Клопките на политическата криза в Южна Корея

Не е в интерес на южнокорейската политическа система да отлага процеса срещу бившия президент Юн Сеок Йол, но в същото време тя трябва да следва всички необходими процедури, характерни за една демокрация, пише международен наблюдател за аг. Kazinform.

Делото може да продължи до юни. Историята с въвеждането на военно положение в Южна Корея на 3 декември 2024 г. от президента Юн Сок Йол и последвалата му отмяна от парламента все още остава актуална. Местният Конституционен съд продължава да разглежда всички обстоятелства около инцидента. Освен това този съд има 180 дни от датата на импийчмънта на президента, който се случи на 14 декември 2024 г. По-точно обратното броене започна на 16 декември, когато в съда бяха получени съответните документи за импийчмънт.

На 3 януари 2025 г. полицията направи неуспешен опит да арестува Юн Сеок Юл, който беше осуетен поради съпротивата на охраната му. Тази ситуация сама по себе си показва сериозно напрежение. Защото охраната му беше държавна и съпротивата ѝ срещу официални действия след импийчмънта говори за сложността на ситуацията. На 15 януари 2025 г. той най-накрая беше арестуван, а на 26 януари прокуратурата му повдигна официални обвинения.

През февруари 2025 г. ще се проведат изслушвания на участниците в тези събития. Все още не е известно дали Конституционният съд ще използва пълните 180 дни, като в този случай производството ще продължи до юни тази година.

Възможно е съдът да се опита да ускори процеса, защото самият процес очевидно създава напрежение в южнокорейското общество. На 8 февруари полицията започна проверка по информация за възможни митинги пред сградата на Конституционния съд със заплахи за нарушаване на обществения ред на заседанието на 11 февруари и в резултат на това мобилизира допълнителни сили.

Освен това бившият президент Юн има свои поддръжници. Въпреки че според социологическите проучвания 75% от гражданите осъждат опита за преврат, в Южна Корея все още има поддръжници на Юн и конвенционалните десни възгледи. Струва си да припомним, че в обръщението си на 3 декември той акцентира върху условната лява заплаха. Тогава това звучеше като „изкореняване на про-севернокорейските сили и защита на конституционния ред“. На 19 януари привържениците на Юн се разбунтуваха пред сградата на съда в източния район на Сеул, след като той издаде заповед за арест на Юн. Това беше необходимо правно решение след ареста му на 15 януари. На 10 февруари 63 души бяха обвинени за участие в безредиците от 19 януари.

Заслужава да се отбележи също, че защитата на бившия президент, сред аргументите, представени в негова полза, обжалва решението на Върховния съд на САЩ от 2024 г. по въпроса Тръмп срещу Съединените щати. Въз основа на това защитата твърди, че Юн не трябва да бъде наказан за действията си като президент. Въпреки че това все още е прецедент от историята на друга държава, защитата на Юн все пак използва този аргумент.

Предвид изборната победа на Доналд Тръмп и общата тенденция към нарастващо влияние на десните консервативни сили, това може да е важно. Особено предвид връзките, които САЩ имат с Южна Корея след края на Втората световна война. Но също така трябва да вземем предвид високата зависимост на южнокорейската икономика от износа, която възлиза на 683 милиарда долара към края на 2024 г. В контекста на турбулентността в световната икономика поради новата политика на САЩ при Тръмп, това може да е проблем, ако той внезапно обърне внимание на ситуацията с Юн.

Следователно не е в интерес на южнокорейската политическа система да се бави процесът срещу бившия президент. Но в същото време трябва да следва всички необходими процедури, характерни за една демокрация. Тук е необходимо да се има предвид, че в Южна Корея е много енергично и спазването на всички подробности и формалности е най-важният елемент от цялата структура.

Като цяло цялата тази история е интересна и от гледна точка както на резултатите от развитието, така и на възможните перспективи на съществуващия модел на политическо и икономическо развитие в Южна Корея, който демонстрира впечатляващи успехи поне от 1987 г., когато ерата на диктаторските режими там приключи. Важно е, че южнокорейският опит като цяло е част от онези процеси в държавите от Югоизточна Азия, които се наричат ​​азиатски модел на модернизация.

Освен това това винаги е бил един от най-успешните примери за такава модернизация. През него освен Южна Корея минаха още Япония и Сингапур. Южна Корея се открояваше от тази група страни, защото имаше много енергична демокрация. Например в Япония, въпреки многото инциденти с участието на политици, като например убийството на бившия премиер Шиндзо Абе през 2022 г., политическата система в следвоенния период все пак беше стабилна.

В Сингапур Партията на народното действие, ръководена от министър-председателя Лий Куан Ю, е на власт от създаването на независима държава през 1963 г. През 2024 г. неговият син Лий Сиен Лонг отстъпи мястото на Лорънс Уонг като министър-председател.

Южна Корея е имала няколко диктатори, включително първия си президент Сингман Ри. След това имаше военни диктатори – президентите Пак Чун Хи, Чун Ду Хван и Ро Тае У. Всъщност преходът към демокрация е свързан с личността на последния. Той спечели изборите през 1987 г. срещу бъдещите президенти Ким Йънг Сам и Ким Дае Юнг.

От този момент нататък в Южна Корея започва период на много активен политически живот. Това се дължи на специфичното развитие на страната от времето на генералите Парк Чунг Хи и Чун Ду Хуан. Състоеше се от олигархизиране на икономиката. Бързият икономически растеж на Южна Корея е свързан с дейността на чеболите. В превод от корейски това означава "богато семейство" или "монопол".

Държавата помогна на чеболите с преференциални заеми, осигури защита на пазара и достъп до външни пазари, предимно пазара на САЩ. В отговор чеболите гарантират концентрацията на ресурси за производство на продукти, които са конкурентни на външните пазари. При това практически всеки продукт – от известни телевизори и автомобили до кораби, танкове и артилерийски оръдия.

Всъщност това е, което осигури успеха на южнокорейската икономика. Чеболите в Южна Корея като цяло оцеляха дори през азиатската финансова криза от 1997 г., която засегна бързо развиващите се икономики на редица азиатски страни. Много компании не успяха да се адаптират към новите условия и бяха придобити от по-успешни конкуренти. Например Hyundai погълна концерна Kia, а компанията Daewoo беше закрита.

След кризата от 1997 г. монополизацията на южнокорейската икономика само се засили. Само няколко конгломерата на чебол контролират, според различни източници, до 80% от икономиката на страната. Сред тях се открояват 5-те най-големи: Samsung, Hyundai, SK, LG, Lotte.

Семействата в Южна Корея инвестират огромни суми пари в образованието на децата си. Това е сериозен и огромен бизнес. Но много малко успяват да постигнат целта си. Според различни източници чеболите представляват до 80% от БВП, но осигуряват работа само на 10% от цялата работна сила. Естествено, те имат високи изисквания към кандидатите. За младите хора, които не получават работа в chaebols, неуспешният опит от техните инвестиции в образование създава разочарование и комплекси.

Косвено това влияе и на настроенията в обществото. Освен това половината от населението живее в столичния район на Сеул. Това е най-високото ниво на урбанизация, което променя социалната среда. Младите хора често реагират на огромния стрес от високите очаквания от семейството и обществото с повишен нихилизъм, включително нежелание и неспособност да следват пътя на супер дисциплинираната работна сила, по който са поели техните родители.

Южна Корея има най-ниската раждаемост от всяка страна в света. TFR (общата раждаемост) тук е 0,7 деца на жена. В началото на 2025 г. в страната има 6 милиона деца при население от 52 милиона. Според демографите, ако тази тенденция се запази, след 4 поколения (120 години) в Южна Корея ще има само 40 хиляди деца. Ясно е, че всичко може да се промени, но към по-добро?

Но олигархизацията има и своите политически последствия. Семействата, които притежават чеболите, не могат да не влияят на политиката. Те винаги са били тясно свързани с политическите елити, особено в ерата на диктатурите. Но и след завършването им тези връзки останаха. Икономиката на Южна Корея е силно зависима от успеха на чеболите, особено на външните пазари. Затова всяка власт трябва да ги подкрепя.

Новината е публикувана на база споразумение за обмен на информация между Fakti.bg и Kazinform