Развръзката във Висшата лига започва утре - какво се случи дотук и какво да очакваме

Мина много време след петия кръг в английската Висша лига през миналия септември. Именно тогава написах последните си редове за най-силното футболно първенство в света, опитвайки да прогнозирам предстоящи събития, да очертая тенденции и по някои направления успях. По други претърпях крах.

Няма по-подходящ момент от днешния ден, само един преди подновяването на Премиър лийг след пауза за мачовете на националните отбори, да се обобщи станалото дотук, включително с подчертаване на познатото и непознатото, както и да се очертаят възможните сценарии за финалната фаза на сезона, чийто цикъл започва от утре.

Челси

Защитата на "сините", която изтъквах и през септември, остана все така стабилна в хода на сезона дотук и към момента е втората най-добра в лигата след тази на Манчестър Сити. Изненадващо или не обаче, Челси изостана доста от Сити и Ливърпул заради затруднението да се отбележи гол в някои мачове.

Футболистите на Томас Тухел понатрупаха доста равенства и някои загуби, като освен на головата немощ на моменти, сривовете могат да се отдадат и на други две неща. Или дори три.

Първо, миналата година отбелязах, че лондончани имат блестящи стартови 11, но ако някой от ключовите футболисти в дадената линия се контузи, това неминуемо ще се отрази доста. Така и се случи в някои от мачовете на Челси.

Второ, макар и да се въздържах от тази констатация по-рано, най-малкото от уважение към факта, че Томас Тухел тогава бе пресен европейски и световен клуб шампион с Челси, германският мениджър на този етап не е изпъквал като специалист с безспорен шампионски манталитет, особено в "дългите надбягвания", каквито са националните първенства, и особено когато срещу себе си има мениджъри от световна класа.

С Борусия Дортмунд Томас Тухел не успя да развали рахата на Байерн, а с ПСЖ, макар да стана шампион два пъти, също не убеди феновете в своя манталитет.

И трето, което отново е свързано пряко с Тухел. Във времето той успя да се скара с една от звездите на отбора - Ромелу Лукаку, а в медиите на Острова бяха публикувани информации, че не само белгиецът е недоволен от отношението на наставника, а и немалка част други футболисти на "сините", които били обиждани от германеца по време на тренировките.

Добавяйки и подробността със смяната на собствеността на клуба, Челси със сигурност няма да стане шампион, но има ресурсите да опита да запази мястото си в Топ 4.

Ливърпул

"Мърсисайдци" фактически са един от двата отбора, които ще участват в една епична битка за титлата във Висшата лига. Всичко, написано през септември 2021 за тях, е абсолютно валидно и днес. Разбира се, подробности могат да се добавят, като една от тях е, че отборът на Клоп разполага с още едно "острие" в атака - Луис Диас.

От друга страна Ливърпул успя да се върне в борбата за титлата едва в последните седмици. Ман Сити бяха понатрупали аванс на върха след някои изненадващи грешки на Ливърпул - като равенството срещу Брайтън у дома и това с Брентфорд извън дома, но в споменатите няколко седмици назад футболистите на Пеп Гуардиола върнаха жеста, за да гледаме вълнуваща надпревара за шампионското отличие, която може би ще продължи до самия край.

А силната серия на Ливърпул е породена и от това, че след завръщането от контузии на футболисти като Харви Елиът, Тиаго Алкантара и други, които макар и за не толкова дълго, се контузват често, тимът на практика разполага с два почти равностойни отбора. Но непосредствено след въпросното целокупно завръщане на контузени отново се забелязваше, че между мачовете дадени футболисти попадат в лазарета. Например - ако Къртис Джоунс е възстановен, то почти непременно Наби Кейта се оказва контузен или болен, или пък ако Джордан Хендерсън е наличен, Тиаго Алкантара е извън строя.

Манчестър Сити

Тимът и сега изглежда точно така, както го описвах есента - всички в него са си малко писнали, изморени от непрекъснатото печелене на мачове и трофеи, като към това днес може да се добави, че на "гражданите" липсват и голмайстори. Нещо като при Челси. Разликата е, че за разлика от лондончани, футболистите на легендарния играч и треньор Гуардиола създават множество голови ситуации, но понякога не успяват да ги реализират. И Ливърпул ги догони основно заради това.

Борбата за титлата

Толкова сложно скоро не е било. Има различни фактори, които накланят в една от двете посоки - Ливърпул и Манчестър Сити.

От една страна, отстрани изглежда, че Ливърпул като цяло са по-гладни за успехи, в конкретния случай и за спечелването на шампионата. От друга обаче програмата е срещу тях. Те имат гостуване на Манчестър Сити, тоест директен двубой, в който частично борбата за титлата може да бъде решена, и домакинства на Манчестър Юнайтед, Евертън и Тотнъм.

На пръв поглед мачовете срещу тези избори изглеждат като най-сложни, затова и споменавам само тях.

В каквото и състояние да са Ман Юнайтед и градският съперник на Ливърпул, мачовете срещу тях са дербита и като такива не са съвсем лесно предвидими. И двата съперника на "мърсисайдци" ще направят всичко възможно, за да им нанесат щети в гонитбата със Сити. Включително с мръсни номера - изнервяне на мачовете, накъсване на играта и груба такава.

А Тотнъм на Антонио Конте, като отбор, който помогна на Ливърпул да настигне "гражданите" в класирането, побеждавайки ги наскоро на "Етихад" с 3:2, със сигурност ще поиска да се похвали на футболния свят, че е сторил същото и с отбора на Юрген Клоп. И това е далеч от невъзможното, защото Конте има умението по брилянтен начин да подготвя отборите си за 90 минути реактивен футбол - добре групирани по целия терен и изригващи с контраатаки. "Шпорите" имат страшно подходящи футболисти за това и така или иначе го правят редовно. На всичкото отгоре имат и класа, особено в нападение.

От трета страна историята показва, че Гуардиола има сериозно предимство пред Клоп що се касае до спечелените първенства. Изобщо не е изключено - след тази пауза, която имахме, каталунецът да извади най-доброто от футболистите си до края на сезона и те отново да вдигнат отличието, което най-много се цени в Англия - титлата във Висшата лига.

От четвърта - Ман Сити има точка превес пред Ливърпул. С това факторите, базиращи се на факти стават 3:1 в полза на "гражданите", но емоцията, жаждата и аурата на Ливърпул може да преобърне този резултат.

Манчестър Юнайтед

Относно "червените дяволи" за игрови детайли няма смисъл да се говори. Ясно е, че положението при тях не е добро, а точната дума, описваща последните им няколко години, е непостоянство. Което, естествено, автоматично изключва манталитета на победители.

За това непостоянство не е виновен нито уволненият през ноември Оле Гунар Солскяер, нито настоящият временен треньор на Ман Юнайтед Ралф Рангник. Виновни са хората по високите етажи на клуба, които са взимали стратегическото решение - и то неведнъж, кой да е начело на отбора.

Манчестърци станаха жертва на някои изменения във футбола, едното от които е, че в съвременния футбол, за да имаш успехи, ти трябва мениджър/треньор визионер, на когото да дадеш време. Като това не означава, че трябва да даваш доверието си на всеки, защото има хора в бранша, които или по принцип не стават за тази професия, или не са подходящи за конкретното място.

Друго, което е свързано с първото и не е мое заключение, а на Борислав Борисов от екипа, коментиращ английски футбол в каналите на Nova, е това, че в последните години футболът стана игра на треньорите. Вече не е достатъчно просто да имаш индивидуална класа - добър централен нападател или добро крило, които да вкарват и да печелиш. И преди треньорите имаха много сериозно значение, но днес то е още по-осезаемо, защото футболът се разви много, той в известен смисъл вече е наука и това много изравнява силите на терена.

На практика единственото, което можеше да спаси манчестърския гранд след провалите с Дейвид Мойс, Луис ван Гаал и Жозе Моуриньо, бе Хосеп Гуардиола да застане начело му, а не да отиде в градския съперник Сити. Успешен преход след ера като тази на Алекс Фъргюсън, изпълнена с успехи, можеше да бъде съхранена само с адски добър мениджър визионер. Моуриньо е добър, но не е визионер, извън епохата му сме и разчита много на индивидуалната класа на играчите си.

Макар и вероятно малко по-бавно, Клоп също щеше да им свърши работа - да останат в крак с тенденциите и в голямата игра. Той първо щеше да разтърси Манчестър Юнайтед, да го държи най-малкото жив, а след това постепенно щеше да изгради нещо устойчиво, което при липса на конкуренция би било тотален хегемон.

Арсенал

"Артилеристите" ме изненадаха. Да, аз очаквах, че Артета ще гради и води тим, който няма да е никак зле и постепенно ще прогресира, но растежът на Арсенал е много по-бърз и голям от очаквания от мен. Те са в борбата за Топ 4 - нещо, което смятах за утопично през този сезон. Уви, Артета и футболистите му ме опровергаха и в общи линии познах едно - именно някогашният полузащитник е точният човек за мениджър на отбора. И сега въпросителната е само една - а именно дали през някой от следващите сезони Арсенал ще погледне и към титлата.

Тотнъм

"Шпорите" имат противоречив сезон. Започнаха с Нуно Ешпирито Санто и то нелошо, но любовната история между него и Тотнъм не се получи и затова дойде Антонио Конте. Той, подобно на предшественика си, допуска неговият тим да прави грешки, но засега очевидно се ползва с много по-голямо търпение към себе си. Тимът имат класа, както казах и по-рано - особено в атака, и битката за Топ 4 с Арсенал, Манчестър Юнайтед и Уест Хям ще е много интересна, а прогноза как ще приключи тя е твърде трудно да се анправи.

Тотнъм се явява шанс за Конте да покаже на футболната общественост, че не е треньор за бързи и единични успехи, че не е треньор, който си тръгва след първия значим успех. Шанс да може да бъде наречен визионер и да направи нещо като "Групата на визионерите" с Гуардиола и Клоп.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

От предвидените за около осмицата отбори сериозно разминаване с прогнозата ми се получи в Евертън. Рафаел Бенитес бе уволнен, а отборът и клубът като цяло определено не са в цветущо здраве. "Карамелите" имат проблеми от най-различен вид и род.

При уволнението на легендарния за Ливърпул испански мениджър има два момента.

Единият е, че ако бе оставен за по-дълго, ако към него бе проявено търпение, вероятно "сините от Ливърпул" щяха да продължат да лъкатушат, но сигурен съм, нямаше да изпаднат. На Бенитес винаги му е било необходимо време, за да гради според това, което има, и след това постепенно да привлича нови футболисти, за да направи отбора такъв, какъвто той иска да го вижда. Или какъвто собствениците на дадения клуб го искат.

Вторият момент е, че още от началото той не бе приет особено добре на "Гудисън парк" и това донякъде бе очаквано и нормално. Все пак той е легенда за градския съперник Ливърпул. И това напрежение, което се създаде около Рафаел Бенитес още в началото, продължи в едно хронично недоверие във времето, което в крайна сметка доведе до лесното му уволнение от страна на клуба. Но то не промени особено ситуацията на отбора, и днес той е застрашен от изпадане в Чемпиъншип.

Ситуацията на Бенитес - резервираното и дори враждебно отношение към него от феновете, ми напомня на неуспешния период на Синиша Михайлович начело на Милан. Там той не просто бе външен човек, а враг, понеже има запомняща се кариера в градския съперник на "росонерите" - Интер. И дори може да се каже, че при него - за разлика от Бенитес, който и в Евертън бе в последния етап от кариерата си, неуспешният период в Милан се оказа повратен в негативна посока за треньорската му кариера. А той имаше качества за силна такава. Но никога повече не води клуб с ранг на гранд. И не че е късно, просто е малко вероятно.

Простете ме, това си беше цяло отклонение към Серия А...

Астън Вила, макар да смени треньора, покрива очакванията им от септември. Не повтарят силния минал сезон, но и не са застрашени от изпадане.

Уест Хям дори надминава очакванията ми. А Брайтън и Лестър определено разочароваха, особено "чайките", но в последна сметка са точно там, където очаквах - златна среда.

Уволнените мениджъри и застрашените от изпадане

Към септември 2021 писах, че най-застрашен от уволнение е Даниел Фарке, тогава мениджър на Норич, и той бе уволнен по-малко от месец по-късно. Преди него от Уотфорд изхвърча Сиско Муньос. Него не бях споменавал, защото не счетох за нужно към онзи момент да коментираме Уотфорд, но очаквах да не завърши сезона.

Марсело Биелса бе уволнен през февруари тази година, като към миналата допусках, че е възможно това да се случи и го наредих сред мениджърите, които може да се простят с работата си, но го маркирах като този, който е най-невероятно от вероятните да имат такава съдба. Защо - защото и тогава, и към момента на уволнението си той се ползваше с огромното признание, любов и доверие от страна на феновете на Лийдс. Все пак обаче желанието на собствениците клубът да остане във Висшата лига надделя и те го уволниха. Заменилият го Джеси Марш обаче не ми се струва като точният мениджър за отбора и не му давам много време като такъв.

Крах имаше и в прогнозата ми за евентуални уволнения на Бруно Лаже от Уулвърхемптън и на Ралф Хазенхютъл от Саутхемптън. Не се случиха и дори напротив - като цяло и двата тима са доста стабилни в представянето си и се противопоставят успешно включително на грандовете в лигата под вещото ръководство на Лаже и Хазенхютъл.

Относно изпадащите, Норич е сигурен с такъв, въпреки смяната на Фарке с Дийн Смит. Тя бе грешка в частта със заместника.

Бърнли този път по-скоро няма да успее да се спаси, както го правеше няколко сезона поред. Преди години по подобен начин Съндърланд оцеляваше на ръба в няколко поредни сезона и понеже година след година не променяше нищо съществено, накрая изпадна. След това "черните котки" изпаднаха и от Чемпиъншип и към момента продължават да са в третото ниво на английския футбол - Лига 1.

Уотфорд и Евертън са на три точки един от друг - 22 за първите и 25 за вторите и "карамелите" са тези, които са не в, а над зоната на изпадащите. Един-два мача обаче могат да обърнат нещата,

Лийдс е с 29 точки и поне на този етап в клуба дишат малко по-спокойно, но още е рано за пълно успокоение.

На този фон, говорейки и за промяната на мениджъри в Норич, Лийдс и Уотфорд, и за това кой вероятно ще изпадне, за мен е голяма изненада, че никой от споменатите три тима не потърси Сам Алардайс, който е специалист по спасяването на отбори във Висшата лига.

Норич взе уволнения от Астън Вила Дийн Смит, чиито качества са ми спорни още от успешния му период при виланите, тъй като смятам, че там в основата на успеха бе помощникът му Джон Тери. Сезон по-късно легендата на Челси напусна щаба му, вярно един-двама ключочи футболисти също си тръгнаха, и бирмингамци се оказаха далеч от нивото си през миналия сезон.

Уотфорд първо привлече Клаудио Раниери, който дойде след провал в Сампдория. Провали се и при "стършелите", уволниха го и привлякоха легендарния Рой Ходжсън. Той е нелош избор за отбор без големи претенции, но не и когато този отбор е замесен в борбата за оцеляване в последната фаза на сезона. На Ходжсън му трябва повече време, за да укрепне отборът, а той го няма и това много усложнява задачата му. Големият Сам, тоест Алардайс, е човекът на бързия резултат, който ти трябва при борба за оцеляване.

Въпреки грешните решения Уотфорд може и да оцелее, защото Ходжсън е по-опитен от Франк Лампард, който води Евертън, като и пред двата отбора предстоят много, много тежки изпитания.

И все пак прогнози за шампион, Топ 4 и изпадащи:

Шампион: Ливърпул (силно пристрастен съм)

Топ 4: Ливърпул, Манчестър Сити, Челси, Тотнъм ( за третия и четвъртия изхождам от програмата)

Изпадащи: Евертън, Бърнли, Норич