Настъпи моментът на истината за Европа

Моментът на истината за Европа. Под това заглавие Foreign Affairs публикува анализ на Волфганг Ишингер, президент на Съвета на Фондацията на Мюнхенската конференция по сигурността и бивш посланик на Германия в Съединените щати, посветен на геополитечския обрат настъпил драстично и скандално в последния ден от февруари месец 2025 и развил се показно, представен на живо и в ефир от телевизионните камери в Овалния кабинет на Белия дом.

Трансатлантическият алианс е под сериозна заплаха, но все още не е обречен, вярва Ишингер и посочва, че както Европа се нуждае от САЩ, за да сложи окончателен край на войната в Украйна, така и Съединените щати ще имат нужда от Европа, за да изпълнят успешно тази задача.

Катастрофалната среща между украинския президент Володимир Зеленски и президента на САЩ Доналд Тръмп и вицепрезидента Джей Ди Ванс в Белия дом на 28 февруари доведе до ярък момент на истината за западния алианс. С развръзката със Зеленски и края на подкрепата на САЩ за военните усилия на Украйна, администрацията на Тръмп разтърси не само Украйна. Тази разправия също така постави под въпрос някои от фундаменталните принципи, които са в основата на трансатлантическите отношения след Втората световна война.

В европейските столици настъпи паника. Някои политици и анализатори говорят за края на НАТО или за края на Запада. Те са ужасени от намеренията на САЩ - Възнамерява ли Вашингтон активно да подкопае дългосрочното оцеляване на Украйна като суверенна и свободна страна? Дали Тръмп се опитва да извърши "обратен Кисинджър", като очарова руския президент Владимир Путин да изостави "брака си" с китайския лидер Си Дзинпин и да сключи нечестив съюз със Съединените щати? Отвори се огромна пропаст в трансатлантическото доверие. Тази пропаст е лоша за проекцията на глобалната мощ на Вашингтон и за имиджа му на доброкачествен хегемон и потенциално катастрофална за трансатлантическото сближаване и жизнеността на НАТО.

Предизвикателството пред Запада е плашещо. Но алиансът е търпял периоди на силни съмнения и преди. И от двете страни на Атлантическия океан има силни аргументи, които все още могат да спасят западния съюз и да подкрепят продължаващото силно присъствие и участие на САЩ в Европа. Самата Европа също може да направи много, за да покаже защо Съединените щати са много по-силни с нея, отколкото без нея.

МИНСКАТА ГРЕШКА

В началото на 90-те години имаше гласове, подкрепящи постепенното разпускане на НАТО след края на Варшавския договор. Но откакто Русия пое по своя път на ревизионизъм през последните две десетилетия - особено след 2014 г., когато превзе Крим и нахлу в Донбас - НАТО не само издържа, но и продължи да расте. И стана по-силен по отношение на сплотеност, членство и възпираща сила.

Администрацията на Тръмп предизвика фундаментален проблем с доверието: за първи път европейските лидери не са сигурни дали Съединените щати остават ангажирани с НАТО и с американската лидерска роля в него.

Но историята е по-сложна. Изключително важно е да се помни, че Тръмп изигра жизненоважна роля в защитата на Украйна. Украйна успя да отблъсне агресора и да оцелее при пълномащабното нахлуване на Русия през февруари 2022 г., защото Съединените щати започнаха да доставят на Украйна смъртоносни оръжия, като противотанкови ракети Javelin, по време на първия мандат на Тръмп. Без Javelin руските сили може би щяха да успеят да превземат Киев в рамките на дни, както беше първоначално планирано. Следователно не е пресилено да се твърди, че Украйна дължи оцеляването си в критичните дни на ранната пролет на 2022 г. до голяма степен на подкрепата на предишната администрация на Тръмп. Защо сега Вашингтон би искал да се откаже от тази забележителна история на успеха, история на комбинираната решителност и решимост на САЩ и Украйна да поддържат и защитават суверенните права на една свободна страна?

Съединените щати също знаят добре опасностите от това да оставят Европа да се справя сама с Русия. След анексирането на Крим от Русия и нахлуването в Източна Украйна през 2014 г. Вашингтон реши до голяма степен да остави конфронтацията с Москва на европейците. Ключовото средство за това беше така нареченият Мински процес - преговорите, насочени към уреждане на конфликта в Източна Украйна - и така наречената Нормандска четворка, контактната група, съставена от Франция, Германия, Русия и Украйна, която се срещаше периодично между 2014 и 2022 г. За съжаление Минският процес и Нормандската четворка се провалиха и вакуумът на американското лидерство само насърчи руската страна да ескалира още повече, кулминирайки с нахлуването в Украйна през февруари 2022 г.

Тези събития фатално напомнят на събитията отпреди 30 години, когато кървавата война в Босна накара Европа да обяви "Часа на Европа", което не доведе до никъде. Само чрез активната политическа и военна намеса на Съединените щати тази война най-накрая беше прекратена и беше постигнат мир чрез Дейтънското споразумение от 1995 г.

Нито първата администрация на Тръмп, нито администрацията на Байдън повториха грешката, направена от Белия дом на Обама през 2014 г.: те не оставиха разрешаването на войната в Украйна на европейците, а решиха да поведат забележителни международни усилия за подкрепа на Украйна. Новата администрация на Тръмп реши отново да играе водеща роля, този път, за да сложи край на войната след 11 години на конфликт и анексиране и три години на брутална пълномащабна инвазия.

В интерес на Европа е да приветства по принцип този стратегически ангажимент на САЩ, който всъщност пречи на по-голямото изместване на фокуса на Вашингтон от Европа към Китай. Но за да са успешни и двете страни на Атлантическия океан трябва бързо да затворят зейналата пропаст на доверие. Ако това може да бъде направено, то решаващото предизвикателство тогава е намирането на начин за осигуряване и изпълнение на жизнеспособна сделка с Украйна. На първо място, Украйна трябва да участва и ще трябва да се увери, че резултатът е справедлив, а не представлява предателство. Без активно украинско и европейско участие мирните усилия на администрацията на Тръмп може да пропаднат, преди да са започнали сериозно. Ето защо ще бъде в интерес на САЩ бързо да поправят отношенията със Зеленски и украинското ръководство след конфронтацията в Белия дом на 28 февруари.

ВСЕ ОЩЕ ЛИ АМЕРИКА Е ЕВРОПЕЙСКА СИЛА?

Зад напрежението между Вашингтон и Киев стои ролята на Европа в уравнението на сигурността. Военното присъствие на САЩ в Европа беше засилено през последните години, но далеч не е равно на стотиците хиляди руски войници в Украйна и в западните военни окръзи на Русия. А Вашингтон категорично изключи американските военни да бъдат изпратени на терен в Украйна. Следователно администрацията на Тръмп се нуждае от своите европейски партньори и открито го каза, като поиска европейските сили да осигурят или наложат евентуална сделка с Украйна. В замяна европейците трябва да бъдат достатъчно решителни, за да се изправят пред Вашингтон със собствените си изисквания: адаптирайки лозунга на Американската война за независимост "Никакво данъчно облагане без представителство", те трябва да изяснят, че няма да има военно разполагане без участие в мирните преговори. И Европа знае едно: сделката, ако се случи, това не е просто разделяне на Украйна или осигуряване на бързо прекратяване на огъня. Става дума за трайно и сигурно мирно споразумение, за екзистенциални проблеми на сигурността за цяла Европа.

Още по-голям въпрос е как да се справим с Русия. Засега от Москва не е дошъл смислен сигнал за възможни отстъпки. Очаквано, Кремъл е поставил максималистични искания и ще се окаже много трудно да отстъпи от тях. Илюзия е да се вярва, че траен мир с Русия ще разцъфти просто чрез фиксиране на линията на контакт в Източна Украйна. Русия ще излезе с нови, сложни и широкообхватни искания, с въпроси на стратегическата стабилност, по отношение на военните съоръжения на САЩ в Източна Европа и ще се окаже скъп и ненадежден партньор. Европа и Съединените щати трябва да са готови за дълъг и болезнен процес.

Преди всичко на преден план излиза спешната нужда от нов вид европейско лидерство. За да защитят стратегическите си интереси в областта на сигурността и да възстановят "изтънелия" алианс, европейските сили трябва да покажат, че са в състояние да поемат по-значително бреме, което засилва колективната мощ на алианса. Франция, Германия, Полша и други съседи с подобно мислене трябва да стартират голяма отбранителна инициатива, оформена около основна група сили, които са готови да говорят с един глас по въпросите на сигурността. Този Европейски съюз за отбрана - EDU - ще се споразумее за вземане на решения с мнозинство и ще включва възможно най-тясно участие на Обединеното кралство. Основните цели ще включват изграждането на консолидиран и единен отбранителен пазар и верига за доставки; съвместното разработване, доставка и поддръжка на военна техника и съвместното обучение на военния състав. Франция и Обединеното кралство, като ядрени сили, ще бъдат насърчавани да проучат варианти за засилен принос на EDU за разширено, включително ядрено възпиране.

Най-добрият и елегантен начин за администрацията на Тръмп да включи както Европа, така и Украйна, както и европейски партньори като Турция, в мирното споразумение би бил да възстанови изпитания и доказан формат на контактна група, въведен през 90-те години, за да създаде усещане за единство и обща цел под ръководството на САЩ. Можем да напомним на Вашингтон, че трябва да се гордее с този иновативен и успешен дипломатически формат - изобретение на САЩ. В Украйна това може да осигури важните съставки, необходими, за да се гарантира, че войната наистина ще свърши.

Преди 30 години дипломатът Ричард Холбрук написа есе във Foreign Affairs, материал, озаглавен "Америка, европейска сила" - без въпросителен знак. Холбрук предвиди, че "през 21-ви век Европа все още ще се нуждае от активното американско участие, което е необходим компонент на континенталния баланс от половин век". Есето завършва с пророческо твърдение. "Предстоящата задача е толкова плашеща, колкото и необходимостта от нея е очевидна. Да се ​​отървете от предизвикателството би означавало само да платите по-висока цена по-късно." Да, Европа се нуждае от САЩ, за да сложи окончателен край на войната в Украйна. Но Съединените щати ще имат нужда от Европа, за да изпълнят успешно тази задача. Да се ​​надяваме, че Белият дом на Тръмп ще осъзнае тази реалност.