Траките вегани ли са?

В много богатия български фолклор, има една позната на всички българи приказка, за лъжливото овчарче. Това овчарче излъгало на два пъти, че стадото му е заплашено от вълк. Хората се притекли на помощ, но вълк нямало. Когато накрая вълкът наистина дошъл и овчарчето отново се развикало, никой не му повярвал и не дошъл да му помогне.

Така, някои български учени рискуват с имиджа си на учени, раздавайки щедро мисли по въпроси, които не са им добре познати. Проблемът е, че докато навремето Божидар Димитров можеше да си позволи такъв подход и хората му вярваха, сега вече има огромно количество информация и при това лесно достъпно. Историци, които претендират, че разбират от всичко, или както има един израз - от палеолита до сателита. Ще бъдат слушани с внимание два-три пъти и на следващия път хората просто няма да им вярват и няма да ги случат.

В сутрешното студио на БНТ беше представен новоизлезлия сборник „Траките – какво трябва да знаем за тях”. Поканен беше доцент Тодор Чобанов, който по собствено признание е с най-малък принос, като обем, към трудовете събрани в сборника. Той беше представен като голям учен и познавач на траките при положение, че неговата специалност е Средновековие. В България има десетки други учени специалисти, които са много по-запознати с тракийската история и археология, за да могат да представят един подобен сборник и въпросът е защо не беше поканен някой от тях?

Зрителят, който не познава толкова добре древната история, трудно ще разбере множеството погрешни твърдения и произволни изказвания на доцент Тодор Чобанов във връзка с темата, а те започнаха още от самото начало на разговора. На въпрос на водещия „Траките вегани ли са?”, г-н Чобанов убедено определи траките като месоядци и допълни, че „съзнателно отказване от месо в древния свят е неизвестно”. Подобно твърдение само по себе си е голяма глупост. Отказ от ядене на месо е имало и в древни времена, на много места, от религиозни хора и дори от цели общности. Според това въздържание на религиозните хора, от ядене на месо, може да определим ги определим и като вегетарианци. Понеже говорим конкретно за траките да видим примерите.

Още Омир говори за племето абии, което живеело в Тракия и се хранило с мляко. Отново по думите на поета, тези хора били най-справедливи, а римският географ Страбон допълва, че тези хора освен справедливи не тръгвали и на война. Отново Страбон в неговата География, привежда сведения за мизите, едно от големите тракийски племена, което сведение казва, че поради своята набожност те се въздържат от ядене на живи същества, включително и от стадата си. Използвали за храна мед, мляко и сирене, като живеели мирен живот и поради тази причина били наричани „богоязливи” и „капнобати”. Имало някои от траките, които живеели и без жена – наричали ги „ктисти”. Това „ктисти” е най-вероятно „чисти” или „чисты”, затова и били почитани и смятани за святи.

Голямото тракийско племе на гетите пък почитало бог Залмоксис. Според едни, той бил ученик на философа Питагор, а според други било обратното. Но така или иначе и в двата случая, тези които следвали това учение и вярвали в безсмъртието на душата, се хранили единствено със зеленчуци, сирена, хляб и мед, нямали връзка с представителки на противоположния пол и никога не принасяли в жертва на боговете животни. Има и други примери. Разбира се, има много данни и за точно обратното поведение на някаква част от траките, особено тези почитатели на бог Сабазий или Бакх и свързаните с неговото почитане вакханалии.

С твърдението си, че траките наброявали стотици племена, доцент Тодор Чобанов отново изненада водещия, който предположи, че траките макар и многобройни наброяват десетки племена, но не и стотици. Точен брой наистина е трудно може да бъде даден, но в началото на новата ера отново Страбон определя двадесет и две тракийски племена в Тракия. Колкото и този древен учен да греши, трудно може да достигнем бройката на стотици племена, изхождайки от числото двадесет и две. Действително от древните автори може да извлечем близо стотина имена на тракийски племена, някои от които имена със сигурност се отнасят към една и съща общност, т.е. най-общо казано тракийските племена са десетки.

Тук стигаме до един много труден въпрос. Как тази многобройна тракийска общност, сведения за която по археологически данни имаме още от четвърто хилядолетие преди новата ера, нещо което отбеляза и доцент Тодор Чобанов изведнъж изчезнала с идването на славяните на Балканите? А славяните пристигнали много рано на Балканите, отново по думите на господин Чобанов, още през шести век.

Антропологията, която като наука, на практика съществува още от древността, а в ново време от осемнадесети век, според думите на господин Чобанов, се оказа „много ограничена наука”, която носи големи рискове, ако се използва в работата на археолозите. Няма как да не отбележим, че антропологията, т.е. изучаването на костния материал, откриван при разкопки, е всъщност основна помощна наука на археологията.

За сметка на това зрителите чуха, че генетиката е доста точна математическа дисциплина. Вероятно именно тя би могла да ни даде някои точни отговори за нашето минало. Именно на базата на генетиката г-н Чобанов прави извод, че процентът тракийско наследство при нас не е никак голям и идва при нас чрез славяните. Изказването за това, че тракийското наследство идва при нас, днешните българи, чрез славяните, честно казано е трудно да бъде коментирано.

Всъщност самият доцент Тодор Чобанов обобщава, че етносът е „културно произведение” не е роден в гена, а се проявява „чрез културата, религията и езика”. Това изказване на практика отрича изобщо възможността на генетиката да даде точен отговор във връзка с археологическите изследвания и историческите въпроси, на която наука господин Чобанов толкова много разчита. И така на практика той опровергава сам себе си.

Сборник „Траките – какво трябва да знаем за тях” запълва една празнина от близо тридесет години, в които липсва обобщаващ труд, издаден от академичната общност, по темата за траките. Всъщност Институтът по тракология при Българска академия на науките, който е създаден през 1972 година, от 2010 година вече не съществува като самостоятелно звено. След тази дата той е присъединен към Института за балканистика към БАН. Очевидно траките трябва да бъдат изпратени в девета глуха линия. Така или иначе, както за пореден път разбрахме и от официалното телевизионно участие на доцент Тодор Чобанов, този многоброен народ в древността, всъщност е съвсем изчезнал, някъде между шести и седми век от новата ера.