Мистериозна радиация над Западна Европа

Следи от радиоактивния изотоп на йод – 131 с неизвестен произход са засечени през януари в Западна Европа. Това съобщават норвежки медии.

За първи път опасния изотоп е засечен от станцията Сванховд. Това е станало през втората седмица на януари. Станцията Сванховд се намира близо до границата на Норвегия с Русия.

Малко по-късно този радиоактивен изотоп на йод - 131 е открит Рованиеми във финландската част на Лапландия. Норвегия първа засече наличието на радиация, но Франция първа предупреди за промяна в радиационния фон на страната.

До края на януари следи от радиоактивния изотоп на йод - 131 са открити в Полша, Чехия, Германия и Испания.

Финладските власти успокояват, че измерените количества йод – 131 са под опасните граници. В момента няма ясното на какво се дължи неговата повишена концентрация. Причината е, че йод – 131 се използва широко и в медицината.

Факти.бг очаква отговор от българските институции...

Какво е радиоактивния изотоп на йод - 131?

От гледна точка на радиационната защита най-важният радиоактивен изотоп на йода е йод-131. Той има период на полуразпадане 8 дни. В случай на ядрена или радиационна авария за наличието на йод -131 се отделя особено внимание. Значителна част от активността на радиоактивните вещества, които могат да бъдат изхвърлени в околната среда при ядрена авария в атомна централа, се формира именно от йод-131. Други радиоактивни изотопи като йод-132, йод-133, йод-134 и йод-135, имат по-малко време на живот и техният принос е по-малък спрямо този на йод-131 при вътрешно облъчване на човека.

Друга особеност на йода е, че той относително лесно и бързо може да проникне в мляко (по веригата “трева / фураж - животно- мляко - човек).

Щитовидната жлеза е с много малка маса (около 20 г средно за човек) и когато в нея се натрупа радиоактивен йод (йод-131), това води до голямо дозово натоварване (висока погълната доза) на този критичен човешки орган.

В първите часове след възникване на ядрена или радиационна авария радиоактивният йод-131 постъпва в организма главно чрез вдишване, при което сравнително бързо прониква в кръвта За да се предотврати натрупването на йод-131 в щитовидната жлеза се използват таблетки от калиев йодид, за да се насити предварително щитовидната жлеза със стабилен (нерадиоактивен) йод и по този начин да се блокира последващо постъпление на радиоактивен йод в нея.

Радиоактивен йод-131 може да попадне в човешкия организъм и по хранителната верига, но това е възможно да се случи на по-късен етап след възникването на ядрена или радиационна авария. Освен йодна профилактика, за ограничаване на облъчването на населението могат да се предприемат и други превантивни защитни мерки като: прекратяване или ограничаване на консумацията на замърсени с йод-131 хранителни продукти; засилен контрол на мляко, вода и основни храни; други организационни и административни мерки.