т.с.), вдъхновена от Октомврийската революция в Русия. Не е случайно, че в първите следвоенни избори българите изхвърлят традиционните партии от властта, а дават доверието си на БЗНС и БКП (т.с.).
Яркият земеделски водач Александър Стамболийски поема управлението от името на селото. Но опитът за господство на селото над града обединява разделените до момента десни градски партии, а безсилието им да се върнат с избори във властта ги тласка към заговора. Така се стига до военния преврат на 9 юни 1923 г. и до спонтанната съпротива на земеделци и комунисти срещу преврата. Но докато БЗНС призовава своите привърженици за подкрепа, ръководството на БКП (т.с.) възпира своите, тъй като (както ще напише Христо Кабакчиев) става дума за „котерийна борба между отделните крила на буржоазията – градската и селската”. Тази позиция не е изненада, като се има предвид острата борба между земеделци и комунисти при земеделското управление – достатъчно е да си припомним съдбата на Транспортната стачка от 1919–1920 г.
Тогава старите комунисти Димитър Благоев и Тодор Луканов са убедени, че БКП трябва да се възползва от парламентарния си опит и от 50-членната си парламентарна група. В оформения след 1917 г. избор между революция и еволюция те залагат на постепенните умерени промени.
Но младите комунисти не мислят така. От ръководството на Коминтерна в Москва (всъщност Васил Коларов) телеграфират: „Разтревожени сме от известието, че Вие спъвате борбата в Плевен против новото правителство… Доколкото можем да съдим оттука, положението изисква съвместни и решителни действия даже със Стамболийски, иначе сегашното правителство ще се укрепи и ще разгроми комунистите”. В тази гледна точка също има логика. Логиката, формулирана по-късно от Бертолд Брехт за настъплението на националсоциализма, унищожаващ противниците си един по един.
Естествено е желанието на Москва да съдейства за разрастване на революционната вълна. Но е вярно и това, че отвън борбата между земеделци и комунисти изглежда безсмислена, тъй като те са изправени пред общата опасност на десния режим. А спонтанното участие на комунисти в съпротивата срещу Деветоюнския преврат демонстрира, че не всички в БКП мислят, че кървавото сваляне на Стамболийски е от полза за БКП. Затова позицията на Коминтерна намира привърженици и в България.
След стратегически и тактически спорове в ръководството на БКП в началото на август се стига до решението „да се поправи грешката” с ново въстание. Как се „поправя” една грешка с опит да се повтори ситуацията, но при променена реалност, е въпрос, който буни духовете на левите до ден днешен. Така или иначе, решението за подготовка на въстание три месеца след като правителството на Александър Цанков е поело цялата власт, тласка претърпелите поражение леви в България към революционен подем.
Подготовката за въстание се извършва по всички правила: политическо, военно ръководство, изграждане на въстанически мрежи, финансиране. Но и властите не бездействат, а на 12 септември в опит да се попречи на въстанието полицията арестува около 2500 комунисти.
Ако беше вярна тезата, че комунисти, леви земеделци и анархисти насила са принудени от Москва да вдигнат обречено въстание, арестите щяха да послужат като оправдание то да се провали. Но става друго. Още на следващия ден – 13 септември, въстава Мъглиж, последван от множество селища в Старозагорско, Новозагорско, Чирпанско. Въстанието се разпространява като горски пожар, придружено от вярата, че успехът е сигурен. Ето как го виждат на 20 септември въстаниците от с. Медево, Чирпанско: „Съобщава се на населението, че буржоазната власт е сломена и селско-работническите съвети поеха властта в ръцете си по мирен и легален начин… Прочее приканва се населението да се отдаде на мирна и тиха работа, като не отдава значение на слуховете откъдето и да се пускат те”. Завидно самочувствие!
Едва на 20 септември ЦК на БКП (т.с.) взема решение въстанието да избухне на 22 срещу 23 септември и негов център да стане Северозападна България. Начело застават Георги Димитров, Васил Коларов, Гаврил Генов. И докато в Южна България въстаниците усещат безсилието си пред редовната армия и мобилизираните „граждани-милиционери”, в другия край на България ръководените от Иван Пейчев и Георги Дамянов отряди успяват да превземат Фердинанд, Берковица, водят сражения при Бойчиновци, при Брусарци, а поп Андрей от Медковец се сражава смело съвсем не според сана си.
Краткотрайните успехи не променят неравното съотношение на силите и скоро се стига до заключителния акорд – погромът. Отмъщението на превратаджийската власт срещу дръзналия да вдигне оръжие народ е толкова жестоко, че предизвиква небивала реакция. Рядко едно събитие от съвременната история е оставяло такава дълбока диря в литературата. Достатъчно е да се изброят имената на Гео Милев, Антон Страшимиров, Никола Фурнаджиев, Асен Разцветников, Ангел Каралийчев, за да стане ясно, че дори да заличим Септемврийското въстание от историята, трудно можем да го изтрием от литературата.
Потушаването предизвиква реакция и у чуждестранните дипломати, независимо че техните правителства подкрепят българските власти. Показателни за това са думите на британския пълномощен министър Уилям Ърскин в доклада до Форин Офис: „безмилостните мерки, приложени при потушаването на бунта, които в някои случаи достигнаха до поголовни кланета, очевидно не бяха оправдани и натрупаха голям заряд от омраза срещу правителството, който трябва да се има предвид в бъдеще”. Извод, който предсказва, че Септемврийското въстание от 1923 г. е само началото на гражданското противопоставяне.
А моята цел с този текст за отдавна отминалото и почти забравено събитие е да припомня как са реагирали на несправедливостите нашите предци, вероятно защото са смятали правата, свободите и борбата за идеали по-важни от удобствата и развлеченията.
Източник "Клуб 24 май"
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 Софийски
Коментиран от #28
15:12 23.09.2024
4 Кирил Добрев
е виновна за провала на възстанието,
а аз съм 80то поколение социалист!
15:15 23.09.2024
5 нннн
Вековната злоба на роба."
Гео Милев
Коментиран от #33
15:15 23.09.2024
6 ДОЛУ
Коментиран от #8
15:17 23.09.2024
7 Пак
15:24 23.09.2024
8 Б.Б
До коментар #6 от "ДОЛУ":
На майка ти в п....та, но не съм такъв човек да ти го кажа !15:26 23.09.2024
9 Роза
15:33 23.09.2024
10 Факт
15:39 23.09.2024
11 Този коментар е премахнат от модератор.
12 Българин
15:49 23.09.2024
13 Баева, Путин те вика в неговия
Путин официално покани русофили по света да емигрират в Русия. Документът беше подписан от министър-председателя Михаил Мишустин в петък.
Българите, които не споделят "неолибералните деструктивни ценности“ на загниващия Запад, вече могат да се заселят в Русия
Същата възможност се разкрива пред гражданите на още 46 страни, които "налагат“ такива ценности.
15:50 23.09.2024
14 Само питам
15:52 23.09.2024
15 Т.нар. септемврийско въстание е опит
Коментиран от #37
15:53 23.09.2024
16 нннн
По- низш и от просяк..."
Гео Милев
Коментиран от #29
15:57 23.09.2024
17 Истината
1923 г.: "Великото дело на Девети юни спаси българския народ"
1944 г.: "Народът се освободи от досегашните мракобесни управления"
15:58 23.09.2024
18 Българин
15:58 23.09.2024
19 Бухаха
15:59 23.09.2024
20 “Вековната злоба на роба”
16:21 23.09.2024
21 О незнаещия
Като чета нерамотните, обиждащи коментари си задавам въпроса, дали България ще оцелеес такива вечно амо приказващи, но не преместили една тухличка през скапания си животец.
Коментиран от #36
16:40 23.09.2024
22 а ла хулю фишер
16:42 23.09.2024
23 Работническо селски съвет
Коментиран от #24
16:56 23.09.2024
24 чекисть..
До коментар #23 от "Работническо селски съвет":
Мен са ме учили че това е първото анти-фашистко въстание..но сега евроантлантическитеджендъри го отричат,защото масква пак се била намешала,то и на 09.09..ссср-то пак бил виновен оти булгурьистанците са били на пътя на 3-ти украйнски фронт,ами да сложили един червен светофар-та да ги зообиколать..а на делиорманското племе,никой не му е виновен че и през 21-век,синовете на комунягите пак го разграбват.17:12 23.09.2024
25 Факт
17:19 23.09.2024
26 шпиц командо
17:28 23.09.2024
27 Бълг
Коментиран от #35
17:29 23.09.2024
28 Боруна Лом
До коментар #3 от "Софийски":
ЯВНО СИ АЛ.ЙО? ДЕМЕК КРАВАРСКА ФЪ ШКИЯ!17:54 23.09.2024
29 Боруна Лом
До коментар #16 от "нннн":
ТИЯ ДНЕШНИТЕ ДА МИНАТ ПРЕЗ ПРОХОД ПЕТРОХАН И В СЕВОРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ ДА ВИДЯТ КОЛКО НАРОД Е ИЗБИТ!18:04 23.09.2024
30 Историк
Коментиран от #34
18:35 23.09.2024
31 Не знаят и/или премълчават
от еврейски произход. Евреин от Херсонска област пращат да ръчка ръководството на БКП. Не само Благоев и Луканов са били против , Димитров и Коларов също но са притиснати и подават. Интересното е ,че и Сталин е бил против но тогава вилнеят троцкистите и той още не е фактор. Троцкистите и по-късните културни.марксисти са разсърдиха на работниците ,че не им вдигат революции и си намериха нови революционни сили - расови и етнически малцинства, религиозни и сексуални малцинства ,жените .
19:54 23.09.2024
32 Име
20:15 23.09.2024
33 Европеец
До коментар #5 от "нннн":
Не знам , в казармата на строевите прегледи нашата рота винаги пееше "септемврийци" и винаги вземахме първо място в полка.....22:14 23.09.2024
34 Европеец
До коментар #30 от "Историк":
Абе ,къде си учил история, за трети път те питам,, па вземи отговори накрая...22:17 23.09.2024
35 Европеец
До коментар #27 от "Бълг":
Само да разбрах кой е лошото че е руска или че е помакиня.....22:18 23.09.2024
36 Европеец
До коментар #21 от "О незнаещия":
И затова на бай Дамян Велчев онука му го направиха главен прокурор и след това и конституционен съдия.....22:23 23.09.2024
37 Европеец
До коментар #15 от "Т.нар. септемврийско въстание е опит":
Явно много четеш..... Ама я ми кажи това на 10 ноември какво беше.....22:26 23.09.2024
38 Тая комунистка
00:06 24.09.2024
39 ИНЖ1
Първо е "Септемврийското въстание", после атентата в "Света Неделя" и т.н.
Просто трябва да си припомняме Историята от време на време....
14:18 24.09.2024