Водопроводът за Перник - безконтролен, скъп и некачествен

Покрай извънредното положение с COVID-19 много други сериозни обществени проблеми останаха на втори план. Един от тях е довчера горещият проблем с тежката водна криза във Перник и последвалото от това спешно строителство на водопровод от яз. Белмекен до яз. Студена. Дължината на тръбата е 13.5 км, а цената, която беше обявена за изграждането на съоръжението е около 27 млн.лв. или над 1 млн.€/км. Всички сметки обаче останаха обвити в пълно информационно затъмнение, а строителството бе възложено без обществена поръчка на държавното предприятие “Монтажи” ЕАД. Същата фирма, на която правителството възложи 500 млн. лв. за ремонт и реконструкция на 182 язовира в цялата страна. Отново без никаква прозрачност и информация за начина, по който се изразходват тези пари. Няма никаква яснота и дали “Монтажи”, която официално осигурява едва около 40-45 души, а заедно с подразделенията си събира 186 души персонал, може да изпълнява тези колосални договори сама!? Простата сметка излиза почти по човек на язовир!

Тук веднага възниква въпросът, дали въпросната компания, която до 2019 г. е имала десетки пъти по-малко работа, притежава нужния капацитет или използва подизпълнители? Кои са те и как се избират въпросните подизпълнители, които усвояват стотиците милиони от бюджета? Още преди месец стана ясно, че на строежа на пернишкия водопровод участват емблематични усвоители на обществени средства като: “Главболгарстрой” и скандалната “Джи Пи груп. Те обаче “видиш ли” щели да работят ….безвъзмездно, каквото и да значи това. Дали и колко “безвъзмездно” ще работят, никой не може да каже, защото от страна на принципала, Министерството на икономиката и енергетиката, информация за стойността и паричните потоци по проекта не се дава. Обществото няма абсолютно никаква представа и за коректното изпълнение и реалните стойности на водния байпас, т.е. дали няма злоупотреби с държавните пари във вид на преразходи, надценки или некачествени материали. Все неща, които са ни до болка познати, като начин за кражба в родната корупционна действителност.

Преди броени дни водопроводът бе завършен, но още при пробните тестове тръбите се спукаха на няколко места и водата бликна като гейзер. По проучване на Биволъ и справка с експерти се оказва, че поне два пъти е завишена цената на водопровода, който трябва да захрани Перник. Поради опасения за живота и здравето си източникът на информация пожела да запази анонимност, но редакцията разполага с неговата самоличност и експертиза.

Преди дни, сякаш за да потвърди подобни опасения, премиерът Борисов обяви, че вече сме в бюджетен дефицит от 3,5 милиарда лева, но това било само заради кризата. Месец назад правителството се хвалеше с висока финансова дисциплина и бюджетен излишък от 1.5 милиарда лева. Много специалисти опитаха да отгатнат какво точно иска да каже премиерът. Някои предположиха, че Борисов визира дефицита, който е прогнозен за края на 2020 г.. За други заявката на Борисов за бюджетен дефицит се оказа очаквана. Финансовата криза е прогнозирана далеч преди разгарянето на пандемията от коронавирус. Простата аритметика обосновава предположението, че редица проекти, които бяха реализирани в последните години или пък са в процес на реализация, свръх-източват крупни бюджетни средства. В подобни случаи активността на Прокуратурата винаги се стопява и очевадните кражби на обществените пари остават ненаказани. Типично за една водеща в класациите по корупция държава, като нашата, която се намира в перманентна криза от 1989 г. насам.

Кризата е като мътната вода
Кризите са доказали, че са отличен повод за злоупотреби, които обществото няма волята да разреши поради собствения си масов стрес и обърканост. В смутни времена се реализират съмнителни проекти, които в нормална ситуация биха предизвикали скандал. Преодоляването на водната криза в Перник наложи изграждането на водопровод, който трябва да балансира част от потреблението на града c вoдa oт вoдocбopa нa яз. „Бeлмeкeн“. Инфраструктурата предвижда да доведе водата през язовир „Бели Искър“ по т.нар. “Рилски водопровод” и после до резервоар в село Мало Бучино. Непосредствено преди започването на строителните работи беше обявено, че има изготвен идeeн пpoeкт, но и до днес все още не е ясно има ли одобрен и съгласуван технически такъв. Форсмажорните обстоятелства оправдават подобна липса.

Правителството пое ангажимента да се работи денонощно и съоръжението да бъде изградено в мaкcимaлнo кpaтĸи cpoкoвe. Строителството стартира на 1 февруари. Срокът, който първоначално беше посочен за изпълнението на около 14 километровата отсечка, бе 45 дни. Инвестицията за реализирането на канала, според официалните данни е 27 039 000 лв. с ДДС. В Агенцията за обществени поръчки е посочената стойност от 22 131 640лв. без ДДС, което е приблизително идентична. Според сайта на областната управа в Перник, в сумата влизат нeпpeдвидeни дeйнocти нa cтoйнocт oĸoлo 1 900 000 лв., cиcтeмa зa мoнитopинг и yпpaвлeниe нa язoвиp “Cтyдeнa” на стойост 150 000 лв и дocтaвĸa нa пoмпeни aгpeгaти, чиято стойност е неясна. Изпълнението на проекта бе възложено на Държавната консолидационна компания, а тя от своя страна го повери без никакъв конкурс на дъщерната си фирма “Монтажи”. (виж тук)

Възлагането на проект с голям държавен интерес на държавна компания не е прецедент, но е прецедент последващото набиране на частните подизпълнители и подизпълнителите на подизпълнителите и техните подизпълнители. Като в цялата тази напълно скрита картинка от вниманието и очите на обществеността, всъщност е заровено и кучето на големия финансов интерес с преразпределянето и “усвояването” на обществените пари. Подобен прецедент за фактическо заобикаляне на Закона за обществените поръчки бе вмъкнат в законодателството ни през 2015 г. Тогава бяха предложени и гласувани тихомълком спорни промени в Закона за държавната собственост /ЗДС/ след одобрение на МС. Според промените държавните фирми могат да се сдружават без конкурсна процедура с частни компании по свой собствен избор. Избор без конкурс може да се прави дори и по проекти, финансирани от ЕС. Биволъ разкри тази порочна схема в свое разследване за АПИ и “Автомагистрали” ЕАД по възлагането на строителство на автомагистрала “Струма”. (виж тук)

В разгара на строителните работи по ВиК трасето от Мало Бучино внезапно беше огласено, че в изграждането участват също и небезизвестните строителни компании “Главболгарстрой“, „Райкомерс“, “Джи Пи Груп” и „Грома Холд“.

Биволъ първи алармира, че работата по съоръжението не върви по план и дори боксува. (виж тук) Изграждането на резервоар и помпена станция край Мало Бучино също се оказа по-времеемка задача от очакваното. Почти 50 дни след началото на работата по проекта се стигна до тестване на съоръжението. Мокрите изпитания се оказаха поредното премеждие за проекта. Поради разхлабени връзки водопроводът заприлича на фонтан. Много скъп фонтан.

Некачествено, но в замяна на това скъпо
Освен разминаването между обещанията и реалното време, за което е изграден водопроводът, друг крайно смущаващ елемент е цената му. Експерти, които се свързаха с Биволъ уточниха, че според утвърдените в страната цени, един линеен метър готов водопровод би трябвало да струва между 672 и 750.39 лв. За изчисленията се използват:

данни за цените на материалите от Интернет – сайт за тръби на Марива–Сю.
Прилага се часова ставка от 5 лева – средна за страната, защото с нея най-често се играе по търговете от строителните фирми.
Изчислени са и 100% допълнителни разходи – за консумативи, осигуровки, работни дрехи , временно строителство и т.н.
калкулирани са още 10% доставно складови разходи,
10% печалба и
40% допълнителни разходи върху механизацията.
Такива са параметрите, които са залагани обичайно в оферти на участниците по търгове, които покриват престоя на машините на обекта.

Изчислени са и всички видими видове строително монтажни работи, които всъщност са видни и от телевизионните репортажи. Последните показаха, че се копае на около 1,5 метра дълбочина. Водопроводът се прокарва в сервитутите на съществуващи пътища, което спестява СМР за временен път. За финал експертизата залага и 10% непредвидени разходи. Използвана е наложилата се като стандарт в ценообразуването на Строителни Видове Работи програма – Билдинг Мениджър. При дължина на водопровода от 13 500 метра, цената която се получава е между 9 072 000 и 10 130 265 лв. Дори при залагане на цена за помпена станция от 3 милиона, което е в пъти по-високо от стандартните цени, стойността на работите не може да нарасне много над 13 милиона лева.

Помпената станция е много любопитен детайл. От репортаж на бТВ става ясно, че там са инсталирани няколко водонапорни помпи. При проверка в интернет става ясно, че цената на хоризонталните напорни помпи, които са подходящи за подобен обект е до 200 000 лв. Такива са помпите тип Д-1600D30 в зависимост от двигателя в България цената им е до 49500 лв. без ДДС. След разговор с представител на търговеца е договорено при закупуване на 3 броя помпи да бъде направена отстъпка от 10%. Дори и без отстъпка, цената с ДДС на агрегатите би била около 180 000 лв. За изграждане на подобни обекти, като резервоара и помпената водонапорна станция в Мало Бучино в АОП срещаме обявления в размер на …около 800 000 лв. с ДДС! Въпреки това, поради липса на пълна яснота за точните параметри на обекта, експертите, с които комуникираме залагат над 3, 5 пъти по-висока цена – 3 милиона лева. Дори и тогава стойността нараства до около 13 милиона. При нереалните 30% непредвидени разходи, цената пак не може да надхвърли 15 милиона! Тогава всеки от онези 13 500 метра би струвал на данъкоплатеца по 1076 лева. Така трасето би струвало 14 526 000 . Даже с помпената станция на тройна цена, разходът за съоръжението може да набъбне максимум до около 17,5 милиона. Как тогава се образува сумата до 27 милиона!? Отказът на институциите да дадат някакъв отчет пред българската общественост всъщност съдържа и отговора на този риторичен въпрос, с който трябва да се занимаят и ДАНС и Гешев, като задължени да защитават държавния интерес. Но всуе!

Водопровод като корен квадратен на щета
Водопроводът, който трябва да докарва вода от Белмекен за Перник се оказа резултат от управленска безотговорност и некомпетентност. За това и бившият министър на МОСВ Нено Димов бе арестуван и разследван за безстопанственост. Ако я нямаше управленската щета и бяха взети навременни мерки, подобни щети за бюджета и за населението на един областен град биха били избегнати. Според КСС-тата, с които Биволъ разполага, за изграждането на спасителното съоръжение е платено на двойна цена. След кризата от началото на годината, сега обемът на язовир Студена започва да се запълва и дава надежда, че до експлоатацията на водопровода може да не се стигне. Новото съоръжение далеч не е единственото, което е фактурирано на нереални стойности. Вероятно с по-малко от половината сума може да се построи помпена станция и водопровод, които може и да се окаже, че няма да текат. От друга страна подобни проекти се оказват отличен пример как внезапно 1,5 милиарда излишък се превръщат в 3,5 милиарда дефицит.

Предстои да се разследва пътят на 500-те млн.лв за “ремонта” на язовирите в България. #КОЙ получава крайните пари от усвояването на огромните суми, разпределяни извън погледа на общественото внимание?