Няма как да се избяга от реалността: ЦСКА и Левски са тотално в сянката на Делиормана

Коментар на Жаклин Михайлов, "Тема спорт":

В неделя от 14:00 часа на познатата за вечното дерби сцена – стадион „Васил Левски“, ЦСКА и Левски ще борят основния стереотип винаги да играят скучни и досадни мачове с малко попадения. Така е поне от 14 години насам поради причина, че големите клубове на България са тотално в сянката на слънцето от Делиормана

И независимо, че цялото журналистическо войнство винаги се напъва да придаде тържествен смисъл на поредното издание, няма как да се избяга от реалността. А тя е, че символичният домакин е едва осми в класирането, а гостът е на второ място с впечатляващата разлика помежду им от цели 17 пункта. Почти същата ситуация съществуваше преди мача между тях през есента и тогава това предимство се оказа решително за победата на Левски. Но мястото в подреждането е най-често опровергаваният стереотип в дербито, което е съпътствано от заклинанието, че формата и проблемите не го касаят, защото тръпката в артистите е различна.

И това е всъщност най-тежкият за преодоляване стереотип, който води до вечното очакване с машина на времето актуалните изпълнители да ни върнат 20, 30 или 40 години назад, когато публиката на стадиона и по телевизорите гледаше незабравими спектакли. Но точно това няма как да се случи, защото в неделя от общо около 30 участника на терена, най-много 5-6 ще са българи, към които могат да се отправят очаквания за памет. Но основната близо 80 процента част са чужденци които не притежават никаква родова памет. Още по-лошото е, че не притежават и кой знае какви големи футболни умения, за да ни остават без дъх спрямо случващото се на терена.

Лирическото ми отклонение не беше самоцелно, то е нагласата, с която трябва да се подходи към неделното издание на вечното дерби, което почти сигурно ще е и последното за сегашната кампания между големите съперници. ЦСКА изостава все още на 9 точки от заветната четвърта позиция и шансовете да стопи отстоянието са не повече от 20 процента. А и наградата в преследването на тази цел не е толкова примамлива, защото армейците продължават в турнира за купата, а петото място в края на редовния сезон е нещо като резервен план за участие в европейските турнири през бараж.

Левски, от своя страна, има ясна и реалистична цел и тя е така познатото второ, сребърно място за клуба. Което също ще означава изпълнена задача за завръщане в Европа. Толкова за генералните цели, които както се вижда, няма да претърпят никаква решителна промяна от резултата в неделя. Който да си признаем честно е повече за престиж, самочувствие и най-вече за червената и синята стена на стадиона. Никога не трябва да се забравя, че ако е останало нещо непокътнато и цяло от дербито, то това са хората, които отиват на стадиона. Те създават атмосферата и усещането, че нещо голямо ще се случи. И те също така изравняват градуса на напрежението до онзи на дербита в съседни държави.

И конкретно към предпоставките за червена или синя победа, която обаче е в дълбоката сянка на най-вероятния хикс. И то както често се случва в последните години – в нулево изражение. Двете непокътнати нули на таблото са много по-възможна опция от зрелищен мач с много попадения в двете врати или само в едната мрежа.

Освен от изпълнителите, които са от бледо качество, много от сценария за мача зависи от двамата треньори.

В случая нито Томаш, нито Веласкес ще ме опровергаят, като предложат някаква стихия от емоции в двубоя. При треньора на символичните домакини се забелязва известно отрезвяване от образно написано алкохолния градус, който го поддържаше до катастрофата в „Овча Купел“. След двете победи срещу Арда и класиката на „Колежа“, Томаш е доволен, но не самодоволен, състояние толкова характерно иначе за него. И това като подход към мача с Левски ще означава внимание и умереност. Идеите му за най-дълбока преса и натиск ще са оразмерени спрямо ситуацията и подопечните му ще разчитат само на това, което могат на терена. А то може да им донесе успех срещу Левски само при максимална концентрация, съчетана с минимум непредизвикани грешки и добра реализация пред противниковата врата. Положителното в подобрението на ЦСКА идва именно от дузината възможни голмайстори. Вижда се, че в последните три мача дори крайните защитници вкарваха голове, а това не се случва толкова често.

Стабилността на ЦСКА се вижда и от космоса. Двойката централни защитници Делова и Лапеня започва да се разбира и с вързани очи. В сърцето на терена Кареасо и Ето‘О са безспорно най-добрият дует изобщо в първенството. А напред Питас ще доказва, че толкова много пари не се дават за куц кон. От вратаря Дюлгеров, бековете Вион и Пинто, халфовете Линдсет, Шопов и Илиан Илиев се очаква да не се издънят с някоя глупост или пък да не бъдат само придатък към мача.

Левски няма никакъв проблем да отговори подобаващо на всяка една провокация в добрия смисъл на думата от съперника. Но това съждение бе актуално до мача на „Тича“. Петте промени в основната постройка на Веласкес преобърнаха наопаки прогнозите за следващия мач срещу ЦСКА. Но все пак ще направя смелото предположение, че испанецът, на който явно му шепнат в ушенцето, ще се върне към варианта от трите си победи със същата защитна четворка. В средата на терена също страхът ще го накара да се довери на Цунами и Мислович, а квартета напред изглежда непоклатим. Така че Левски ще гони успеха срещу ЦСКА със същите, които победиха Лудогорец, Хебър и Спартак Варна. Експериментите в случая могат да се окажат фатални.

Останалото са подробности от пейзажа, но важни като детайл. За съдия на мача бе избран Радослав Гидженов, който не е убедителен през настоящия сезон и вероятно ще остави противоречиво впечатление. Системата за видеонаблюдение, човекът от буса, подхода спрямо картоните също ще са неща, които ще бъдат дискутирани след срещата. Но все пак това е единственият и неповторим двубой между ЦСКА и Левски, който за България ще е толкова интересен, колкото Наполи – Интер. И дано всичките наложени стереотипи бъдат опровергани с едно зрелище за историята. С обрати в резултата, много голове и пълна драма. И около 16 часа в неделя може отново да се върнем в реалността.