Николай Стайков за ФАКТИ: Два-три гласа не са били достатъчни, за да бъде избран Каримански

“Миналата седмица имаше толкова много неизвестни на коалиционната маса, че ако някой беше сложил още едно, тя щеше да падне, да се катурне в някоя посока. Това е обяснението защо не се вадят други нерешени въпроси като например избора на шеф на Антикорупционната комисия (КПКОНПИ), което ние следим изключително внимателно”.

Това каза журналистът от Антикорупционния фонд Николай Стайков пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ.

Според журналистa гласуването дали единственият кандидат за управител на БНБ Любомир Каримански, издигнат от ИТН, да заеме поста или не, което се проведе в миналия петък, е било изключително забавна ситуация. “Каримански не беше избран буквално заради два-три гласа. Веднага след първото гласуване, имаше прегласуване, поискано от ГЕРБ. Заради подозрения и информация, която получих, разпечатах от сайта на Парламента стенограмата от 15 април. Виждаме, че 235 са общо гласувалите, което е много висока мобилизация - почти всички народни представители се събират обикновено при вотове на недоверие. При първото гласуване, ГЕРБ не са гласували. Това не е грешка, това е групова тактика. Няма как 59 депутата да се объркат едновременно. Наредено им е да не гласуват. Веднага се вижда какво е разпределението, колко гласа не стигат и дали ако се добавят гласовете на ГЕРБ, решението минава. В случая то не минава с два-три гласа. От 235 са били нужни 118 гласа, а се събират 115-116 гласа. Два или три гласа не са били достатъчни, за да бъде избран Каримански”, обясни Стайков.

“Много е лесно да се пресметне и да се предположи, че ако имаше още два-три гласа от някоя парламентарна група, на практика Любомир Каримански според мен щеше да бъде избран”, заключи той.

Според него изборът на управител на БНБ е много важен по няколко причини: “Първо, заради надзора върху банките - има един много чувствителен сектор на банките с български собственици, които много биха искали да имат разбиращ техните особености човек. Второ, заради надзора върху небанковия финансов сектор. Секторът на небанковите финансови институции е изключително интересен и много често невидим сектор. Почти невидим. Там са всякакви лихвари. Както казват старите полицаи - започне ли полицията да прави акции срещу лихварите по крайните квартали, значи идват избори. Моите информации от различни източници през последните години показват, че гласовете вече не се купуват, тъй като цената е станала прекалено висока, а се използват мрежите на лихварите, като не се плащат пари, а се опрощават пари - използват се зависимостите на хората, които вече са зависими от лихварите”.

“Трето, ако няма промяна в плана, в началото на 2024 година България трябва да приеме еврото. Имаше специални запитвания към финансовия министър, който каза, че планът остава. Аз съм песимист, че планът ще остане, но в момента според него на 1 януари 2024 г., което е след година и 8 месеца, България трябва да приеме еврото. Това променя ролята на централната банка в няколко направления. Особено интересно е какво ще прави валутният борд. Досега монетарната политика беше отрязана - БНБ беше като един човек с вързана дясна ръка. Въведеният след 1997 г. валутен борд на практика означаваше ампутиране на всякаква монетарна политика, привързване тогава към немската марка, а след това към еврото. Сега вързаната ръка леко се отпуска, макар и в рамките на общоевропейски правила. Моето впечатление е, че много от ограниченията в това какво може да прави централната банка, след влизането в Еврозоната ще бъдат облекчени - пак ще има ограничения, но в сравнение с много строгия режим в момента, ще е леко облекчение”, посочи още той.

“Това е един огромен ресурс по няколко направления и затова е интересът към позицията управител на БНБ, която се избира за 6 години”, обобщи журналистът.

Попитан за внезапното искане, което ИТН отправи - да има по-голямо представителност в парламентарните комисии, Николай Стайков изрази мнение, че когато дадена страна води преговори с друга, се предполага на масата на преговорите да седнат хората, които могат да взимат решение. Според журналистa, за да работи по-добре коалицията, трябва да има по-добра комуникация и лидерско представителство по време на срещите.

Разговорът премина към публикация на Антикорупционния фонд от 14 април - ден преди вота за избор на нов управител на БНБ.

“Публикувахме съдебна експертиза, която е била част от досъдебно производство. Експертизата e поръчана от следователите по досъдебното производство по случая с плащането на 1 милион лева, извършено от “Инвестбанк”, докато Любомир Каримански е изпълнителен директор на банката, към един малоимотен, безадресен човек. Става въпрос за човек с профил на хората от контингента, който се ползва, за да се правят всякакви измами и фиктивни сделки - прехвърляния на фирми и активи.

Експертизата трябва да отговори на няколко много прости въпроса. Освен че отговаря на въпроси като това дали всичко е наред с документацията по това плащане - отговорът е не, не е наред, но има един много интересен въпрос - дали изобщо в този клон - централния, на банката е имало толкова наличност в този ден. Вещото лице е направило експертиза на наличността две седмици назад - това е банка, влизат и излизат пари, за да проследи дали е имало наличност. Картинката, която прочетох в тази експертиза, е такава, че изобщо не е толкова важно дали е имало измама или не е имало измама. Поради самия факт, че не може да установи каква е била наличността и липсват задължителни документи, не бих дал на такъв изпълнителен директор да управлява не само централна банка, ами и квартална бакалия”, обясни Николай Стайков

“Картината, която вещото лице установява, като иска задължителната документация и я преглежда, показва, че процесите в банката не се управляват добре. Липсват задължителни документи, атрибути, сметки, салда. Това е установено”, каза още той.

Попитан за разпространилата се теза как е възможно Каримански да бъде председател на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание, но да не е подходящ за управител на БНБ, Стайков коментара: “Очевидно едната позиция, на която той е в момента, е много по-маловажна и той не може да взима решения сам. Освен това, не забравяйте, че Парламентът работи в условия на много висока прозрачност. Ние, като журналисти, бихме могли да присъстваме на Комисията по бюджет и финанси, да задаваме въпроси и т.н. Българската народна банка си е извоювала изключително висок общественоприет процент на липса на прозрачност. Там се взимат решения за стотици милиони, за милиарди и никой не пита”.

Според журналиста следващият управител на БНБ, който рано или късно ще бъде избран, трябва да обърне внимание на темата КТБ ясно и публично и да вземе мерки, които да предотвратят следващи подобни банкови сътресения. “След като мандатът на сегашния управител е изтекъл - който беше поредният малко говорещ, малко появяващ се публично управител на БНБ, очаквах новият управител да излезе и да изрази оценката си за ставалото по време на предишния управител и по-важното - какво ще се прави относно Иван Искров, който беше управител по времето на КТБ, като изкара на поста два мандата, тоест 12 години. През неговия мандат се случи най-голямото банково сътресения за този век - събарянето на КТБ, за което Иван Искров трябва да носи пълна отговорност, тъй като това се случи в средата на втория му мандат. Не беше изразена никаква оценка и нямаше никаква информация какви мерки ще вземе БНБ, за да не се получава това, което се получи. Имаше проблем, а в БНБ избраха отново да си заровят главите и да се забрави. Най-малкото трябваше да има огласени етични правила”, посочи Стайков.

“Още при първия мандат на Искров беше казано, че няма да се дават лицензи за нови банки, тъй като българската банкова система е достатъчно фрагментирана, а трябва да бъде консолидирана и от това да няма малки и рискови банки биха имали полза българските потребители. БНБ на практика каза - ако искате да имате българска банка, трябва да купите дял или изцяло някоя от съществуващите банки. Това е директно в полза на хората, които са получили лиценз преди да бъде спряно издаването на лиценз. В днешно време, например Прибалтийските държави станаха част от един динамичен глобален сектор. Започнаха да издават банкови лицензи за малки банки, които имат ограничен лиценз, но могат да участват в международни системи за разплащане, които са иновативни. Видяхме как от Прибалтийските държави излязоха приложения, които всеки един от нас има на телефона си и ги ползва постоянно. Това закостеняло, затворено, изолирано отношение, което БНБ наложи, запази интересите на собствениците на български банки, но отряза българската финансова система фатално от това, което се случва по целия свят”, отбеляза журналистът.

Целия разговор можете да гледате във видеото: