Ердоган след преврата

Разбира се, сега ще видим нови черти от характера на Ердоган. Те едва ли се ще са изненада дори за познаващите по-повърхностно процесите в Турция (такива като мен). Това написа в профила си във Фейсбук Николай Слатински.

Неуспешният опит за преврат наистина му двигна високо топката и Ердоган няма да пропусне с присъщата му жестокост да я забие в полето на демокрацията. На същата тази демокрация, за чиято опора и чийто гарант бе единодушно обявен от великите западни сили и нашите власти, които мислят бързо, когато им кажат как да мислят.

Само който има реални доказателства и специфична информация за своето твърдение, може да говори аргументирано, че Ердоган е организирал преврат срещу себе си. Макар че е интересно какво мислят за това многобройните жертви...

Има и подобен начин на разсъждение -

тръгваш от крайния резултат, гледаш кому се е оказал той изгоден

и започваш да наслагваш събитията отпред-назад.

Подобен начин на разсъждение не е признак на добър вкус в аналитичното мислене. Той крие риска да се подбират само фактите, които устройват този подход, а останалите да се игнорират на принципа - ако фактите не ме устройват, толкова по-зле за тях.

Сравняват такова анализиране (с кавички или без) с логиката - когато слънцето изгрява, петелът кукурига, значи слънцето изгрява, защото петелът кукурига. Или с друг пример - онзи, дето ръсел сол пред дома си в голям град, за да не го нападнат лъвове; и понеже лъвове наистина не го нападали, той вярвал, че е защото ръсел сол пред дома си.

Силните политици са в състояние да използват хода на събитията в своя изгода,

да се възползват от грешките на противника, дори да обърнат в преимущество неговата енергия, замах и размах.

Аз не разполагам със специфична информация, не съм специалист по Ердоган и Турция, затова ми е много трудно да приема, че Ердоган може да е планирал щателно и толкова изпипано целия сценарий с преврат срещу себе си. Паниката му в първите часове също говори за някакви основания за това, което ми диктуват здравият разум и интуицията.

Ето защо съм повече склонен да вярвам, че той, разполагайки с колосалната мощ и ресурси на държавните политически, полицейски, разузнавателни, жандармерийски и военни ресурси успя да прехване инициативата, да овладее ситуацията, да мобилизира своите многочислени привърженици и сега вече е с развързани а-ла-диктаторски ръце в пътя към не а-ла-, а абсолютната диктатура.

Би могло, ако този начин на мислене не устройва хората, които предпочитат модела на анализ, базиран на пряката връзка между кукуригането на петела и изгряването на слънцето, да се допусне - може пък да постигнем някакъв консенсус с тях, - че Ердоган е получил макар и частично закъсняла, но все пак изпреварваща информация за преврата и бързо е съобразил, че това наистина е дар от Господа - и да беше мечтал за него, и да го бе подкокоросвал, пак нямаше да му падне като дюшеш и да му вдигне високо топката...

Която той с кръвожадна жестокост забива в полето на демокрацията,

пред слисаните погледи на великите западни сили.

Защото в Турция се развиват в последно време някои тревожни недемократични и антидемократични тенденции, полагат се усилия за установяване на политически режим със силни автократични и дори авторитарни черти, посяга се на изконни за европейската либерална демокрация права и свободи на гражданите, става все по-очевидна опасността от заместване на нормалните политически процедури за разрешаване на социалните, икономическите, етническите и религиозните конфликти със силови средства, прилагани от всички страни в тези конфликти.