Един аспект от деня на Страшния съд

Денят на Страшния съд или денят на Второто пришествие, когато нашият Господ Бог ще се завърне повторно на земята, за да съди живи и умрели. Няма да искаме да сме там, но всички ще сме там и ще присъстваме. За да поемем след това към Рая или към Небитието.

В Библията, в Стария и Новия завет не се говори много за деня на Страшния съд, но е казано достатъчно. „Тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и голяма слава” (Матей 24:30).

Тогава ние човеците, живеещи и живели някога на тази земя, ще бъдем изпитани и разпънати до предел. Ние човеците, ще държим изпит пред Бога, в който ще бъдат разкрити най-тайните и най-отдалечени кътчета на душата ни. Цялата ни същност ще бъде осветлена и проверена. Защото това е финалното решение за това, кой ще влезе в Божието царство и ще получи живот вечен и кой ще бъде захвърлен, дори не и в ада, а в небитието, все едно никога не е бил на този свят и никога никъде не е съществувал.

В този ден никой няма да може да свидетелства за никого освен за себе си. Няма да може да се застъпим дори и за най-близките си хора – майка, баща, син, дъщеря, съпруг, съпруга. Няма да може да го направим, дори и да сме правени пред Бога хора. Понеже изпитът ще е много тежък. Ще бъдем разпнати и проверени на сто процента и няма да имаме дори възможност да направим каквото и да било друго, освен да свидетелстваме за себе си. „И така всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога”, казва апостол Павел (Римляни 14:12). А Бог, както е известно, ще въздаде на всеки ми според делата му (Римляни 2:6).

Само единият аспект от този окончателен съд, е следният. Ще отговаряме за всяко едно нещо, което в живота си сме извършили прекомерно. Ще отговаряме за всяка една дума, казана в повече, която не е трябвало да произнасяме, а сме го направили. Ще отговаряме за всяка една хапка храна, изядена в повече, която не е трябвало да ядем, а сме го направили. Ще отговаряме за всеки един час сън или почивка в повече, когато е трябвало да се трудим, или да помагаме на другия, или да се молим, а не сме го направили. Ще отговаряме за всичко, с което сме прекалили и сме преминали границата и сме го съзнавали, но въпреки това сме го направили. Звучи прекалено и страшно, но затова и се казва Денят на страшния съд.

Но докато сме живи Господ ни е дал възможност за покаяние. Възможност за искрено покаяние, с което да поправим лошите си дела и да се приближим към спасението.