Колко би струвал Бербатов в днешни дни?

Димитър Бербатов е в края на кариерата си, но той има за какво да е горд от постигнатото особено по английските терени. Сайтът Football Whispers публикува специална статия за българина в рубриката си “Иконите на Премиър лийг”, в която припомня за периодите на нападателя в Тотнъм, Манчестър Юнайтед и Фулъм, пише "Sportal.bg". Изданието анализира представянето на нашенеца, като заключава, че ако сега бяха силните години на Бербо на Острова, той щеше да струва 80 млн. паунда според настоящите трансферни цени.

Ето какво се казва в анализа за Бербатов:

На фона все по-голямата популярност на статистическите анализи във футбола все още има, и най-вероятно винаги ще ги има, определени аспекти от играта, които няма как да бъдат изразени като числа. Става дума за онези качества на футболистите, които не са подвластни на преброяване.

На фона на тях Димитър Бербатов се открои, създавайки си свой свят на прищевки и рисувайки понякога дори с груби линии като един истински футболен импресионист. Той не беше нито бърз, нито хипер-продуктивен на терена и определено не беше вманиачен от това какви са показателите му. Но той мислеше като никого друг, виждаше неща, които други не можеха, и се придвижваше по игрището по един безпогрешен и в същото време муден и небрежен начин, с който самодоволно “отсвирваше” простосмъртните защитници, които се изправеха на пътя му, забавлявайки се иронично на техните усилия да провалят “творческата му дейност”.

Независимо че ставаше все по-муден и по никакъв начин не можеше да опровергае обвиненията в мързел, Бербо продължи да е на висота и във Фулъм, както и в Монако по-късно след тръгването си от Премиър лийг.

С видима антипатия към тичането и пълна незаинтересованост към всякакви защитни действия българският нападател със сигурност имаше своите слаби страни. Той обаче беше енигма, фантазьор, магьосник, който внушаваше страхопочитание през тези 8,5 г. в Англия. С топка в крака той умееш да прави неща, от които падаха ченета и които възбуждаха публиката. На него не можеше винаги да се разчита да пресира, но можеше да заложиш, че първото му докосване ще бъде безупречно и че на фона на неговите представи нищо не изглеждаше невъзможно.”