Тръмп и неизбежният край на всеки опит за диктатура

Ирония на историята: именно обикновеният човек избра Доналд Тръмп и тъкмо върху този човек се стоварва сега "жестокостта" на американската власт. Но където има будно население, всеки опит за диктатура завършва с бунт.

Когато познатото се разпада, предишните инструменти за анализ престават да дават резултат. Защото те са изработени, за да оглеждат подробностите из подредени и що-годе стабилни ситуации, които не се променят всяка секунда. Когато се влезе в режим на дезинтеграция, подробностите от повърхността са отнесени от ветровете на историята; а отдолу лъсват по-големи и стабилни обеми, за чийто анализ се изискват други аналитични инструменти и други думи.

Защо започнаха да говорят за "жестокост"

Това се случва на колегите-анализатори в момента в САЩ. Попаднали в напълно непозната (за тях – ние, тук в Източна Европа, такива неща сме гледали) ситуация на светкавичен разпад на всичко познато, те започват да намират думите, с които да опишат какво става. Все по-често се виждат принудени да използват досега неизползвани думи като „жестокост” и „безсрамие”.

В политически контекст, на думата „жестокост” за пръв път се натъкнах преди много години, при първото ми прочитане на класическия труд на Карл Попър „Отвореното общество и неговите врагове”. Там Попър пише, че най-големият плюс на демокрацията е, че позволява „смяна на властта без жестокост”. Защо, помислих си, „жестокост”? Звучи някак белетристично, не-научно; защо не нещо като „нестабилност”, „неефективност”, „нелегитимност”? Защо са тези поетически витиеватости?

Защото, чак сега си давам сметка, текстът на Попър е писан по време на Втората световна война и то – от евреин, избягал от Австрия, за да оживее. Оживял е във време, в което жестокостта е била основна характеристика в живота на милиони хора. Карл Попър е също автор на историческото изречение, което описва самата същина на западната цивилизация: „Западът вярва в обикновения непознат човек”. След войната точно този човек е поставен в основата на демократичната цивилизация. Негови са правата и свободите, той е защитен от закона; нему се дължи уважение, тъй като от него идва властта на управляващите.

Ирония на историята: Точно обикновеният човек избра Доналд Тръмп

С известната си ирония, обаче, историята ни предложи диалектическа метаморфоза: именно този човек избра за президент Доналд Тръмп и именно върху този човек се стоварва всичко онова, което колегите описват като „жестокост” на американската власт. Влизат, да речем, в някоя институция, хората на Мъск и залпово уволняват няколко хиляди човека – без всякакво обяснение или съобразяване с трудови договори, закони и подобни. Закриват цели агенции и министерства, а на останалите без работа обясняват, че са лузъри, търтеи и тъпаци. На мушката на тази шайка е и цялата система на социално осигуряване (наричана от самия Мъск „пирамида”), както и на здравеопазването (което, разбира се, е за мързеливи лузъри).

Навън, водещите фигури в обкръжението на Тръмп наричат своите европейски съюзници „използвачи” и обясняват, че Дания (която не иска да им подари Гренландия) не е никакъв партньор, а само иска да прецака Америка. В този случай засега жестокост няма, но е налице онова безсрамие, което е характерно за функционално неграмотните квартални насилници: именно Дания е страната, загубила най-много войници (като процент от участвалите) във войната на САЩ в Афганистан. И именно европейските съюзници бяха онези, които задействаха Член 5 („всички за един”) на НАТО в полза на САЩ след 9/11. Участваха в десетилетните войни на американците и накрая дори не им представиха сметката.

Когато потребителят се превърне в гражданин

С жестокост и безсрамие се гради не друго, а диктатура. Важното е хората да ги е страх от властта (такава е ролята на жестокостта), но и да знаят, че тази власт няма спирачки (такава е ролята на безсрамието). И – да – ако нещата тръгнат по план, всички си налягат парцалите и диктатурата бива изграждана. Така стана в Русия на Путин, например.

Там, обаче, където има будно население, живяло дълго време в условията на демокрация (т.е. на системата, ценяща „обикновения непознат човек”) – там нещата рядко тръгват по същия план. Напротив. В момента, в който нещата стигнат до положение общественият анализ да не се занимава със сензации, а с последствията от жестокост и безсрамие – там кроткото инак население, довчера схващащо себе си като „потребител”, внезапно се самоосъзнава като гражданство. Сеща се за постулата на философа Джон Лок, че там, където правителството нарушава правилата, гражданите имат „правото на бунт”. И се вдига на бунт.

Това вече се случва – от Западния бряг на САЩ и Канада, та до Балканите и Кавказ. Но за бунта – следващ път.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.