Франция срещу останалите по въпроса за американското оръжие

Когато лидерите на ЕС се съберат в понеделник в Брюксел, за да обсъдят бъдещето на европейската отбрана, Франция ще се изправи сама срещу (почти) всички останали.

Париж държи твърдо на позицията си, че парите на европейските данъкоплатци трябва да се харчат за военни системи, проектирани и произведени в Европа.

Но много други държави предупреждават, че изключването на американските производители на оръжие от субсидиите на ЕС ще разгневи президента на САЩ Доналд Тръмп, твърдят няколко дипломати.

„Ако в този момент като ЕС ще инвестираме милиарди в отбранителни способности и твърдо затваряме вратата за американската отбрана, смятате ли, че това ще се продаде добре в Мар-а-Лаго?“, попита европейски дипломат, визирайки резиденцията на Тръмп във Флорида.

За разлика от Франция - единствената ядрена сила в блока - страни като Германия, Полша, Нидерландия и Прибалтика „имат стратегически интерес да държат съюзниците си близо до нас“, добави дипломатът.

Неофициалната среща на върха има за цел да разгледа отбранителната политика на ЕС в отговор на нарастващата заплаха от Русия, включително въпроси като финансирането и производството на оръжия, и да даде насоки на Европейската комисия, която работи по предложение за дългосрочна отбранителна политика.

Една от основните цели на срещата в понеделник е да се намери обща позиция по военното оборудване, което да бъде разработено съвместно с пари от ЕС. Но прекалено голямата роля на Вашингтон и американските компании в отбраната на Европа ще бъде силно засегната.

Някои страни, особено тези, които са географски близо до Русия, искат да купуват готови оръжия, за да изградят своите армии, които да се изправят срещу Кремъл, както и да произвеждат чуждестранно оборудване по лиценз.

„Интересуваме се от най-доброто оборудване, което може да бъде доставено възможно най-бързо“, заяви полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш пред POLITICO. Той изчисли, че Полша е похарчила 60 млрд. долара за американска екипировка и още милиарди за оръжия от Южна Корея.

След това има и политически аспект, свързан с това да се гарантира, че Съединените щати, под ръководството на бизнесмена Тръмп, виждат стойност в поддържането на съюза си с европейските държави. Ето защо Европа трябва да гарантира, че ще купува стоки, включително оръжия, от САЩ, заяви италианският външен министър Антонио Таяни.

„Идеята, че трябва да привлечем САЩ, за да искат да останат в Европа, е най-широко споделяната“, призна високопоставен френски военен, говорейки при условие, че му е предоставена анонимност, за да говори откровено. „Страхувам се, че Франция е малко изолирана и не получава голяма подкрепа; другите държави са по-реалистични“.

Сътресения по времето на Тръмп

Това ще превърне президента на САЩ в най-значимата личност на срещата в понеделник, въпреки че той не е поканен.

Борбата за това колко пари да се изпратят в рамките на блока и колко широко да се отвори вратата за производителите на оръжие извън ЕС вече се води по отношение на Европейската програма за отбранителна промишленост на стойност 1,5 млрд. евро. Въпреки че тя е малка - Косиняк-Камиш нарече размера ѝ „майтап“ - тя е предвестник на планираното мащабно увеличение на разходите за отбрана на ЕС.

Преди срещата на върха Полша и балтийските държави разпространиха документ, в който призовават ЕС да похарчи поне 100 млрд. евро за отбрана до 2027 г. - включително чрез закупуване на оръжия от съюзници от НАТО, които не са членки на ЕС. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви миналата година, че блокът трябва да разгледа възможността за изразходване на допълнителни 500 млрд. евро за отбрана през следващото десетилетие.

В момента САЩ се справят много добре с военното укрепване на Европа. Между средата на 2022 г. и средата на 2023 г. 63% от всички поръчки в областта на отбраната в ЕС са направени с американски компании, а още 15% - с други доставчици извън ЕС, според миналогодишния доклад на Драги, който се стреми да направи Европа по-конкурентоспособна.

Франция води борба за промяна на това положение - с известна подкрепа от страна на Гърция.

Миналата седмица гръцкият заместник-министър на отбраната Янис Кефалогианис заяви, че закупуването на повече оръжия, „разработени и произведени в ЕС, ще доведе до по-голяма стратегическа автономност, особено ако НАТО бъде подложена на натиск по време на втория мандат на Тръмп“.

Служител на Елисейския дворец отхвърли идеята, че Париж е изолиран. „Няма разделение между тези, които искат... да купуват американски стоки, и тези, които искат да заделят европейски пари за европейски предпочитания“, заяви служителят пред репортери в петък.

„Съществува доста широк консенсус, че щом започнем да говорим за това, което искаме да правим заедно - ракети, антиракети, дронове, антидронове, дълбоки удари - трябва да развием общи способности, които липсват на европейците“, добави служителят.

На срещата в понеделник ще се чуят много предпазливи гласове.

Към лидерите на ЕС ще се присъедини на обяд генералният секретар на НАТО Марк Рюте и той се е постарал да поддържа отворен канал към Тръмп, за да убеди американския президент в стойността на Атлантическия съюз - включително като търси начини да направи закупуването на американски оръжия по-лесно и по-бързо за европейците.

По време на вечерята в понеделник лидерите приемат Киър Стармър - за първи път британски премиер участва в такава среща на върха след Брекзит. Стармър също положи огромни усилия да задържи Тръмп на своя страна.

Без пробив

Всичко това оставя председателя на Европейския съвет Антониу Коща пред много трудна задача за постигане на единна позиция.

Това е като „да правиш операция на отворено сърце на топ спортист“, заяви високопоставен служител на ЕС преди срещата на върха. „Тя е изключително важна, разумна, може да бъде животоспасяваща, но също така е много сложна и изисква много умения.“

Но както каза официалният представител, лидерите се сблъскват с животозастрашаваща ситуация.

Коста ги е изложил в писмото си с покана: Войната на Русия срещу Украйна, хибридните и кибератаките.

„Европа трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си отбрана“, пише Коста. „Тя трябва да стане по-устойчива, по-ефективна, по-автономна и по-надежден участник в сигурността и отбраната.“

Очакванията не са големи, че ще има някакъв драматичен пробив.

„Брюксел ще се опита да даде положителен сигнал“, заяви бившият италиански посланик в ЕС Пиеро Бенаси. „Опасявам се обаче, че той е далеч от нуждите, които настоящата геополитическа ситуация би изисквала.“

превод: Nick Iliev