Лекарствата с изтекъл срок на годност – отговорност или само бизнес?

Скоро за пореден път се разрази скандал с боклука на столичните болници, а от общината обявиха, че спират да го приемат. Това стана, след като в завода за преработка на боклук за пореден път беше установено смесване на битовия с опасен медицински отпадък. От общината обявиха, че мерките са превантивни, като очакват действия и законодателни промени. Реакцията на министъра на здравеопазването Силви Кирилов беше да обяви, че в болниците всичко е наред, отговорността е на транспортиращите отпадъците фирми, както и да каже, че така може да се предизвика епидемия. Той заяви, че ще се сформира междуведомствена работна група, която да предложи нормативни промени. След това от фирмите, които извозват битовите отпадъци, обявиха, че вината не е тяхна, защото те само извозват отпадъците до депото. Действителността - болнични отпадъци влизат в завода за боклук на София, а всеки казва,

че не е виновен.

Възниква и въпросът, а какво се случва в страната? Практиката едва ли е по-различна. Да, боклукът сам се е занесъл до кофата. Порастнали му крачка и сам отишъл да се изхвърли!? Естествено, РИОСВ и РЗИ не откриха нарушения, но всички са недоволни, че болнични отпадъци стигнаха до завода за боклук в столицата. В страната има 15-16 фирми, които имат издадено разрешително за предварително третиране на опасен болничен отпадък.

Какъв е пътят на боклука
В инсинераторите се изгарят телесни части, лекарства с изтекъл срок на годност, цитостатици и др, инфекциозните отпадъци могат да се автоклавират, а за битовия отпадък от болниците е разрешено депониране. В автоклавите отпадъците се стерилизират при по-ниска температура, след което се счита, че отпадъкът е обеззаразен до степен да се закара на депо. Когато фирмата, транспортираща отпадъците, взима контейнерите от болницата, няма как да знае какво съдържат. Ако се транспортира опасен отпадък, шофьорът на камиона получава от болницата идентификационна карта, в която са записани името на болницата, името на сметоизвозващата фирма, килограми на отпадъка, дата и час, както и кодове, с които се обозначава съдържанието на контейнерите с отпадъци.

Къде се кара
В зависимост от тези кодове, фирмата транспортира отпадъците на съответното място – завод, автоклав, инсинератор. Шофьорът на камиона няма как да знае наистина какво съдържат контейнерите, той се ръководи от кодовете, посочени в идентификационната карта. Тази карта се издава в няколко екземпляра, като по един получават в болницата, в транспортиращата фирма, в автоклава или в инсинератора, в зависимост от това къде се преработва отпадъкът, както и в Регионалната инспекция по околната среда и водите. Идентификационната карта се попълва от отговорното в болницата лице, което би трябвало да знае кой отпадък с какъв код предава и накъде го насочва.

Някои болници изхвърлят маски, престилки и т.н. заедно с битовите боклуци. Съгласно наредбата за класификация на отпадъците те, включително пелени за еднократна употреба и гипсови отливки, не са опасен отпадък, но не са и битов. Неопасните отпадъци от медицинската дейност могат да се извозват чрез системата за сметоизвозване, ако са използвани, но са били обеззаразени чрез стерилизация в самата болница и в тях няма кръв, секрети и остри предмети.

И тук идва противоречието, защото заводът в София има право да приема отпадъците с код 180104 – калцуни, маски, престилки, гипсови отливки, пелени за еднократна употреба, ако са обеззаразени но този отпадък няма право да отива на сепариращата инсталация, където хората ръчно го отделят. Този вид отпадък трябва да се депонира и запръстява. Персоналът на някои болници обаче не разделя битовия от неопасния медицински отпадък.

Иглите, например, не се автоклавират, те трябва да се изгарят в инсинератор. Телесните части също не могат да се автоклавират, директно трябва да се изгарят. Цитостатиците, които се използват в онкологичните отделения, както и лекарства с изтекъл срок на годност, задължително се изгарят. Ако още в болницата отпадъците, съдържащи телесни части, са изхвърлени в битовите отпадъци, целият този общ отпадък ще бъде транспортиран в завода.

Има и още два сериозни проблема - некоректните фирми, които не третират отпадъка, а директно го изхвърлят, и неефективната система за отчитане на отпадъците, която никой не контролира.

Голям проблем е системата за отчитане на отпадъци. Тя не работи добре, защото е на принципа „каквото декларирам“. А може и нищо да не се декларира. Просто никой не проверява и не сверява данните и дали декларираните в документите отговарят на наистина транспортираните отпадъци.

Некоректните фирми
Разбира се, има различни фирми, транспортиращи опасни отпадъци, и такива опериращи автоклави, които не третират отпадъка – не го стерилизират. Така отпадъкът продължава да е с инфекциозен характер, а го изхвърлят на депо. Контролът е разделен между регионалните здравни инспекции, които могат да проверяват само на територията на болниците, и регионалните екологични инспекции, които проверяват крайните приемни съоръжения. Някъде по пътя обаче нещата се объркват. Няма контролен орган, който да провери дали автоклавът е работил толкова, колкото е декларирал, за да се вземат проби след стерилизацията дали инфекциозният отпадък е обеззаразен.

Има нарушения и при издаването на разрешителните документи за автоклавиране на отпадъци от болниците. Задължителен елемент в тези документи е посочването на капацитета на инсталацията. В документите на някои стерилизиращи фирми е записано, че капацитетът им е 1000 тона годишно, а фирмата има сключени договори за 2000 тона годишно. Очевидно е, че 1000 тона отиват някъде необработени.

Следва…
Как се справят с този отпадък в Европа...