Ето го и идеалния отбор от световното първенство в Катар през погледа на ФАКТИ

Световното първенство по футбол в Катар ще остане в историята по куп причини. Ще се опитахме да се абстрахираме от футболните страсти, за да ви предложим оценката на ФАКТИ за най-добрите 11 на изминалия шампионат, според представянето им в турнира.

На вратата поставяме Доминик Ливакович от Хърватия. Той оспорваше тази си позиция с Боно от Мароко и Емилиано Мартинез от Аржентина. Стражът на шампиона може и да получи „Златните ръкавици“ от ФИФА, но истината е, че той допусна 4 гола от 4 удара срещу Нидерландия и Франция в редовните 90 минути на двете срещи, докато Ливакович сътвори куп чудеса срещу Бразилия и Япония. Освен това бе брилянтен и при дузпите срещу „Селесао“, така че той е нашият избор за този пост.

Вляво на защитата слагаме Тео Ернандез. Трябва да признаем, че малцина бяха левите бекове, които направиха нещо запомнящо се тази година. Именно от тази зона паднаха куп попадения. Причината да изберем френският защитник е, че вкара страхотен гол срещу Мароко в полуфиналите, а през останалото време създаваше доста опасности в предни позиции с високата си скорост и техника.

Десният бек ще бъде Ашраф Хакими. Просто нямаше как да минем без нито един играч от африканската страна, а едва ли има по-подходящ от крайният защитник на ПСЖ. Той бе истински лидер на терена и извън него, като дори си позволи да опонира очи в очи с президента на ФИФА - Джани Инфантино, за да отстоява позицията на своя тим. Извън това, той изпълняваше еднакво добре функциите си в двете фази на играта.

Централните бранители са Йошко Гвардиол от Хърватия и Рафаел Варан от Франция. Хърватинът имаше един-единствен миг на слабост и той дойде срещу Меси, когато аржентинецът сътвори едно от изпълненията на годината по крилото. Много преди него са изглеждали далеч по-отчайващо, така че му прощаваме този миг и му отдаваме заслуженото през всички останали мачове. Френският му партньор пък доказа, че неслучайно е считан за един от най-добрите в света през последните десетина години. Той продължава да е онзи атлет от дните в Реал Мадрид, но с тази разлика, че вече има и опит на своята страна. Не си спомняме момент, в който да е надигран един на един, а в градивен план сякаш гледахме Върджил ван Дайк в най-добрите му дни.

Позицията на дефанзивния халф даваме на Орелиан Чуамени. Той бе едно от откритията на годината, след като Реал Мадрид плати толкова много пари за него, за да го привлече от Монако. По всяка вероятност щеше да е резервна, ако Н'Голо Канте не беше пострадал така тежко от контузии, но това щеше да е загуба за футбола. Младокът е изключително здрав физически, но не за сметка на техниката му с топка в крака. Очакваме и в бъдеще много от него, така че следете за неговите изяви. А и нали помните гола му срещу Англия от 30-ина метра.

Енцо Фернандез спокойно може да бъде определен за откритието на Мондиала. Момчето дебютира за страната си след контузията на Джовани Ло Селсо още преди старта на турнира, а в последствие се добра до наградата за „Най-добър млад играч“. Категорично бе заслужено, защото енергията му на терена бе от ключово значение за крайния успех на Аржентина. Той дори се отчете с гол и асистенция, въпреки по-дълбоката си позиция по терена.

Лука Модрич този път бе пренебрегнат от мнозина, но сякаш хората просто свикнаха с невероятната му класа и ако не вкарва голове за статистиката, плеймейкърските му умения остават на заден план. Не и в нашите очи обаче, защото ветеранът на „шахматистите“ винаги бе най-добрият, когато съотборниците му имаха нужда от него.

Една от принудителните изненади тази година стана позицията на Антоан Гризман. Преди 4 години той бе водещ голмайстор и фаворит за „Златната топка“, а допреди 6 месеца имаше призиви да се пенсионира преди да е навършил 30 години. Дидие Дешам реши обаче да го сложи в офанзивната част на халфовата си линия, за да запълни празнината от контузените Кристофър Нкунку и Пол Погба. Гризман го стори по такъв начин, сякаш цял живот е играл точно там. Малък спад в играта му забелязахме във финала, но в останалите 6 мача бе един от най-добрите „петли“.

Офанзивната двойка е повече от ясно коя ще бъде - Килиан Мбапе и Лионел Меси. 23-годишният французин изглеждаше, че проспива мача за титлата и точно тогава шокира цвета с хеттрик, за да се превърне в едва втория играч с подобно постижение след Джоф Хърст. Преди това всичките му голове паднаха от игра и бе истински кошмар за защитниците на Полша и Дания. Меси пък изигра в нашите очи най-силния си турнир за Аржентина, въпреки че на клубно ниво имаше години, в които бе много по-впечатляващ. Сега ни удиви с лидерските си качества. Той поемаше отговорност за всяка трудна ситуация, а опитът му го превърна в изкусен майстор на извеждащите подавания от крилото. Титлата неслучайно се дължи най-вече на него, така че мястото му сред най-добрите 11 е повече от гарантирано.

Заслужава си да отчетем играта на Оливие Жиру, Кристиян Пулишич, Софиян Амрабат, Педри и Даичи Маеда. Те също оставиха своя отпечатък върху турнира и не им достигна малко, за да попаднат в тази класация.

Идеалният отбор на Световното първенство по футбол в Катар през 2022 г., според ФАКТИ.бг#qatar2022 #football #worldcup pic.twitter.com/9q2HRGJZhC

— Fakti.bg (@fakti_bg) December 19, 2022