Владимир Путин изглежда все по-притеснен за руската икономика! В Кремъл надигат глас за преговори с Киев

Президентът Владимир Путин се тревожи все повече за изкривяванията в руската военновременна икономика - точно когато Доналд Тръмп настоява за прекратяване на конфликта в Украйна, разкриха петима източници, запознати със ситуацията, пред "Ройтерс".

Икономиката на Русия, движена от износа на петрол, газ и минерали, нарасна стабилно през последните две години въпреки множеството санкции от Запада, наложени след нахлуването на руските сили в Украйна през 2022 г.

Още новини от Украйна

През последните месеци обаче вътрешната активност се обтегна от недостига на работна ръка и високите лихвени проценти, въведени за справяне с инфлацията, която се ускори при рекордните военни разходи.

Това е допринесло за зараждането на мнението сред част от руския елит, че е желателно уреждане на войната чрез преговори, според двама от източниците, запознати с мисленето в Кремъл.

Тръмп, който се върна в Белия дом в понеделник, обеща бързо да разреши украинския конфликт - най-големият в Европа след Втората световна война. Тази седмица той предупреди, че са вероятни още санкции, както и мита, срещу Русия, освен ако Путин не седне на масата за преговори, и отбеляза, че Русия се е запътила към "големи проблеми" в икономиката. Високопоставен съветник на Кремъл във вторник съобщи, че Русия досега не е получила конкретни предложения за преговори.

"Русия, разбира се, е икономически заинтересована от преговорите за дипломатически край на конфликта", заяви Олег Вюгин, бивш заместник-председател на Централната банка на Русия, позовавайки се на риска от нарастващи икономически изкривявания, тъй като Русия турбокомпресира военните разходи и тези за отбрана.

По-рано беше съобщено, че Путин е готов да обсъди вариантите за прекратяване на огъня с Тръмп, но че териториалните придобивки на Русия в Украйна трябва да бъдат приети и Киев трябва да се откаже от кандидатурата си за присъединяване към НАТО.

Тръмп "се фокусира върху прекратяването на тази брутална война", като ангажира широк кръг от заинтересовани страни, посочи говорителят на Съвета за национална сигурност на Белия дом Брайън Хюз.

През последните седмици обаче съветниците на Тръмп отхвърлиха хвалбите му, че тригодишната война може да бъде разрешена за един ден.

Само дни преди встъпването в длъжност на Тръмп, администрацията на отиващия си президент на САЩ Джо Байдън наложи най-широкия пакет от санкции досега, насочени към приходите от петрол и газ на Русия - ход, който според съветника по националната сигурност на Байдън Джейк Съливан ще даде на Тръмп влияние в евентуални преговори чрез оказване на икономически натиск върху Русия.

Путин заяви, че Русия може да се бори толкова дълго, колкото е необходимо, и че Москва никога няма да се преклони пред друга сила над ключови национални интереси.

Икономиката на Русия с 2,2 трилиона долара доскоро показа забележителна издръжливост по време на войната и Путин похвали високопоставени икономически служители и бизнеса за заобикалянето на най-строгите западни санкции, налагани някога на голяма икономика.

След свиване през 2022 г. БВП на Русия нарастна по-бързо от този на Европейския съюз и Съединените щати през 2023 г. и 2024 г. Тази година обаче централната банка и Международният валутен фонд прогнозират растеж под 1,5%, въпреки че перспективите на правителството са малко по-розови.

Инфлацията достигна двуцифрено число, въпреки че централната банка увеличи референтния лихвен процент до 21% през октомври.

"Тук има някои проблеми, а именно инфлацията, известно прегряване на икономиката", отчете Путин на годишна пресконференция на 19 декември. "Правителството и централната банка вече имат задачата да намалят темпото", допълни той.

Миналата година Русия направи най-значимите си териториални придобивки от първите дни на войната и понастоящем контролира близо 1/5 от Украйна.

Путин смята, че ключови военни цели вече са постигнати, включително контрол над земя, която свързва континентална Русия с Крим, и отслабване на украинската армия, отбеляза един от източниците, запознати с мисленето в Кремъл.

Освен това руският президент признава напрежението, което войната оказва върху икономиката, допълни източникът и открои "наистина големи проблеми", като въздействието на високия лихвен процент върху невоенните предприятия и индустрията.

Русия увеличи разходите за отбрана до постсъветски връх от 6,3% от БВП през тази година, което представлява 1/3 от бюджетните разходи. Разходите бяха инфлационни. Наред с недостига на работна ръка по време на войната това доведе до по-високи заплати.

Освен това правителството търси по-високи данъчни приходи, за да намали фискалния дефицит.

Вюгин заяви, че устойчивите високи лихви ще окажат натиск върху балансите на бизнеса и банките.

Руският производител на въглища и стомана "Мечел", собственост на бизнесмена Игор Зюзин и семейството му, съобщи, че е преструктурирал дълга си под натиск от ниските цени на въглищата и високите лихви.

Разочарованието на Путин беше очевидно на среща в Кремъл с бизнес лидери на 16 декември, където той се скара на високопоставени икономически служители, разкриха двама от източниците, които са запознати с дискусиите за икономиката в Кремъл и правителството.

На един от източниците е било казано, че Путин е останал видимо недоволен, след като е чул, че частните инвестиции са били съкратени заради цената на кредита.

Управителят на централната банка Елвира Набиулина не е присъствала на срещата.

Вчера Путин заяви пред министри, че наскоро е обсъдил с бизнес лидери рисковете от намаляване на кредитната активност за дългосрочен растеж, очевидно имайки предвид срещата през декември.

Някои от най-влиятелните бизнесмени в Русия, сред които главният изпълнителен директор на "Роснефт" Игор Сечин, главният изпълнителен директор на "Ростех" Сергей Чемезов, алуминиевият магнат Олег Дерипаска и Алексей Мордашов - най-големият акционер в производителя на стомана "Северстал", публично разкритикуваха високите лихвени проценти.

Набиулина е изправена пред натиск да не повишава повече лихвените проценти от двама от най-влиятелните банкери в Русия - нейният бивш шеф, главния изпълнителен директор на "Сбербанк" Герман Греф, и главия изпълнителен директор на ВТБ Андрей Костин - те се опасяват, че Русия върви към стагфлация.

В изказването си от 19 декември Путин призова за "балансирано решение за лихвените проценти". На следващия ден, на последната си среща за паричната политика за годината, централната банка задържа лихвения процент на 21% въпреки очакванията на пазара, че той ще се повиши с 200 базисни пункта.

В реч след решението Набиулина отрече да се е поддала на натиск. Тя посочи, че критиките към политиката на централната банка се увеличават, когато лихвите са високи.

Набиулина - бивш икономически съветник на Путин, която е била и негов министър на икономиката, е една от най-влиятелните жени в Русия: тя е управител на централната банка от юни 2013 г. и според трима от източниците Путин ѝ има доверие.

Само няколко седмици след като изпрати войски в Украйна през 2022 г., Путин предложи Набиулина да поеме трети мандат като шеф на централната банка. Нейният мандат изтича през 2027 г.

Поддръжниците ѝ твърдят, че критиците пропускат основната причина за инфлацията - огромните военни разходи - и подчертават, че без нея икономическата стабилност би била застрашена.

Някои законодатели призоваха тя да бъде заменена - малко вероятен резултат според двама от източниците.

"Никой в ​​такава ситуация няма да смени управителя на централната банка", изтъкна един от източниците, запознат с дискусиите за икономиката. "Авторитетът на Набиулина е безспорен, президентът ѝ вярва".