Най-малкият футболен хулиган е 12-годишен

Превенцията за футболното хулиганство трябва да започне от самите съоръжения, на които се провеждат мачове, да се мине през клубовете и организациите, които организират тези спортни прояви, да минава през училищата и през самите родители. Това заяви в интервю за Факти.бг главен инспектор Антон Златанов от СДВР. Той посочи, че най-малкият футболен хулиган, който са залавяли е на 12 години. Според него феновете са твърде изобретателни пиротехника се крие в слипове и сутиени. А видеонаблюдението по стадионите е отчайващо.

Г-н Златанов, каква е превенцията при футболното хулиганство, повече или по-малко са задържаните в последно време ?

Всичко зависи от мача, от работата на полицията. Аз от много години се занимавам с това и мога да кажа, че такива показатели са грешни да се използват за да се определя, дали се работи добре. Ако полицията иска да си затваря очите за някои неща, които се случват около стадиона по време на мач, ще казва „нямаме задържани лица, обстановката се подобрява, всичко е наред“. Другата крайност е да се задържат хора за щяло и нещяло, за да се говори колко много лица сме задържали и колко много работа сме свършили - Това също е грешно. Задържат се точно, толкова лица, колкото са извършили нарушения. За мен е радостното, което се случва, разликата преди години и сега, че преди полицията се концентрираше преди всеки един мач, да присъства на стадиона и около него. Тогава ставаха едни редове с полицай до полицай, военна зона, което беше грозно и отблъскващо. В момента сме намалили до минимум присъствието на полицията на стадиона и около него. Опитваме се да работим по-гъвкаво и може би 80-90% от полицаите, които използваме за даден мач, са разпределени да бъдат на територията на целия град, с цел да опазим имуществото на града и обикновените минувачи. Именно това са показателите, които трябва да гледаме. Преди години нямаше поглед върху цялата тази ситуация, тъй като, нямахме служители по тези места и нямаше как да разберем какво се случва. По време на един мач имаше по 20-30 счупени тролея, много пострадали хора, които се чудеха дали да подават жалби. Но през последните години сме свели бройката до 1-2 счупени автобуса и обикновено в почти всички случи, може би в 90% от тях ние успяваме да задържим извършителите. Първата ни цел е превенция – да не допускаме да се случва, а ако се случи да ги задържим, защото никога не можем да гарантираме, че някой няма да счупи. Все пак има много пияни, дрогирани и агресивни хора. Но ако се случи нещо, ние искаме да знаем, че той ще бъде задържан и в последствие съден.
Пробвали сме различни тактики - да няма много полиция и да има много полиция. Опитали сме се да намерим баланса, защото някои хора ги дразни това, че има много полиция. Но ние трябва да си вършим работата. Има други граждани, които искат да виждат полицията в такива моменти за да са спокойни.
През последните години, хората се понаучиха на тези наши предварителни проверки, които правим в територията на града.
Например, преди две години, имаше задържани за установяване на тяхната самоличност и съставени актове, по закона за български лични документи, трицифрен брой хора. Излизат и отиват на мач без документи с цел да са анонимни. На последния мач между Левски и ЦСКА имаше само двама души без лични карти. Хората се научиха на това нещо. Откакто започнахме по-масови проверки за лица употребили алкохол, първоначално връщахме средно около 300 души за употреба на алкохол, а сега връщаме 20-30 човека. Хората се научиха, че ако са употребили алкохол, няма да бъдат допуснати на стадиона. Това е един дълъг и тежък процес, свързан с много разправии на входа на стадионите.

Какъв е ефектът от срещата с фен клубовете? 

Срещите с фен клубовете са регулярни, дори ежеседмични. С някои имаме даже ежедневни срещи, постоянно работим с тях. Принципно има ефект, но ако нещо се случи, тарторите казват: „Не сме ние. Ние не можем да отговаряме за всички.“. От друга страна казват: „Ние сме представителите на всички тези хора. Искаме това, това, това...“. Така, че не са им много изяснени правата и задълженията на тези фен клубове в някаква наредба.

Необходими ли са законодателни промени в тази насока? Трябва ли да има урегулирани някаква права и задължения?

Някои от тях се регистрират, други са абсолютно неформални. Събират се няколко момчета и момичета, слагат си едно име и съществуват дори без юридическа регистрация. Някои от тях имат съдебни регистрации, че са дружества без стопанска цел. Законът е много богат и им дава възможност да съществуват по много различни начини. При всички положения е добре да има фен клубове, за да има страна, за да има с кого да се води диалог. Въпреки, че не винаги договорките  от този диалог се спазват от тяхна страна, но е добре да ги има като цяло.

Повечето от футболните хулигани малолетни или непълнолетни ли са?

Не. Има доста малолетни и непълнолетни. Вдига се техният брой в годините, но не са повече в никакъв случай. 20-30% са малолетни от задържаните. Зависи от инцидентите, които се случват. За да изчерпим въпроса с превенцията, тя не е работа само на полицията. Превенцията трябва да започне от самите съоръжения на които се провеждат мачове, да мине през клубовете и организациите, които организират тези спортни прояви, да минава през училищата, през самите родители.. това е превенцията. Ако говорим, че само полицията трябва да се справи с превенцията, това няма как да се случи.

А за съоръженията, какво имате предвид?

Съоръженията в България са отвратителни. Аз съм член на Общинската комисия в София, която дава мнение и становище за състоянието на стадионите. В София три стадиона са спрени от употреба в момента: стадион „Академик“, стадион „Българска Армия“ и стадион „Локомотив“. Ако трябва докрай да се изпълни и последната буква на закона, то и останалите трябва да бъдат спрени. Но другите стадиони ( „Георги Адпарухов“, „Славия“ и „Васил Левски“) все пак изпълняват голяма част от предписанията, които им се дават. Ние се съобразяваме с това, че всичко е пари и време. В момента текат ремонти на стадион „Българска Армия“, те даже миналата седмица искаха да получат лиценз, но не го взеха. Дадена е възможност на местната власт в страната и всяка една община има комисия, но критерия за поставените условия не е еднакъв навсякъде. Спортните съоръжения са първото нещо, което трябва да се оправи. Има определени мероприятия в зала „Арена Армеец“ на които ходят същите хулигани, но там не се случва нищо. Просто самата зала не предразполага да я изпочупиш. Или пък Националният стадион.. Той сега е в лошо състояние вече, тъй като минаха 10 години откакто е ремонтиран и има нужда от нов ремонт. Голяма част от гаранциите изтекоха вече и ръководството на Националния стадион се е заело отново да търси начини за реконструкцията му. Той в сравнение с другите стадиони стои обаче по-добре и спрямо него са по-малко посегателствата, по-рядко се чупи.

По време на едно обучение, преди доста години, ми дадоха един пример, който са го правили в САЩ. Построяват в едно гето сграда, която изглежда много добре. В продължение на три месеца на нея абсолютно нищо не й се случва. След, което се прави един експеримент. Отиват и умишлено чупят няколко стъкла и изкривяват няколко орнамента. Само след една седмица цялата сграда е била разрушена вече. Един път, като е започнато да се руши, хората го виждат и разрушават напълно. Така е и в България. Говоря за състоянието на седалките и трибуните на стадионите. Не коментирам, въобще видео наблюдението, което е на отчайващо ниво в България.

Бил съм много пъти в чужбина. Хората там разполагат с 300-400 камери на един стадион и около него, за да може да се реагира от хората, които са отговорни за това – полицаи, стюарди, медицински екипи и др. Хората просто имат по-голям респект, че всичко се контролира и знаят, че при провинение ще бъдат наказани. Докато в България има по 6-7 камери на стадион, които са слаби и с лоша резолюция. Подмяната им не е работа на полицията. Това е работа на собствениците на тези съоръжения. Към момента ние се опитваме да подпомогнем с наши усилия и средства, но това не е правилния начин.

Необходимо ли е да има строги мерки за придружителите на малолетните запалянковци?

Пак казвам, бил съм в чужбина много пъти. Това не е въпрос на контрол от страна на полицията. Хората имат самосъзнание, че тези малки деца няма да бъдат пуснати сами. За съжаление в България манталитета и разбирането на хората са други, по-специално на хората от фен клубовете. Те държат малките деца да ходят по мачове и да бъдат с тях на стадиона. Но дали примерът, който взимат е най-правилен е друг въпрос. Ние от две години въведохме една практика  в София. Всеки един придружител попълва декларация на влизане в стадиона в два екземпляра – единия остава за него, а другия остава за нас. В тази декларация, той казва, че той отговаря за това дете. Да, може да са се срещнали случайно навън, но като подпише тази декларация, този човек трябва да знае, че ако се случи нещо с това дете, той ще бъде потърсен за да носи съответната отговорност. Трябва да има такива мерки, за съжаление. Казвам „за съжаление“, защото това не трябва да бъдат мерки, контролирани от полицията. Най-вече семейството трябва да контролира тези неща.

Имали сме случай, родители на дете, което е на 12 години (най-младото задържано дете), беше маскирано с маска и имаше само дупки на очите, с два бокса в себе си, с бомбички и сгъваема палка. Обаждаме се на баща му и той не вярва. Обвини ни едва ли не в измама.  Детето е задържано в момент, в който хвърля бомбичка по полицейски автомобил. Къде е в този момент семейството, възпитанието, училището? Полицията ли е виновна в крайна сметка, че го е задържала? Местото на децата е на стадионите, тъй като се възпитават в любов към спорта, а не към наркотиците. Но това трябва да се случва по някакъв добър начин, а не 10 хулигана и да водят 20 деца и да им предават този пример. Точно обратното. Нека 10 родители или близки да заведат 20 деца. Но трябва да се знае, кой носи отговорност за това дете. Защото, ако стане инцидент с  едно дете на стадиона, кой ще бъде виновен ... полицията, защото тя не го е спряла, а го е пуснала да влезе вътре. За съжаление, обикновено така става.

Имаме ли расизъм по българските трибуни?

Това е въпрос на манталитет. Самият факт, че ФИФА и УЕФА за трети път възбуждат дисциплинарно производство срещу БФС  в предишни години, когато нашите отбори играят в Евротурнири, винаги има подобни провинения. Факт е, че се освирква химна на другия отбор още в началото на мача, и то масово от цялата публика. Това е много грозно. Това не е въпрос на полицията, а въпрос на възпитание и манталитет. Тъмнокож играч пипа топката и започват да се издават неприлични звуци и замеряне с банани. В България специално, това го има не само от страна на публиката от противниковия тим, а от страна на собствената агитка, към състезатели на любимия отбор. Аз не разбирам, какъв расизъм към чернокожите трябва да има, тъй като ние нито сме били колониална държава, нито сме имали някакви проблеми с тъмнокожи хора. Това е някаква мода, която се привнася тук в България. Не мога да кажа, че е масова, но излиза, като модерно. Просто малка група хора „заразява“ останалите хора на стадиона.

Само на проверката на входовете на стадиона ли се разчита, за да не бъдат допускани хората със забрана за посещение на мачове?

Специално на софийските стадиони, които работят, видео наблюдението беше нашето условие към тях за да продължат да посрещат посетители. В момента на стадионите, които се използват, видео наблюдението го има. Не мога да кажа, че е най-доброто, но ни върши работа. Освен това, ние си използваме наши полицейски методи да заснемаме нещата, със скрити и явни камери. Работим много целенасочено и планирано в тази насока. Ние напоследък не задържаме много лица по време на мачовете, защото след това гледаме видео и снимкови материали и по 2-3 пъти в годината правим операции, в които задържаме определени лица. Преди последният мач на Левски и ЦСКА бяха задържани 30 човека, от  които на 21 бяха  наложени забрани. Законът е такъв, че от момента, в който им съставим акт, 24 часа след това, трябва съда да се е произнесъл, дали лицето е виновно или не. Ние не сме длъжни да задържим едно лице преди, по време или след мач. Това можем да го направим по всяко време, когато сме готови с доказателствата. Не е задължително да са видео доказателства, може да са показания на свидетели.

Ако все пак заловите човек със забрана, който се е промъкнал на стадиона по време на мач, какво следва?

Ако съдът го е осъдил със забрана за посещение на спортни срещи, то това лице трябва да се съобразява с тази забрана. До преди няколко години, честно казано, не се работеше по тази линия и тези лица не се съобразяваха със забраните. В момента, гарантирам, че тези лица не ходят на мачове. Тези, които са много нагли ние ги хващаме.

Преди година, парламентът по наше предложение прие една нова алинея в Наказателния кодекс, че който наруши тази забрана за посещения на спортни мероприятия, се наказва с лишаване от свобода или пробация. Това е една съвсем нова алинея. Преди един месец има и първия осъден по тази алинея. Това е лице, което е фен на софийски отбор, което няколко пъти е осъждано със забрана да посещава спортни мероприятия, ние го залавяме на стадиона, съставяме му акт и започваме да му оформяме документите. Хващаме го дори още един път, защото той не си взима поука, предаваме го в съда и оттам го осъдиха. В момента имаме още няколко човека, които са заловени. Дори последната събота заловихме такова лице, което е със забрана, на влизане в стадиона. Така че, не разчитаме само на видео материал. Първо, на всички полицаи, които са на входовете, раздаваме снимков материал на лицата, които са със забрана. Оттам нататък, освен тази мярка, имаме видео наблюдение и обучени хора, които ги познават много добре. Единствената задача на тези хора е да следят за такива лица по време на мач. Това се прави навсякъде в чужбина. В Англия и Германия средно 2000-3000 са лицата с наложена забрана, а в България те са доста по-малко.

Има ли разлика в охраняването на международни мачове и срещите от вътрешното първенство? Какъв е подходът?

Преди всяко мероприятие правим един анализ, правим оценка на риска, какво евентуално може да се случи и на базата на това правим един план, по който да действаме. Един мач между Левски и ЦСКА не е международен, но е много по-рисков от мач на националния отбор на  България. Когато мероприятието е международно, имаме нужда от международно сътрудничество на колегите от другата страна. За спортните среши на нашите отбори, когато играят в чужбина, обикновено изпращаме полицейски служители, които да следят за всичко, което се случва. В Португалия преди 2 години хванахме лице, което е с наложена забрана за посещение на мачове. В Италия също имахме подобен случай. В единия случай го оставихме да влезе, снимахме го и после го привикахме.

Феновете на кои отбори са най-агресивни?

На Левски, ЦСКА и двата пловдивски отбора. С тях най-често има инциденти.

По принцип това е една суб култура, да бъдеш ултрас или какъвто и да е футболен фен. Обикновено по-старите отбори, които са с традиции, които са постигали някакви успехи или просто имат по-богата история, те имат обособени „ултрас“ фракции. Когато имат такива фракции, обикновено риска се повдига с една степен нагоре.

Как овладявате проблема с ултрасите?

Ние с тях нямаме проблем. Делим феновете на три категории. Ултрасите са хора, които подкрепят отбора, пътуват с него, пеят песни, шият знамена. Те са хора, които обичат своя отбор. При тях водещото е любовта към собствения отбор. Те са средната категория. Най-големият тип категория е „семейният тип“ публика. Това са хора, които отиват да гледат спорт. По европейска статистика, те са около 80% от футболната публика. Ултрасите са около 15%. С всички тези хора ние нямаме проблеми. Но има едни 5%, които са хулигани. При тях водещо е омразата към противника, а не толкова любовта към отбора. Те имат омраза към всичко – държава, полиция, хора.

Футболното хулиганство се преекспонира твърде много. Като се случи някакъв инцидент и журналистите започват да преувеличават страшно много. А нещата не стоят по този начин. Състоянието по тази линия в Гърция, Сърбия, Полша, Хърватия е много по тежко. Хората имат наистина сериозни проблеми, които не успяват да решат. Например в деня, когато тук се играе мач Левски-ЦСКА, на 20 октомври, в същия ден в Германия имаше местно дерби между Шалке-Боруся Дортмунд и там имаше масови безредици. Над 150 задържани фена, около 50-60 ранени полицаи и цивилни. Така, че ние сме на едно средно ниво. А и публиката, която ходи на мачове в България не е много голяма. Моята теза, като цяло, че първият фактор, за да няма публика на мачовете е състоянието на стадионите, вторият е лошото качество на футбола в България и третият е, че хората ги е страх, именно от хулиганите. Ние именно затова се опитваме да елиминираме част от тези проблеми, но само с наши усилия няма как да стане.

Как стоят нещата с пиротехниката, която все пак успява да попадне на стадионите?

Постоянно намираме огромни количества, обаче при 20 000 хиляди на стадиона, няма как да заловим всичко. Те си крият бомбички в гащите, в обувките. Напоследък момичетата дори си мислят, че няма да бъдат проверени и ги крият в сутиените. На последното дерби хванахме 14-15 човека с пиротехника. Едните бяха с 50 бомбички накуп. Затова по време на мача гръмнаха само няколко бомбички и бяха запалени 2-3 факли. От 100 човека, използвали пироматериали на стадиона, успяваме да заловим 10 и да ги предадем на съда да ги осъди. Хващали сме дори в кутия с цигари, скрити цигари марихуана. Но стъпка по стъпка мисля, че подобряваме нещата. Мисля, че хората се понаучиха, че това е опасно и не бива да го правят.

главен инспектор Антон Златанов от СДВР