Лесно е да заклеймиш Тръмп, трудното е да му противодействаш

Стремежът на Тръмп да контролира Газа е странен, нереалистичен и абсурден. Но къде са контрапредложенията? Къде е Европа, опозицията, гражданското общество, пита Ралф Борхард от ARD.

Можем да си го кажем направо: Стремежът на Тръмп към Газа е странен, нереалистичен и абсурден, пише Ралф Борхард в коментар за ARD. Мисловният свят на един строителен предприемач. Може да се попитаме: Първо той "купи" Гренландия, после "върна" Панамския канал, сега "превърна" Газа в "Ривиерата на Близкия изток" - някой взима ли го още насериозно?

Но това би означавало да го омаловажим, което е твърде елементарен отговор по няколко причини:

Тръмп е президент и главнокомандващ на САЩ

Първо, Тръмп е избраният президент на САЩ. Той ръководи най-силната армия в света. И има власт, а думите му трябва да бъдат приемани сериозно.

Второ, стремежът към Газа е особено опасен. Той подсилва екстремистките сили и от двете страни - крайнодесните в Израел, както и терористичната организация Хамас. За Тръмп хората, които са най-засегнати - цивилното население на Газа - са на последно място. За тях преместването би означавало едно поредно прогонване - неприемливо и в нарушение на международното право.

Трето, човек все пак трябва да се запита дали няма зрънце истина в мислите на Тръмп. Ивицата Газа наистина е практически необитаема, възстановяването ѝ ще отнеме много години. Дали не е необходим нов начин на мислене, който да сложи край на безкрайната спирала на насилието?

Къде е опозицията?

И тези размисли водят до логичния въпрос: Какво е контрапредложението? Къде са другите сили с тяхната концепция за по-добро развитие на Газа, пита се кореспондентът на ARD във Вашингтон.

Тактиката на Тръмп е очевидна, както във вътрешно-, така и във външнополитичекси план: Той шокира с максимални искания, предизвиква объркване, след това преговаря и търси сделка. В крайна сметка, не постига максимума, но поне част от него.

Точно затова противниците му трябва да се събудят - както в САЩ, така и по света. Къде е демократическата опозиция в Конгреса, къде са републиканците, които не са напълно подчинени? Къде е гражданското общество? Къде е Европа, която говори с общ глас, поставя контрапредложения и собствени идеи?

По отношение на митата мексиканската президентка Клаудия Шейнбаум показа как може да се подходи към Тръмп - оставаш спокоен, премисляш, приемаш го сериозно и го вкарваш в примката, така че твоите планове да му изглеждат като отстъпки. По този начин ще го накараш да направи крачка назад.

Лесно е да заклеймиш Тръмп като невъзможен и странен. По-трудно е да му се противопоставиш.

Ехо, Европа! Време е за контраходове. В противен случай светът ще се променя спрямо фантазиите на един строителен предприемач, обобщава Ралф Борхард.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.