От Ердоганов нож в гърба за „Магьосникът от Кремъл”, та до Макрон и в Либия

След свалянето на Асад от власт в Сирия, което става с активната роля на Анкара чрез подкрепата на завзелите властта в Дамаск радикални ислямисти от Хайят Тахрир ал Шам, Москва не пропусна да публикува анализи с „Ердоган винаги има в резерв нож за гърба на някой невнимателен партньор”.

Отношенията между Русия и Турция застинаха до точка на замръзване. Особено след нападението над алаутите и християните в земите им в Средиземноморското крайбрежие, когато загинаха хиляди цивилни сирийски граждани. Кървавите погроми са извършени от радикални тюркоезични групировки, воювали срещу Асад, и години наред обгрижвани от Анкара.

Русия обяви, че двете нейни военни бази в Сирия са приютили повече от 7 хиляди алауити и християни. По-късно се появиха информации, че руски военни сили са били принудени да излязат от базите и да водят боеве с терористичните организации в защита на християните и алауитите. Става въпрос за онези две руски военни бази в Сирия, които бодат очите не само на Турция, защото остават последен пристан за присъствие, влияние и роля на Москва в региона.

Закриването им е цел на поредицата играчи в Сирия, които се стремят да прекъснат връзките на руснаците в Близкия изток, Африка и Средиземноморието. Още повече, че ситуацията за руските военни бази става проблематична след неотдавнашното предаване от управляващите в Дамаск на най-голяма военна база в Сирия, Палмира, на Турция.

Палмира е в центъра на Сирия и това дава възможност да се контролира цялата страна, включително и да се иска разрешение за прелитане на руските самолети за Хмеймим, където е руската база. Отново Ердоганов нож в гърба на Русия, казват в Москва.

В тази връзка никак не е случайно, че при срещата преди дни на турския външен министър, Хакан Фидан, с държавния секретар Марк Рубио има изявление, че „Сирия не трябва да бъде база за тероризъм или коридор за дестабилизиращите дейности на Иран в региона”. Призивът е „Турция да подкрепи тази визия”.

В Анкара се приема, че „Турция и САЩ ще работят заедно срещу Иран”,но има и опасения, че това е риск за Анкара. Припомня се фактът, че Рубио е известен с негативните си възгледи към Турция, но сега вижда Турция като партьор. Явен сигнал, че се изисква Турция отново да действа заедно със САЩ в Близкия изток. Един вид Турция става партньор на Вашингтон. Поне така тълкуват в страната на Ердоган сигналите.

Сигурно и затова не е случайно, че в Дамаск Шараа, временният президент, обяви състав на ново правителство с послание за обединена Сирия и дейност за възстановяване и развитие. А с Рубио Фидан е договорил и подготовка за предстоящи посещения на държавните глави и възможностите за сътрудничество, включително в областта на отбранителната промишленост.

Москва едва ли ще остане във възторг от такива информации. Но „приема с разбиране” телефонния разговор на Ердоган с Тръмп. Определянето на Ердоган като „добър лидер”, а „Турция е добра страна” може да се приеме и като дипломатически комплимент от страна на американския президент. С тези думи Тръмп е изпратил Том Барак за нов посланик в Анкара. Но няма спор, че „похвалата за Турция и Ердоган” ще се използва като сериозен допинг, който да накара управляващите в Анкара да се чувстват комфортно в провеждащите се в момента операции срещу протестиращите и опозицията в страната. Поне това пишат в проправителствените турски медии.

По-любопитен обаче е последвалия по инициатива на Ердоган телефонен разговор с Путин. Макар и вече без „скъпи мой приятелю” за Путин. Но с призив „готови сме да бъдем домакини на преговори”. За да се „постигне достоен и траен мир в руско-украинската война”.

Ердоган е изтъквал важността на сътрудничеството между двете страни, особено при решаването на регионалните въпроси. Няколко пъти е повторил „Турция може да бъде домакин на мирни преговори, ако е необходимо”. Посредническа роля, която Турция е имала преди, казва Ердоган.

Дали Путин ще реши, че е „необходимо”? Приел е телефонния разговор, но турските медии не дават конкритика на казаното от руския президент. Сигурно защото той се е разсейвал с информациите, че се снима англосаксонски филм „Магьосникът от Кремъл” с Джъд Лоу в главната роля. Казват, че сценарият е доста позитивен към „магьосникът”. А и казаното от Путин за срещите в Париж на 30 държави, заедно със Зеленски, „да правят каквото искат децата, стига да не пречат”, не дава много надежди за приемане на важна роля на Турция при решаване на украинския казус.

Иначе Ердоган никак не изненадва с традицията си да балансира между Изтока и Запада, в случая между Москва и Вашингтон, но този път с повече благоразположение към Тръмп. А Москва вече заяви, че „който и да управлява Турция, тя ще бъде прозападно ориентирана”. Сигналът е даден.

И тук възниква въпросът защо непрекъснато се повтаря, че приоритетите на САЩ са се изместили към Азиатско-Тихоокеанския регион. Нима базите в Гърция и Кипър не са жизненоважни за САЩ след като предстои решаването на „енергийното уравнение в Източното Средиземноморие”?

Преговорите за енергийните ресурси в този район набират скорост и редица държави, най-вече САЩ, обявяват Източното Средиземноморие за приоритет. Американският енергиен гигант Chevron проучва нови находища на газ в южната част на Крит и увеличава енергийната конкуренция в региона. Източното Средиземноморие е най-големият източник на въглеводороди в Европа. И затова „дневният ред на Източното Средиземноморие е активен”, а преди ден Макрон проведе среща с лидерите на Гърция, Кипър и Ливан, но без Турция, на тема „геополитическите баланси в Източното Средиземноморие”.

Макрон с амбиции за водеща роля, Мицотакис с претенции за регионален фактор, а Тел Авив с „двойно послание към Анкара” след среща с Мицотакис в Израел.

Анкара е гневна, че не участва в подобни срещи и се притеснява за съдбата на подписаните с Либия споразумения относно морската юрисдикция. Още повече, че на 26 март генерал Хафтар се срещна с Макрон в Елисейския дворец в стремеж на Франция да съживи отношенията с Либия. По-точно с онази част от Либия, която е под контрол на ген. Хафтар. Иска военната база Ал Виг, за да я използва като транзитен мост към африканските държави.

Идеята е да се осигури военна база чрез Хафтар, за да се противодейства на влиянието на Русия в Северна Африка и се нанесе удар върху Москва. Тя отне от Париж някои африкански държави като проникна в региона на Сахел и Субсахарска Африка. Всъщност това е допълнение към усилията на Франция да оглави европейските сили срещу Русия, ако САЩ се оттеглят от Украйна. Военната база Ал Виг е на 500 км от границата между Нигер и Чад и се разглежда като подходяща платформа за провеждане на военни операции в Субсахарска Африка.

Известно е, че Русия е военно активна в източната част на Либия, където е заела стратегически позиции. Нейни военни сили са в военновъздушни бази в Централна Либия, Себха в южна Либия, Бенгази в Източна Либия и база „Маатен ал-Сарра” на юг.

Нигер, Чад, Мали, Буркина Фасо, Сенегал, ЦАР, Кот д,Ивоар изгониха френските войски и затвориха военните бази. Но според изказвания на лидерите на тези страни Париж мобилизират създадените от тях джихадистки терористични организации, финансират и обучават ги, за да дестабилизират страните. След изтеглянето на Франция и САЩ на тяхно място вече са руски войници от „Вагнер”, които вече се наричат „Африкански корпус” и са под прякото ръководство на Министерство на отбраната на Русия.

Казват, че за региона е започнала нова ера. Факт е обаче, че в Либия важните играчи са Русия и Турция. Русия се опитва да завоюва повече позиции на средиземноморското крайбрежие на Либия, което би „оградило Европа от всички страни”. Затова Макрон се стреми да прекъсне влиянието на Русия в Либия и започва нови игри в Африка. Не е само Украйна и идеите заедно с Лондон да изпраща там войски от „коалиция на желаещите”.

Дали има шанс в променящия се западен свят и новите ветрове в Африка и Азия? Не е много сигурно. Сигурното е, че нито Русия, нито Турция ще отстъпят от позициите си Северна Африка.

А за Ердоган остава проблемът с масовите протести на младите турци и техните родители, които не приемат несправедливи действия като арест на конкурент, особено ако е харизматичен, корупция по висшите етажи на властта и липсата на свобода на медиите.

Войната на изтощение предстои, но безспорно бъдещето е на страната на младите. Когато и да е. Иначе Ердоган е по-удобен, дори и на Москва. Просто добре го познават.

Снимките са на студенти от Азиатската част, които се придвижват към площадите в европейската част на Истанбул, покрай правителствената резиденция Долма бахче, а наоколо са струпани стотици полицаи. Колите чакат с часове, но никой не възразява, а водачите изразяват подкрепа с клаксони.