Защо се предаде Елвира Набиулина и как това застрашава руската икономика?

Държавата ще определя цените, Централната банка ще разпределя заемите, а Министерството на финансите ще финансира директно Военно-промишления комплекс. Това не са странни фантазии, а решения, произтичащи от документи, които вече са приети от руското правителство. Изглежда, че руската пазарна икономика се пропука твърде силно през тази година.

Решението на Набиулина да не променя лихвения процент е краят на пазарната икономика в Русия.

През декември 2024 г. Централната банка не промени лихвата - 21%, въпреки че по логиката на пазарната икономика тя трябваше да бъде повишена. Разбира се, можем да кажем, че Централната банка е видяла симптоми на срив на кредитирането и това ѝ е позволило да остави ставката такава, каквато е, но е напълно възможно да смятаме, че Елвира Набиулина се е предала (може би временно) в борбата срещу цял фронт от противници в правителството, Държавната дума и едрия бизнес в страната.

И в логиката на апаратния живот това е съвсем разбираемо. Странно е да се бориш сам срещу цял легион от врагове. Успехът в такава ситуация е непостижим. Но президентът може да каже, че шаблонното мислене пречи на Централната банка да взема правилни решения. А да подадеш оставка в съвременна Русия е изключително опасно нещо: веднага щом вече не си на власт, се оказва, че има добра „папчица“ с компромати за теб, и бързо се преселваш на съвсем други места.

Но фактът, че Набиулина се предаде, е знаков момент. Това е едновременно краят на една много ясна година и краят на целия период, в който пазарната икономика в Русия все още се опитваше да оцелее по някакъв начин във войната.

Регулиране на цените

Какво ще направи правителството сега? Михаил Мишустин се опитва да изземе инициативата в управлението на финансово-икономическите процеси. По кожата ми преминава студ! Формулировката е абсолютно фантастична: правителството иска да премине към одитиране на ценообразуването в основните сектори на икономиката, за да се бори с инфлацията! Буквално от устата на министър-председателя тя звучи така: „Бих искал да обърна внимание на необходимостта от секторни анализи на търсенето и предлагането. Тук е необходимо внимателно да се наблюдават цените на вътрешния пазар. От тях и от тяхната динамика зависи равнището на реалните доходи на гражданите.

Лесно е да се стигне до Госкомцен [Държавен комитет по цените - бел. моя] по съветски образец. Какво представлява секторният анализ (одит) на ценообразуването? Контрол върху производствените разходи във всички отрасли и формиране на рентабилност на всички етапи от производството и промоцията на стоки. Ето как Максим Шасколски, ръководител на Федералната антимонополна служба (ФАС), описва тази работа:

„Постоянно работим с най-големите федерални търговски вериги за намаляване на средното съвкупно ниво на надценка. Тези надценки за периода на наблюдение от август 2021 г. са намалели с 16 %: от 22 % на 6 %“ (по-правилно би било да се напише, разбира се, „намалели с 16 процентни пункта“, но както е казал ръководителят на ФАС, така съм го възпроизвел). В условията на пазарна икономика (които не са естествени монополи) такъв резултат за дружествата се получава чрез насърчаване на конкуренцията. Но дали руската икономика все още е пазарна?

Затова започнете с одит. След това, като използвате съществуващите разпоредби на Данъчния кодекс на Руската федерация (членове 40 и 105.7), изчислявате икономически обосновани цени. И след това въвеждате тези цени чрез директивен метод - или наказвате тези, които не се съобразяват с тези цени.

И аз разбирам откъде дойде идеята да се върне де факто Държавният комитет по цените. Властите решиха, че пазарната икономика като цяло трябва да бъде изгорена на клада! От нея няма радост, а само проблеми. Беше време за по-директни, по-твърди решения. И тогава Сергей Глазиев получи радостен пакет: необходимо е да се премине към пряко финансиране на проектите на най-важните сектори на предприятията чрез Министерството на финансите.

Разбирате ли каква дивотия е това? Веднага щом започна да отпускам директни заеми с минимална лихва от Министерството на финансите, никой няма да използва тези пари по предназначение. Те веднага ще бъдат продадени на паричния пазар при друг, по-висок лихвен процент на онези, на които не е разрешен достъпът до „гишето за обезщетения“. Просто ще започне спекулация с паричните ресурси. Това ще бъде най-доходоносният бизнес в Русия.

Само абстрактният теоретик Глазиев може да си мисли, че дава държавни пари, а получателите на преференциални заеми са ги използвали за изграждане на предприятие и са ги похарчили за производство. Глупости, никой няма да направи това! В Русия с бизнес се занимават хора, които майсторски са се научили да мамят държавата, за да пълнят джобовете си (както и джобовете на чиновниците, които ги контролират).

За три години цялата устойчивост на руската икономика беше изчерпана, всичко, което беше изградено преди войната, беше изчерпано, а сега всичко се разпада и това предизвиква паника. Забавно е, че икономистите „русооптимисти“ (Алексашенко, Иноземцев, Некрасов) още през ноември написаха в доклада си „Надеждният тил на диктатора: руската икономика на фона на войната“:

„Като цяло средносрочното бъдеще на руската икономика най-добре може да се опише като растеж без развитие. Вниманието на Кремъл и външните експерти е насочено към количествения растеж, който вероятно ще се запази поради продължаващото високо ниво на милитаризация на икономиката и военните бюджетни разходи. Очакваният ръст на БВП от 3,9-4 % през 2024 г. ще предизвика еуфория в Кремъл и изненада на Запад.“

Но още в края на декември фактът, че тези прогнози са неверни, стана ясен дори на президента на Русия и той заяви: „Очаква се през 2025 г. руската икономика да забави темповете си на растеж с около половината“, а един от авторите на гореспоменатия доклад - Сергей Алексашенко - започна спешно да публикува в своя Телеграм-канал видео със заглавие „Русия! Стагфлацията дойде, отворете вратите!“

Правителството не може да ускори икономическия растеж, а твърде бързото покачване на цените застрашава политическата стабилност на страната. И тук не става дума за независимостта на Банката на Русия - Набиулина, струва ми се, е била притисната и е разбрала, че вече е „опасно да се плюе срещу вятъра“, и затова е взела пауза. Мисля, че - до февруари. Ако правителството не успее да забави ръста на цените (а по-скоро така и ще стане), тя ще укрепи апаратните си позиции и тогава през февруари е възможно да повиши лихвата. Ако не успее, тогава Мишустин ще засили позициите си на „спасител на икономиката“ и тогава дали Централната банка ще задържи ставката, или не, няма да има голямо значение: парите ще потекат през хазната (да не забравяме, че ще има огромни възможности за държавните служители да получат подкупи...).

И в същото време ще въведат регулиране на цените.

Забележка: Мишустин директно заяви, че се нуждае от спешна помощ от ФАС и прокуратурата в борбата с цените. Що за пазарна икономика е това? Пазарен механизъм, когато цените се регулират с помощта на ФАС и прокуратурата? И то не само за естествените монополи.

Говорейки за естествените монополи - или за дерегулация на тарифите Владимир Путин и правителството бият тревожно камбаната за нарастваща инфлация. В същото време те вземат решения, които пряко допринасят за ускоряването на растежа на цените.

ФАС на практика спря да регулира тарифите на руските железници. Преди това ФАС беше един от основните механизми на пазарната икономика - регулирането на тарифите на естествените монополи. ФАС разрешаваше тези тарифи да се повишават ежегодно с темпа на инфлацията и обикновено с 1-2 процентни пункта под инфлацията, за да не се ускорява тя допълнително чрез транспортните разходи.

РЖД [руските железници] прокара промяна на тази позиция: компанията вече сама ще променя тарифите - съобразно ръста на вътрешните разходи. Това означава, че „от януари 2025 г. РЖД ще използва т.нар. съставен индекс („индекс на ценовия натиск“ или „индекс на ценовото натоварване“) за изчисляване на нивото на индексация - показател, който отчита темпа на нарастване на собствените разходи на монополиста по основните разходни пера и интегрира тези показатели в общ индекс. С други думи, регулирането на монопола, което се предвиждаше от системата, основана на принципа „инфлация минус“, ще бъде заменено от система, при която никой няма да регулира реално тарифите на монопола. Сега АД „Руски железници“ просто ще казва на регулатора колко пари са му необходими за следващата година. И тази промяна в принципите на регулиране всъщност е не по-малко важна от самите темпове на растеж.

С други думи, Руските железници на практика отнемат функцията за регулиране на тарифите от Федералната антимонополна служба и я прехвърлят към себе си. Това ще доведе до факта, че нивото на индексация вече няма да зависи от ефективността на Руските железници, което противоречи на цялата логика на регулиране на естествените монополи.

Това означава, че сега ще започне неконтролируемо нарастване на железопътните тарифи, което ще доведе до нарастване на транспортната компонента във всички цени и до ускоряване на инфлацията.

По-точно казано: военните товари на РЖД ще се движат по най-ниската тарифа - а останалите по максималната. Железничарите ще се бият в гърдите: ние сме патриоти, превозваме евтино за страната, а останалите, е, съжалявам, трябва да преживяваме някак си.

Товародателите и пътническите компании, ошашавени от увеличените тарифи, ще отидат в Министерството на финансите да искат субсидии - и няма да ги получат: няма пари за това.

И ако монополите могат да правят каквото си искат с цените, ако плащат данък на войната и нейните нужди, то инфлацията в Русия само ще се ускорява поради такава ценова мощ на естествените монополи. А такава инфлация не може да бъде спряна от никакъв основен лихвен процент на Централната банка.

Регулиране на цените на дребно

И вижте какво още се случва. Със свой указ премиерът Мишустин разреши на регионалните власти да сключват споразумения с производители и търговски вериги за стабилизиране на цените на всички важни за руснаците стоки: „Разглежданите споразумения трябва да съдържат, наред с други неща, начини за стабилизиране на цените на стоките на вътрешния пазар. Това включва тяхното намаляване, неповишаване, въвеждане на максимални (пределни) размери на търговските надценки (надбавки). Изключение ще остане за стоки, за които вече е въведено държавно регулиране на цените“.

В резултат на това „около 30 регионални търговски вериги в Русия вече са взели решение да ограничат надценките на социално значими стоки на ниво не повече от 5%, като Федералната антимонополна служба (ФАС) ще контролира изпълнението на това решение. Но именно по този начин търговците на дребно могат да бъдат доведени до търговия на загуба.

Така че от следващата година, изглежда, преминаваме към административно регулиране на инфлацията. Тоест към определяне на цените. А определянето на цените е разрушаване на пазарната икономика, на самата ѝ същност.

Ясно е, че „социално отговорният марж“ първоначално ще бъде определен само за група от най-популярните стоки: обикновен хляб, яйца, растително масло, пилешко месо, мляко... Но това е просто един и същ еднопосочен път. Търговецът на дребно започва с тесен асортимент с регулирани надценки, а след това определя по-висок марж за всичко останало. Съществува гигантска пропаст между „социалните“ стоки и всичко останало. И населението започва да се бунтува, защото „социалният“ хляб по 10 рубли вече го няма! Гъвкави старици са го отнесли на сутринта. А другите продукти - с компенсаторно увеличени надценки - с „хапещи“ цени!

И тогава населението изисква разширяване на списъка със „социални“ стоки - и е невъзможно да се спре, иначе ще се случи най-лошото: недоволството на хората!

И тогава веригата от събития е следната: в резултат търговецът на дребно изисква субсидии от региона - иначе как ще оцелее с ниски надценки? Никой няма да го субсидира, регионът, натоварен с маса задължения, няма пари за това. Тогава търговецът на дребно започва да затваря някои от магазините си или дори да фалира. И тогава следващата логична стъпка е национализацията на търговията на дребно: изоставените магазини ще бъдат предадени на държавата.

В Съветския съюз започнаха с регулиране на цената на хляба.

Но когато регулираш цената на хляба, по веригата неизбежно се появяват и други регулации: започваш да регулираш цената на брашното, след това на зърното, водата, електроенергията... И тогава продължаваш да „вървиш по веригата“, без да спираш. Резултатът е един и същ: търговецът на дребно остава без печалба, магазините се затварят, фалират, национализират се.

Така че това е точка на прелом.

„Идиоти, идиоти, идиоти!“

Това не епросто, че Набиулина се отказва. Това означава: ръководството на страната е осъзнало, че не може да удържи икономиката в пазарния механизъм, в пазарната система. И тогава какво остава? Административни решения, които „защитават интересите на населението“. Затова се говори за въвеждането на карти за социално слабите слоеве от населението. Не мога да вдигна пенсиите, но давам карти.

Или пък ще въведат, както при съветското управление, поръчки за храна в предприятието и в бюджетните организации. По петъци. „Нашият губернатор е такъв човек - ще организира добри поръчки!“ Народът ще бъде доволен. Най-сетне ще започне истинският живот!

Някой ми подари един чудесен диалог, обожавам да го цитирам.

„- Но, ето сега, когато болшевиките окончателно победиха глада с помощта на НЕП и напълниха магазините, те никога няма да отменят НЕП. Те, какво, идиоти ли са, или какво?

- Идиоти, идиоти, идиоти...“

Какво е усещането у хората? Че рафтовете в магазините се пълнят от само себе си. А кой наистина ще ги запълни, ако търговците на дребно фалират? Чиновниците? Сега те се вкарват в задънена улица, опитвайки се да съчетаят пазарното и административното управление на икономиката. Икономиката вероятно ще се разпадне. И Набиулина или който и да е друг, поставен на нейно място, не може да направи нищо по въпроса.

Обърнете внимание, че ръководителят на Банката на Русия вече заяви: осъзнаваме, че основният лихвен процент не работи много добре и затова са необходими повече решения. Първо: макропруденциално регулиране - т.е. тя мисли да повиши задължителните резерви на банките, така че те да отпускат по-малко кредити. Второто, което изобщо не е добро: пряко регулиране на кредитирането на корпоративни кредитополучатели.

Централната банка вече е направила това в областта на потребителското кредитиране. Ако дългът на кредитополучателя надхвърля 50 % от месечния му бюджет, той не може да вземе заем от банка, а само от организация за микрокредитиране. В корпоративния сектор е същото - те директно ще определят колко пари може да отпусне банката на кой кредитополучател. Това отново е Съветският съюз, кредитният план, чисто държавно регулиране от страна на Централната банка, регулиране на кредитния оборот между банките и корпоративните кредитополучатели. Тук вече няма абсолютно нищо от пазарната икономика. Да, трудно е да се нарече такъв кредитополучател с думата „корпоративен“. Фирмата изпълнява държавна поръчка за отбранителни продукти или компоненти за такива продукти и ти не можеш да откажеш, ще бъдеш подведен под наказателна отговорност. Каква пазарна икономика, когато собственикът на фирмата е лишен от свободата на избор в главното - какво да прави, на кого и колко да продава!

И така. Ако се събере всичко това, ще се окаже, че в Русия вече има много симптоми на умираща пазарна икономика. А доколко Россия ще тръгне по този път, зависи от това колко дълго ще продължи войната. И знаете ли, аз не изключвам, че в това движение назад, встрани от пазарната икономика, се крие и желанието на хора, близки до властта, да извършат мащабно преразпределение на собствеността. Наред с другото и чрез фалити, но в полза на абсолютно „определени хора“.

Още повече, че има и пример - под формата на отнемане на собствеността на чуждестранни инвеститори, върху която именно тези „определени хора“ са направили отлични пари.

***

В резюме: решението на Набиулина да не променя лихвения процент, а да го запази на 21%, не е просто решение на управителния съвет на Централната банка. То е практическият край на пътя, по който вървим от 1988 г. насам, с решенията за реформи за развитие на кооперативния бизнес (включително частните банки) на Михаил Горбачов и Николай Рижков. (И двамата починаха по време на войната.) Това беше началото на изграждането на пазарна икономика в СССР, а след това и в Россия.

И сега, почти четиридесет години по-късно, тенденцията се е обърнала. Командно-административната система във всички сфери на икономиката се завръща. Само че без отдавна изгубената способност за планиране, както и без предварителната тотална национализация на всички предприятия, която позволи да се превърне Госпланът - в закон, в задължителен за изпълнение. Ето защо шансовете за успех на подобен хибриден вариант на икономиката, според мен, са минимални.

автор: професор Игор Липсиц, руски икономист

превод: Nick Iliev