Новият футболист в ЦСКА с ужасяващ разказ за войната в Украйна

Новото попълнение на ЦСКА Енес Махмутович разказа ужасяващи неща за войната в Украйна. Високият 190 сантиметра футболист защитаваше цветовете на украинския Лвов, където записа 33 мача с 1 гол и често носеше капитанската лента.

Той прекарва три сезона в английския Мидълзбро и въпреки че успява да изиграе едва две срещи за първия тим, се превръща в първия футболист от Люксембург, разписал се на Острова. Британските медии продължават да следят развитието на централния защитник, а след руската инвазия в Украйна gazettelive.co.uk го търси за интервю.

„Лвов е шестият по големина град в Украйна, намиращ се в западната част на страната и често служещ за убежище на пострадалите от конфликтите в други области на държавата. Точно когато Махмутович се завръща след кратката зимна пауза в шампионата обаче, градът е ударен тежко от руските военни сили“, пишат на Острова.

„Беше четвъртък сутрин, събудих се около 6:00 сутринта заради сирените. Предния ден се бях чул по телефона с моя съотборник в националния отбор на Люксембург Оливие Тил, който ми каза, че очаква нещо подобно да се случи. Аз бях скептичен и не можах да повярвам, когато чух сирените… Веднага след като се събудихме, получихме съобщение от клуба. Това се случи преди 7:00 часа, а в 9:30 проведохме среща, на която ни беше казано: „Всички чужденци можете да напуснете страната“, разказва Махмутович.

Клубът организира три автомобила за чуждестранните си играчи, с които да се отправят към полската граница. Те тръгват в 19:00 часа на път, който обикновено отнема около 90 минути. Движението обаче е блокирано, което налага футболистите да слязат от колите и да преминат оставащото разстояние от около 7 мили (малко над 11 километра) пеша, пристигайки след полунощ. Махмутович и съотборниците му наемат стая в хотел на границата, но когато срещат бедно семейство с малки деца, решават да им я отстъпят.

„Имаше хиляди хора! Тогава започнахме да се страхуваме, че няма да получим право да напуснем страната. Именно по това време бе активиран и законът за мобилизацията и всички мъже между 18 и 55 години се сбогуваха с жените и децата си и се отправиха по обратния път. Много хора плачеха, крещяха. Беше много, много трудно да сме свидетели на раздели в семейства, които може и да се окажат последни“, продължава Махмутович.

„Прекарахме нощта навън. От 4 часа сутринта до 22:00 ч. вечерта на другия ден не бяхме яли нищо. Имаше малък магазин точно до границата, но никой не искаше да напуска километричната опашка, за да не изгуби реда си. Беше студено, но ние бяхме толкова близо едни до други, че не го усещахме твърде много. В един момент взеха решението да затворят границата за 7 часа, което доведе до допълнителен хаос в тълпата. Много хора бяха притиснати до стената, страхувах се да не се стигне до огромна трагедия. Имаше възрастни хора, които починаха, но линейките нямаше как да стигнат до тях. Със съотборниците ми дори обмисляхме да отидем на друг граничен пункт, където имаше други футболисти, но това беше невъзможно. Прекарахме над 40 часа без сън“, спомня си ужаса новото попълнение на ЦСКА.

Когато най-накрая успява да премине границата, Махмутович среща трудности да напусне малкото полско селце, където са настанени. Въпреки че правителството на страната осигурява автобуси, които да превозват бежанците до Краков, опашките за тях са толкова дълги, че бившият играч на Мидълзбро трябва да търси такси, което да го закара до бившата столица на Полша.

Успявайки да се прибере благополучно в Люксембург и вече подготвяйки се за завръщане към футбола, Махмутович признава, че тези няколко дни завинаги ще оставят отпечатък в съзнанието му.

„Никога няма да забравя това. Особено след като вече съм имал подобно преживяване със своите родители, когато напускахме Югославия. Трудно е да се намерят думи, с които да се опише нещо такова. Не мога да повярвам, че подобни събития се случват през 2022 година. Първоначално ни беше казано, че ще бъдем в безопасност в Лвов, но бързо разбрах, че това не е истина, след като чух взривовете на летището, което беше на няколко километра от моята къща. Тогава осъзнах какво ще последва. Набързо опаковах един куфар, моят съквартирант взе два, но скоро осъзнахме, че това е твърде много. Оставих много свои вещи в Украйна, които най-вероятно няма да видя повече, но съм щастлив, че вече съм далеч и се надявам всичко това скоро да приключи“, завършва тежкия си разказ Махмутович.