Да нашляпаме Джон… По Малкович (ВИДЕО)

Тъжно е, но мисля, че това е една много забавна и чаровна пиеса, с много богати и интересни български герои. Така че това ме натъжава. Това е жалко. Още през лятото ми казаха, че това може да е спорно представление. Тогава казах на театъра: „Слушайте, тази година вероятно няма да мога да направя друга пиеса, защото е твърде късно да избера нещо и да го подготвя.
Но, разбира се, че ще се радвам да го направя, ако искате да продължим и такова е решението на Народния театър, което аз уважавам.“ И съм много щастлив, че го направих. Мисля, че ако публика дойде и гледа, тя ще се забавлява. И въобще не смятам, че има нещо обидно. Това каза американският актьор и режисьор Джон Малкович, който постави пиесата „Оръжията и човекът“ в Народния театър. А премиерата предизвика безредици, бяха нападнати актьори, имаше протести. Да, от рекламна гледна точка лоша реклама няма, но мина ли се граница.

Именно за различните гледни точки става въпрос. Гледната точка на един чужденец – Джон Малкович, за една пиеса на Бърнард Шоу за българина и българските нрави. Да, за Малкович това е една “забавна и чаровна пиеса“. Войници, бегълци, жени, любов и още нещо. Пък било и то определено като типично българско (б.р. - явно това важи само за хора с изключително чувство за хумор).

Защото…
Трябва да притежаваш наистина изключително чувство за хумор, театрални познание и увлечение към сценичното изкуство, за да останеш доволен – чисто като българин, от сцена, в която главният герой Сергиус (б.р.- между 38 и 40 минута на постановката, второто видео в поста) облечен във военна униформа, рецитирайки любовни слова се самобичува по дупето, говорейки с патос към любимата. Самото съчетание на камшик, дупе и българска военна униформа е… изключително театрално превъплъщение, направо изпълнение, достойно за Оскар!? Не. Няма как българска военна униформа да се съчетае с камшик и дупе. Не, благодарим! А и не искаме.

За Джон Малкович това е шега, закачка, някак е смешно. И сигурно има право. Все пак той е човек, който твори. Когато човек твори, граници няма. Изкуството е безгранично. И някак си за себе си е прав. Но за зрителя, за българския зрител дали е смешно… Едва ли. И да се върнем на различните гледни точки.

Вече е ясно, че за Малкович това е смешно. Така вижда нещата, така ги прави. Той е режисьорът. Това е неговата гледна точка.

Гледната точка на актьорите също е приемлива, може би. Явили са се на кастинг пред Джон Малкович. Били са избрани. Участват в пиесата. Определено добра отметка – или както беше навремето „червена точка“ в CV-то. Някак си са доволни.

Гледната точка на Народния театър също е приемлива. Идва Джон Малкович в България, поставя пиеса. Вдига се шум. „Червена точка“ и за театъра. Някак си се прославя.

За директора на Народния театър, който и да е той, също е някаква „червена точка“. Докарал е Джон Малкович за втори път. Интерес има (б.р. - това вече е спорно), звучи достолепно, обогатява театралния живот в България.

Гледната точка на зрителя… Тук ще направим само едно уточнение. Гледната точка на зрителя ще се види най-добре в коментарите под материала. Но нека – или поне се надяваме да е така, коментари да пишат онези, които или са гледали постановката в театъра, или поне са гледали премиерата, която бе излъчена онлайн. Както се казва, те ще имат правото на информиран избор, когато коментират, защото са отделили 1:48 часа от времето си (б.р.-толкова бе записът на премиерата онлайн), за да се посветят на „Оръжието и човекът“.

А ние, типично по български, не е лошо да нашляпаме малкия Джон, който и да е той, по дупето, за да седи театрално мирен и да не вдига шум в салона, докато гледаме „Оръжието и човекът“… Може и по Малкович.