Как студентите в Сърбия преобръщат страната

В момента студентите са най-легитимната политическа сила в Сърбия, казва професор от Белград по повод студентските протести, тръгнали от Нови Сад. Какви са целите им и как се организират толкова добре?

"Уважаеми преподаватели, уведомяваме ви, че започва блокадата на Философския факултет" - с това съобщение, прозвучало от мегафон на 2 ноември 2024, започна вълната от студентски блокади в университета в Нови Сад, Сърбия.

Олга Пантич, студентка по комуникации в първи курс, по това време била на смяна в кафенето на университета. Но Щом разбрала какво се случва, веднага се присъединила към състудентите си. Оттогава факултетът се е превърнал в неин дом: там се храни, спи и живее. "Толкова свикнах, че всъщност се чувствам по-добре тук, отколкото вкъщи", казва тя пред ДВ.

Още от самото начало студентите ясно посочиха какво искат: да се потърси политическа и наказателна отговорност за срутването на козирката на входа на гарата в Нови Сад през ноември миналата година, когато загинаха 15 души, а други двама бяха тежко ранени.

Впоследствие към протестната инициатива се присъединяват и студенти от други факултети, които искат да организират свои собствени блокади. "Някои факултети дори проведоха първите си събрания при нас", спомня си студентката Татяна Расич. След още няколко седмици вече почти целият университет се беше вдигнал на протест.

Перфектна координация

Преди основната грижа на студентите е била да стигнат навреме за сутрешните лекции и да си предадат без закъснение курсовите работи. Сега обаче блокадата е основната им задача. Решенията се взимат на принципа на пряката демокрация - гласуват се на пленарни събрания. А за отделните дейности - например за логистиката, връзките с обществеността или осигуряване на хигиенни материали, отговарят специални екипи.

Олга Пантич е представителка на своя факултет в екипа, отговарящ за сигурността на студентите. Тази група управлява протестите, спира движението, направлява протестните шествия и следи дали всичко протича мирно.

"Имаме координатори и делегати. Всеки координатор има предавател, с който комуникира и по който предава на делегатите какво да правят, кога да се движат, кога да спрат. Всички действаме в синхрон, слушаме се един друг", обяснява тя пред ДВ.

Сигурността и безопасността са приоритет

След множество физически нападения над демонстранти екипът по сигурността сформира специално звено, известно като "Бобрите".

"Бобрите" носят мотоциклетна екипировка и каски, за да се предпазят в случай на атаки с кола. Фактически те са първите, които при нужда препречват пътя на автомобилите.

Всеки факултет има собствен екип за сигурност, който следи кой влиза и излиза от сградата. Студентите от инженерните специалности са разработили приложение, с което да следят участниците и да спират неканените гости.

"Тези [неканени гости] са хора, които са създавали проблеми, било то като са обиждали другите, шпионирали са ни или са изнасяли информация от пленарните събрания. Ние координираме тази дейност в целия университет: включените в черния списък на даден факултет не могат да влизат и в другите факултети", обяснява Пантич.

"По-труден, но по-справедлив път"

Студентите се гордеят с факта, че събранията им са отворени за всички желаещи да участват и че всички решения на студентското движение се вземат с мнозинство на тези срещи. Понякога на тези събрания присъстват стотици студенти, а дебатите могат да продължат с часове, тъй като всеки има право да се изкаже и да даде своя принос.

"Може да е изтощително, но ние не вярваме в представителната демокрация. Виждали сме нейните недостатъци: когато отделни хора ни представляват, винаги има място за корупция и лични сметки. Ние не искаме това. Избрахме по-трудния, но по-честен и по-справедлив път", казва пред ДВ студентът Неманя Курчич.

Какво следва за протестното движение?

Попиконата Мадона написа в Инстаграм, че в Сърбия се провежда най-големият студентски протест от 1968 насам. Някои анализатори са склонни да се съгласят с това.

Студентското движение спомогна за избухването на протести в почти всички общини в Сърбия, към него се присъединиха преподаватели, адвокати, медицински специалисти и много представители на ИТ сектора. Протестите вече доведоха до оставката на сръбския министър-председател Милош Вучевич и на кмета на Нови Сад Милан Джурич.

"Студентите са най-легитимната политическа сила в страната в момента", казва Огнен Радониц, професор във Философския факултет в Белград. "Ако те решат да създадат своя политическа платформа - независимо от формата – тя би имала реални шансове за успех."

Недоверие и предпазливост

Засега студентите остават крайно недоверчиви към членовете на всички опозиционни структури в Сърбия - от активистки групи и неправителствени организации до политически партии. Те отхвърлят и предложения като формирането на преходно правителство, което да осигури институционална стабилност и условия за провеждане на честни избори.

"Не мисля, че в момента трябва да им се налага нещо", каза Радониц пред ДВ. "Вярвам, че те ще узреят за това с течение на времето. Трябва да ги оставим да бъдат такива. Те се страхуват от външни влияния и проникване и проявяват някои признаци на затвореност, но това е разбираемо предвид всичко, през което са преминали."

Професорът смята, че структурата на движението е неговата най-голяма сила. "Правителството се опитва да ги инфилтрира от самото начало, но докато те вземат решенията колективно, тези внедрени елементи нямат влияние. Освен това те нямат лидери, така че правителството няма кого да подкупи или публично да дискредитира."

Въпреки това възможните начини за преодоляване на кризата вече се обсъждат на пленарни събрания. Но преди всичко студентите очакват исканията им да бъдат изпълнени. Защото без това, казват те, не може да има надежда за справедливост в Сърбия.