Избори по гръцки: Всеки втори печели...?

Гърците гласуват за втори път за парламент. Близо 10 млн. избиратели трябва да отговорят на въпросa:  Кой да стане депутат?

Числото две може да се окаже „магическо” на този вот. От 19 регистрирани политически формации,  9 имат реален шанс да прескочат изборната бариера от 3%, показват социологическите проучвания.

Това прави всяка втора партия има шанс да има депутати.  В надпреварата за гласовете на гърците се открояват две формации – управляващите от Сириза и опозиционната Нова демокрация.  Разликата между тях е в границите на социологическата грешка.  На голяма дистанция след тях се нареждат ПАСОК и Комунистическата партия, които гравитират около 6%, пресмята в. "Та неа".

Близо 4% си поделят формациите оглавявани от журналисти:

центристката Потами (Река) и популисткия Съюз на центристите.

Ставрос Теодоракис основа през 2014 г. социалдемократическата партия "To Потами" ("Река"). На последните избори за Европейски парламент тя се класира на четвърто място. В момента за гласовете на гърците се бори лидерът на Съюза на центристите Василис Левентис. От 1984 г. той води собствено политическо предаване с основен мотив „небето се продъни над Гърция”. В момента неговите послания се сбъдват за част от избирателите и той разчита на близо 4% от гласовете. припомня в. "Вима".  

Василис Левентис обещава, че при победа на изборите заплатите на всички политици ще бъдат намалени на половина. С 50% от 300 на 150 ще се свие броят на депутатите, а пенсиите на богатите гърци ще бъдат премахнати, за да не тежат на хазната.

Вотът ще покаже какво е бъдещето на лявото в Гърция

В средата на август парламентът в Атина гласува новия пакет от мерки за икономии. В навечерието на ключовото гласуване десетки депутати се отцепиха от Сириза и основаха своя партия Народно единство. Евроскептичната партия около стария комунист Панайотис Лафазанис иска да се утвърди като сериозна политическа сила на предстоящите избори.

По всичко изглежда, че Народно единство може да разчита на младежите, които подкрепиха Алексис Ципрас на последния вот, докато техните родители ще гласуват за Сириза.  В момента Алексис Ципрас има всички шансове да прати в историята ПАСОК, която продължава да бъде разтърсвана от вътрешните боричкания на силните доскоро фамилии. През 2014 г. Георгиос Папандреу напусна ПАСОК с амбициите да наложи собствен политически проект. Месеци по-късно той отново се върна в „бащината къща”, но това не донесе на ПАСОК по-голяма подкрепа от избирателите.

Новата лидерка на ПАСОК Фофи Генимата има две задачи: да сключи мир с влиятелните политически фамилии в партията и да очертае политиките, по които би подкрепила един кабинет  на Нова демокрация. Все повече анализатори са на мнение, че подкрепа за Сириза ще е пагубно за ПАСОК и старата левица в Гърция.  Самият Алексис Ципрас се нуждае той да бъде припознат като безспорен лидер на лявото в страната. Източници от близкото му обкръжение посочват, че той бил по-склонен дори и при победа на изборите да остане в опозиция. Един нов мандат за Сириза се очертава като по-кратък от първия.     

Нова демокрация за Гърция....

По всичко изглежда, че опозиционната дясна Нова демокрация влиза в кондиция през последните месеци, стопявайки изоставането си от управляващата Сириза до границите на социологическата грешка. Някои изследвания дори й дават и известна преднина, коментира в. "Катимерини".  

Лидерът на опозицията Евангелос Меймаракис през последните седмици набира все повече популярност, а близо 80% от членовете на Нова демокрация заявят, че ще гласуват на днешния вот. Това е най-високата партийна мобилизация.

Самият Евангелос Меймаракис може да се похвали с постовете на военен министър и на председател на парламента.  Опитът натрупан от последния може да се окаже безценен при така очертаващия се разпокъсан и многолик състав на депутатите.

Не трябва да се забравят и националистите от Независимите гърци, които бяха доскорошен съюзник на Сириза. Наплива от бежанци от Сирия ще накара мнозина от гърците да ги подкрепят.

Шансове за следващия парламент има и крайната ксенофобска партия Златна зора. Продължаващата икономическа криза, строгите мерки на икономии и наплива на мигранти само „налива гласове” за партията.

За мнозина гърци тези избори и са „дежа вю”.

В началото на юли с 60% „не” и едва 40% „да” южните ни съседи отхвърлиха исканите от ЕС строги мерки на икономии и реформи. Десетина дни по-късно премиерът Алексис Ципрас клекна пред всички условия на Общността и международните кредитори. Три месеца по-късно гърците са уморени и разочаровани. Те се чувстват предадени, че гордото им „Охи” (Не) не бе чуто от управляващите.  На изборите днес мнозина от гърците ще гласуват с „Не” (Да) за бъдещето на Гърция.

Остава една последна задача след вота.... Политическата аристокрация в Атина  от традиционната десница и левица да започне да си говори помежду си или рискува да потъне в забвение не само в Гърция, а и в Европа.