Древни балкански монети с изображение на лъв и връзка с българския лев

Възможно е в най-скоро време, българската валута лев, да остане в историята. Но докато тя все още е актуална и съществува, ще ви споделя моето мнение за това откъде идва названието „лев”. Пак подчертавам, че хипотезата и моя и дали някой ще се съгласи с това е въпрос на личен избор.

Ясно е, че думата „лев” е свързана с думата „лъв” или „левъ” на старобългарски или като още се е писало - „львъ”. Така пише официално в справочниците и енциклопедиите и в електронната Уикипедия. Лъвът е национален символ на България, пише още в Уикипедия, и се изброяват примери за различни археологически и исторически паметници, в които се срещат изображения на лъв. Тези примери са обаче само от периода на Средновековието и се пропускат многобройните примери от по-старите времена, от времето на Античността.

Монета с изображение на лъв от времето на Лизимах (306 - 281 пр.н.е.)

През 1880 година, след Освобождението на България, с Закон за правото за рязане на монети в княжество България, се създава българската парична единица „лев”, като на следващата година са отсечени първите монети. По време на Османската империя, са използвани турските „лири” и по-дребния номинал „грошове” (куруш). В границите на огромната Османска империя, в обмяна са били и най-разнообразни чужди монети, от Европа и Азия.

Монетосеченето в земите на Балканите е с много древна и богата история. Всъщност това са земите може би с най-богата история в това отношение, започвайки от седмото столетие преди новата ера, когато са отсечени първите кръгли монети в древна Лидия, в Мала Азия. Многобройните гръцки държави-полиси започват свое собствено монетосечене, а към края на шести, началото на пети век са датирани и първите монети сечени от тракийските царства.

По това време започва самостоятелното монетосечене на царете от голямото Одриско царство, чийто първи мощен владетел Tерес I, управлявал дълго - от края на шестото до средата на петото столетие, преди новата ера. Изображенията, които владетелите на Одриското царство поставяли на монетите си, били свързани с царската власт, с религията, както разбира се и техни собствени портрети-изображения. В различните периоди срещаме изображения на кон или на конник, на две фигури - сатир и менада, на винен грозд, на двойна брадва (лабрис), на голяма кана с две дръжки за пиене на вино (кантарос), на Горгона-Медуза и други.

Около началото на четвъртото столетие, преди Христа, на някои от одриските монети се появява глава на лъв. Такива монети с изображение на лъв от едната страна и двойна брадва от другата страна има сечени по времето на цар Меток или Аматок, управлявал около 407-389 пр.н.е., който е наследник на Севт I (427-408).

Монета на цар Меток – 400 г.пр.н.е.

Владетелят Хебризелм (389-383) също сече свои монети със собственото си изображение от лицевата страна на монетата и с глава на лъв от опакото. Наред с многото други изображения, на грозд и на лоза, на кантарос, на двойна брадва, на кон и конник, изображението на глава или протоме (предна част) на лъв, остава популярна и в по-късните времена. Особено разпространена става тя след овладяването от одриските владетели на така наречения Тракийски Херсонес, най-югоизточната част на полуострова, около днешния Галиполски полуостров. Такива монети срещаме по време на царете Спарадок, Аматок и Котис I, Терес II, Хебриземл, също Керсеблепт и Кетрипор.

Монета на цар Хебриземл (389-383)

В най-обширното и задълбочено изследване на монетите на царете от Одриското царство, ученият и колекционер Ставри Топалов, свързва тези монети, с изображение на протоме на лъв, с данъчните задължения на градовете от Тракийския Херсонес към одриските владетели.

Лъвът остава сред основните изображения на монетите по времето на Лизимах, един от воеводите и наследници на Александър Македоски, управлявал именно тези земи. Тук на Тракийския Херсонес той основава град Лизимахия. Лизимах води битки с одриския цар Севт III за контрола на Тракия. По-късно следва неговия династичен брак с одриска принцеса. По време на дългото си управление Лизимах сече златни и сребърни монети, които са в обръщение и след смъртта му, при това на доста голяма територия – Мала Азия, Егейското крайбрежие, Македония, Елада, Тракия. Известни са и имитации на неговото монетосечене в тракийските земи. В самия край на четвърти век, през 306 година пр.н.е., Лизимах се обявява за цар на Тракия, а малко по-късно и на Мала Азия, а в последните няколко години преди смъртта си, в 281 година пр.н.е., и за цар на Македония.

Монета на Лизимах (306 - 281)

Наред с многобройните други изображения, главата, протомето или цялото тяло на лъв, стават особено популярни по време на и след владичеството на Александър Македонски (336 - 323) и неговият наследник в Тракия – Лизимах. Моята хипотеза е, че някъде по това време образът на лъв по монетите, става синоним на самата представа за монета. Тоест един „лъв” означава една монета, с доста голям номинал – статер, тетрадрахма, и други.

Така или иначе лъвът като символ и значение е дълбоко свързан с историята на Балканските земи .

Титлата, която Лизимах използва е „базилевс”, която е древна титла, позната още от времето на поета Омир, а според някои учени е дори по-стара. Титлата е с трако-фригийски произход, като възможно тя също да е свързана с думата „лъв” или на старогръцки „леон” - „леонтос”.

Няколко научни изследвания по темата за българския лев, правят връзка с холандските льовенталери (льовендаалдер) особено популярни и по нашите земи през XVII век. От едната страна на тези льовнталери има изобразен изправен лъв, което ги прави известни сред населението като „левове” т.е. лъвове. Трябва да имаме предвид обаче древността на нашата история и консерватизма на балканските традиции. В този смисъл, названието „левове”, на монети, върху които е изобразен лъв, най-вероятно е много по-старо, и датира на повече от две хиляди години, назад във времето.