Димо Тонев дари бронзовия си медал от Световното през 1986 година

Дарение като подарък за рождения си ден направи легендата на българския и световния волейбол Димо Тонев. На 2 юли тази година той чества своята 60-годишнина. Обявеният за "Най-добър централен блокировач в света" за 1990-та се раздели с бронзовия си медал, спечелен с мъжкия национален отбор на България на Световното първенство по волейбол във Франция през 1986 г. Ценното отличие остава в Музея на спорта Националния стадион "Васил Левски" редом до отборната купа.

"Това беше един много тежък период въобще за световния спорт – припомни си Тонев, връчвайки медала. - След бойкот на Олимпийски игри през 1980 г., след бойкот на Олимпийски игри през 1984 г. в Лос Анджелис, Световното първенство през 1986 г. беше едно от първите във волейбола, в което се събраха най-силните сили в света. Изключително голяма и свирепа конкуренция със САЩ, СССР, Аржентина, Бразилия, Полша и Франция като домакин, нашият отбор се пребори за този медал, който виждате тук. Това стана благодарение на момчетата, с които играхме заедно."

Медалът бе предаден на церемония в Музея на спорта, в която присъстваха и част от съотборниците на Тонев от онзи славен състав - Петко Петков (капитан на отбора), Николай Димитров, Любомир Ганев и Борислав Кьосев. В битката за бронза тогава България побеждава Бразилия с 3:0.

"Нека този медал бъде тук във витрината и бъдещите поколения, и всички, които са свързани със спорта, да знаят за този успех", посочи още Тонев.

На церемонията присъстваха много лица от българския спорт и волейбол, начело с министъра на младежта и спорта Георги Глушков, който връчи на Тонев почетен плакет.

"За мен е удоволствие да бъда част от днешното тържество по случай 60-годишнината на нашия приятел и много голям спортист, и пример за младите – Димо Тонев. Министерството на младежта и спорта оценява много високо неговия принос в областта на спорта и на волейбола. И в българския, и в световния волейбол той е поставил невероятен стандарт – винаги, където се е състезавал. Повечето от нас много добре познават блестящата му спортна кариера и неговия скромен характер, но в същото време така завладяващ и даващ пример на младите. Искам да ти пожелая да бъдеш жив и здрав, щастлив и усмихнат, и да даващ още пример във волейбола и в спорта!", каза министър Глушков.

След това президентът на Българска федерация по волейбол Любомир Ганев подари картина и отправи лични благодарности към Димо Тонев, с когото са делили една стая в националния отбор в продължение на шест години.

"Ти винаги ще имаш място в моя живот. Скъпи приятелю, благодаря ти за всичко, което си направил за волейбола! Благодаря ти за миговете, в които сме изкарали заедно! Сигурен съм, че сега ще продължиш да правиш и това като член на Управителния съвет на БФВ. Искам да ти пожелая да бъдеш жив и здрав! Ти беше един от първите, които показа на нас какво трябва да правим", отправи своя поздрав Ганев.

Тонев е четирикратен шампион на България като състезател, а пет пъти вдига купата на страната. Той е носил екипа на двата най-големи спортни клуба у нас – Левски и ЦСКА. Неслучайно днес го уважиха и от двата лагера – президентът и треньор на "червените" Александър Попов и съпрезидентите на "сините" Владимир Николов и Давид Давидов. Председателят на ОСК Левски – Тодор Тодоров, също имаше подарък за Тонев.

"Уважаеми г-н Тонев, приемете моите най-искрени поздравления по повод вашия юбилей. Името ви е записано със златни букви в историята на волейболен клуб Левски. Вие сте значима част от най-големите успехи на синия отбор. За нас е чест и гордост да носим в спомените ни забележителната ви кариера. Ценим високо усилията, които сте положили в името на нашия клуб. Бъдете здрав и носете винаги в сърцето си "синята" любов!", посочи Тодоров.

Този момент бе споделен от семейството и най-близките приятели на Димо Тонев, както и от още много волейболни и спортни деятели.

"По-лесно се играе волейбол", пошегува се Тонев, когато застана пред всички и благодари на присъстващите, сред които много хора, които са били част от спортния му път. В кариерата си той е играл още за отбори от Италия, Гърция и Турция. Сред най-големите му успехи е спечелване на Купата на CEV през 1991 година със Сислей Тревизо (Италия).