Английска Висша лига - до какви изводи водят първите пет кръга

Няма никакво съмнение, че Висшата лига на Англия е най-конкурентното, най-качественото и вследствие на това най-интересното и най-гледано футболно първенство на планетата. Както в редица страни по света, и в България това първенство има най-много фенове, като със сигурност всеки един от въпросните фенове преди и по време на всеки сезон в Премиър лийг си казва: "Е, този сезон ще бъде наистина много интересен" и "Този сезон е като никой друг". След пет изиграни кръга от настоящата кампания точно такова е усещането и в момента. Заради очертаващата се ожесточена борба за титлата между 2-4 отбора, стабилното представяне на отбори като Брайтън, Евертън и Уест Хям и чукащите на вратата мениджърски промени в някои от клубовете.

Челси

Започваме от "синия" лондонски отбор, тъй като именно те са водачи във временното класиране - с еднакви показатели с Ливърпул във всяко едно отношение.

Лондончани са действащият европейски клубен шампион и съвсем логично в момента отборът има самочувствието, че може да бъде номер 1 и във Висшата лига. Мениджърът на тима Томас Тухел е истински щастливец заради футболистите, с които разполага, като акцентът може да бъде поставен върху халфовата линия, без това да значи, че в другите зони "сините" не са силни. Напротив. Но да имаш халфове като Жоржиньо, Ковачич, Канте и Саул Нигес е невероятно предимство.

През лятната пауза и в края на летния трансферен прозорец Тухел свърши две ключови неща, които на практика направиха Челси един от фаворитите за титлата. Германецът очевидно е работил много, за да подобри играта в защита на отбора си и резултатът е налице. От началото на сезона Челси има само един допуснат гол във Висшата лига - от дузпа срещу Ливърпул, и общо три във всички турнири. Напредъкът в отбрана бе най-очевиден именно в мача срещу "мърсисайдци", защото тогава цяло полувреме Челси игра с човек по-малко, но се отбраняваше по перфектен начин, тотално блокирайки всички възможности на Ливърпул да спечели мача и той в последна сметка завърши 1:1. Хората на Клоп дори не успяха да създадат стопроцентово голово положение през вторите 45 минути.

Встрани от защитата, Тухел, който донесе втори триумф в Шампионската лига за Челси след Роберто ди Матео, със страхотния трансфер на Ромелу Лукаку чисто и просто направи отбора си завършен в частта с титулярните 11. Последното е много важно, защото именно при евентуално отсъствие от титулярните 11 - по една или друга причина, на някой от ключовите играчи в защита или Лукаку, силата на този отбор на Челси може да бъде понамалена.

Ливърпул

Ливърпул, подобно на Челси, също има само един допуснат гол във Висшата лига. И то именно вкаран им от футболистите на Тухел. Това определено говори за стабилизиране на този компонент от играта и при "мърсисайдци", но при тях той по-скоро се дължи на друго, а не на представянето на самите защитници. Да, Върджил ван Дайк и един от тримата му възможни партньори - Конате, Матип или Гомес, носят и излъчват спокойствие, но сухите мрежи на "червените" от началото на сезона по-скоро се дължат на цялостния стил на отбора, при изпълнението на който те не дават много възможности на съперника да владее топката спокойно и да сътвори някаква атака. Ливърпул функционира на принципа "Атаката е най-добрата защита", който принцип се гарантира от класата и тактическата грамотност на Върджил ван Дайк. Често защитата, водена от него, поставя в изкуствени засади противниковите нападатели.

Вратарят Алисън също е фактор за недопускането на голове.

Пред Клоп основният ребус остава как тимът му да спечели завързаните дерби мачове в първенството и тези срещу равностойни противници в Шампионската лига, когато тези отбори се защитават добре и ефективно противодействат на ливърпулското трио в атака. Този въпрос стана отново актуален в мача с Челси на "Анфийлд", когато лондончани бяха напълно наясно с това, което прави и ще прави до края на двубоя Ливърпул чрез Салах, Мане, Жота и/или Фирмино. С това за сетен път се констатира, че на селекцията на Клоп ѝ липсва един истински централен нападател, който да увлича защитниците на противника и с това да отваря пространства за фланговите нападатели на тима.

По-паметливите помним и отпадането на Ливърпул от Шампионската лига по-миналия сезон след две загуби от Атлетико Мадрид на Диего Симеоне, който ги бе изучил до съвършенство.

Срещу Милан в ШЛ и Норич за Купата на лигата боготвореният в Ливърпул германец игра с Дивок Ориги и частично описаното по-горе се получи. Срещу "канарчетата" белгийският таран дори се разписа.

Въпреки този проблематичен аспект, систематичността и увереността, с които Ливърпул печели двубоите си от началото на сезона, ги поставя сред възможните шампиони на Англия.

Манчестър Сити

"Гражданите" все така категорично са сред основните претенденти да са номер 1 в най-силното първенство на света. Големи промени в отбора през лятото нямаше, нито пък се забелязват стилови такива в играта на отбора. Промяна има обаче в настроението в и около отбора. Някак всички - футболисти, мениджър и фенове изглеждат изморени едни от други, писнали си, изчерпани. Доказателство за това е нулевото равенство на Сити със Саутхемптън на "Етихад". Но абсолютно в пълен противовес с този мач са изиграният 3 дни преди това с РБ Лайпциг - 6:3 в полза на Сити, и изиграният 3 дни по-късно с Уикъмб в Купата на лигата - 6:1 за подопечните на Хосеп Гуардиола футболисти.

Въпреки смесените чувства в Сити, те си остават един от отборите, които ще се борят за титлата и най-малкото и със сигурност ще бъдат в Топ 4.

Манчестър Юнайтед

В тима на Солскяер нищо не се променя. Въпреки трансферите, които направи през различните трансферни прозорци, отборът продължава да има едни и същи проблеми и с това, което показва до момента трудно може да се пребори за титла с горекоментираните отбори.

"Червените дяволи" продължават да редуват добри и слаби мачове - победи, равенства и загуби, без да могат да направят сериозна победна серия. Привличането на Рафаел Варан засега не дава резултат и възпитаниците на Оле Гунар Солскяер продължават редовно да допускат голове в своята врата (Имат само една суха мрежа от началото на сезона във всички турнири. Срещу Уулвс във Висшата лига). А това на Кристиано Роналдо само по себе си не може да гарантира нищо. Освен еуфория сред феновете. Нито Висшата лига е същата - тя е много по-конкурентна и силна в сравнение с първия период на португалеца в Манчестър Юнайтед, нито самият Роналдо има възможностите отпреди 15 години.

Твърде е вероятно много скоро норвежкият мениджър да бъде уволнен от ръководните фактори на "Олд Трафорд". Даде му се достатъчно време, похарчиха се много пари за нови футболисти и високите им заплати, но Манчестър Юнайтед на Солскяер така и не придоби устойчивата, постоянна същност, която отборът имаше под ръководството на сър Алекс Фъргюсън. Разбира се, подобно на примера с Роналдо, при съвсем други реалности в английския футбол, доста облагодетелстващи шотландската легенда. Той просто нямаше конкуренция дълги години. А при появата на такава през 2004 година в лицето на Жозе Моуриньо - статуквото му бе сериозно разклатено с две поредни титли за Челси (б.р. Простете отклонението, просто тази лига наистина е велика).

Вариантите за наследник на Солскяер са като че ли два. Зинедин Зидан и Антонио Конте са успешните треньори, които в момента са без отбор.

Ще е любопитно Зидан да бъде видян извън Реал Мадрид и в по-силно първенство от Ла Лига. Конте вече работи в Англия и стана шампион с Челси.

Проблемите с тези имена за хората на "Олд Трафорд" са, че и двамата нямат нищо общо с клуба, както и това, че особено Конте трудно се интегрира в дългосрочни проекти и след бързо постигнат резултат напуска. Така стана и в Челси, и в Интер.

Арсенал

Феновете на този клуб в България са много и боледуват от години поради избледняването на отбора. Струва ми се обаче, че именно Микел Артета е човекът, който минимум ще доближи Арсенал до отборите на "артилеристите", които отново и отново изграждаше Арсен Венгер. С моментите ресурси в Арсенал това е максимумът.

И през този сезон реалистичната цел e място сред първите осем, макар и с оглед изключителната конкуренция и за позициите от 5-то до 8-мо място във Висшата лига. За Топ 4 е утопия дори да се мечтае от феновете на Арсенал.

Евертън, Тотнъм, Лестър, Уест Хям, Брайтън и Астън Вила

Това са клубовете, заедно с Арсенал, които ще са догонващи на най-добрите 4 в Премиър лийг.

При Тотнъм има колебания с новия мениджър Нуно Ешпирито Санто, но това като че ли е нормално, защото той е съвсем отскоро в клуба и тепърва налага своите футболни виждания. Така че, въпреки турбуленциите - тежките загуби от Кристъл Палас и Челси, "шпорите" разполагат с класен състав, който едва ли ще е извън осмицата, но е и с твърде минимални шансове за място в Топ 4.

Уест Хям e един от най-коравите отбори във Висшата лига, способен да поднесе изненада срещу всеки един от грандовете. Причините за това са класната селекция и, разбира се, мениджърът на тима Дейвид Мойс. В лицето на "чуковете" шотландецът, след известно лутане в Англия и извън нея, намери своя "нов Евертън", само че този път с доста по-качествени футболисти. Мястото на лондонския отбор сред най-добрите осем в лигата не е гарантирано, но е много възможно да са там.

Брайтън определено е изненадата на сезона до момента. "Чайките" са четвърти във временното класиране с 4 победи и 1 загуба и са чудесен пример за надграждането на един отбор. След влизането си във Висшата лига се пребориха да оцелеят в нея, на следващия сезон се отдалечиха от зоната на изпадащите, а в момента вече застрашават статуквото на отбори като Тотнъм и Евертън. И за всичко това основният "виновник" се казва Греъм Потър, без да подценяваме основните, които постави предишния мениджър на тима - Крис Хютън.

Aстън Вила направи отличен сезон през миналата кампания, но през лятото се раздели с Джак Грийлиш, който отиде в Ман Сити, и това оказва негативно влияние върху резултатите на отбора. Като цяло обаче класата е запазена, а като заместник на Грийлиш бе привлечен Емилиано Буендия от Норич Сити.

Може би през този сезон "виланите" няма да успеят да повторят миналогодишното си представяне, но и със сигурност няма да изпаднат в някоя тежка криза, която да ги прати при борещите се оцеляване, както и ще продължат да правят силни игри срещу отборите от традиционния Топ 4 през последните години.

Отборът на Евертън в момента се развива. И то добре. След провала на Карло Анчелоти да направи "карамелите" топ отбор в Англия, в момента практичният Рафаел Бенитес гради стил на отбор, който се защитава добре и контраатакува също толкова добре, стил, който напълно отговаря на текущия качествен потенциал на Евертън.

Катаклизми на "Гудисън Парк" няма да има, защото Бенитес е безкрайно опитен и разумен мениджър, включително с богат опит във Висшата лига, но специално за този сезон мястото на Евертън сред първите осем не е сигурно предвид способностите на конкуренцията. И все пак, може би имат по-големи шансове от Астън Вила например.

Лестър не започна уверено сезона, като за това определено вина има и тежката им програма. Брендън Роджърс обаче не надгради отбора си и трудно ще повтори ситуацията от миналата година, когато Лестър сновеше из челните места на класирането в хода на кампанията. И ако Лестър продължи да греши и срещу отборите, които по принцип са с по-скромни възможности, не е изключено собствениците на клуба да се замислят дали да продължат съвместната си работа с Роджърс като мениджър. Засега обаче това не е най-вероятният сценарий за развой на сезона за "лисиците".

Застрашените от уволнение мениджъри

Най-застрашен изглежда мениджърът на Норич - Даниел Фарке. Към германеца досега се проявяваше изключително търпение, включително когато отборът изпадна от Висшата лига под негово ръководство, но сега ситуацията му определена е различна, особено вземайки предвид факта, че той не променя нищо в подхода си и Норич, благодарение на футболната си наивност, отново е на дъното с 5 загуби от 5 мача и голова разлика 2-14. Уволнението на Фарке може да се очаква след всеки един следващ мач на "канарчетата".

Бруно Лаже пое юздите на Уулвърхемптън след напускането на Нуно Санто в посока Тотнъм, с което британските "вълци" запазиха португалската линия. Само че бившият треньор на Бенфика засега разочарова и футболната интуиция ми подсказва, че това разочарование ще продължи и през следващите седмици, което може би ще доведе до уволнението му. Ако това се случи наистина, ще бъде крайно любопитно какво решение ще вземат шефовете в Уулвс - дали да се продължи португалската линия или това да не се взема предвид повече. Решат ли да я продължат, няма да е изненада да назначат за мениджър на тима португалеца Андре Вилаш-Боаш, който вече има понатрупан опит в Англия, макар и горчив, но като цяло е сред специалистите с добра репутация и трофеи във витрината си.

В Саутхемптън се говореше за мениджърска смяна още преди да е започнал сезонът. Причините са неясни. Основания за това има и сега, тъй като отборът няма победа в пет мача, но, както се казва, има и по-зле от него. За поста на Ралф Хазенхютъл спряган бе и съветникът в българския ЦСКА - Алън Пардю.

Ситуацията около южняшкия отбор е много неясна и като нищо германецът може и да запази поста си. "Светците" миналия уикенд взеха точка от Сити на "Етихад" - нещо, което не се случва често и може да ги вдъхнови за по-добро представяне в следващите кръгове.

От застрашените Марсело Биелса като че ли е най-незастрашен. Резултатите на Лийдс този сезон са много лоши, макар и самата игра на отбора да не е толкова лоша, с изключение конкретно на тази в защита. Аржентинският мениджър е най-незастрашен, защото се ползва с любовта на феновете в града, както и с доверието на ръководството. Така че ситуацията е доста интересна, има привкус на възможна дилема.

Продължи ли да практикува същия рисков, самоубийствен стил на игра, Лийдс е почти на 100% сигурен изпадащ. Но въпреки това има шанс Биелса да продължи работата си по примера на Фарке в Норич.

А бъдете сигурни Биелса няма да промени нищо в играта на Лийдс. Това е против природата му. Той е достатъчно възрастен и консервативен, за да предаде идеалите си за целите на конкретен резултат.

Остава да видим дали пък все пак от Лийдс няма да ни изненадат уволнявайки аржентинеца с прякор Ел Локо (б.р. В превод - Лудия) И дали, след като това евентуално се случи, Лийдс няма да се завърне към корените си на играещ типично британски футбол отбор. За такава стратегия Сам Алардайс е винаги готов да откликне.