Хага: Гърция незаконно блокира Македония за НАТО

Международният съд в Хага постанови, че Гърция е нарушила спогодба от 1995 година, блокирайки членството на Македония в НАТО през 2008, предаде GRReporter. Решението е окончателно, без право на обжалване и обвързващо за двете страни. С 14 гласа „за” и два „против” съдиите в холандския град застанаха зад исканията на Македония и отхвърлиха гръцките възражения.

15 от тях подкрепиха позицията, че Гърция е нарушила член 11 ал. 1 от Междинно- временната спогодба, като е упражнила вето срещу членството на Македония в Северноатлантическия алианс и само един бе на различно мнение. Със същото съотношение съдиите отхвърлиха всички останали искания на Скопие, свързани с налагането на бъдещи забрани към Гърция от страна на съда.

Според решението, възражението на Гърция за приемането на Македония в НАТО не може да бъде прието като изключение по чл. 11 от Временната спогодба, понеже той не позволява на Атина да се обяви против членството на Македония в някоя международна организация с аргумента, че тя ще участва там с конституционното си име.

Международният съд реши, че Атина е посочила само един случай на нарушение от страна на Скопие. Става дума за използването на национални символи, което се забранява от член 2 ал. 7 от Спогодбата. Съдът отхвърли всички останали аргументи за нарушения от страна на Македония.

Малко след обявяването на съдебното решение, в електронната страница на гръцкото външно министерство бе публикувано съобщение. В него се посочва, че Гърция ще разгледа решението с пълен респект към „Международния съд в Хага, който е основният правосъден орган на Организацията на обединените нации”. След като анализират кои от исканията на двете страни са били приети или отхвърлени, от ведомството подчертават, че „днешното решение не се занимава изобщо с въпроса около спора за името на Бившата Югославска Решублика Македония. По този начин се потвърждава, че той ще трябва да бъде решен в рамките на определения от резолюциите на Съвета за сигурност процес под егидата на ООН”.

В съобщението се посочва още, че решението на съда в Хага „не засяга и не би могло да засяга процесите на приемане на решения в НАТО, нито обективните критерии на Алианса за приемането на нови страни-членки”.

В края се подчертава желанието на Атина да продължи да преговаря за името на Македония и надеждата, че Скопие ще се яви на масата на преговорите в дух на доброжелателство, „понеже въпросът за името може да се реши само чрез преговори под егидата на ООН”.

GRReporter се свърза за коментар с председателя на Македонския научен институт в София, професор Трендафил Митев. Той заяви, че „спорът между Република Гърция и Република Македония за името е само първа част от едни сложни бъдещи междубалкански отношения, които предстои да се развиват. Този спор обективно засяга и Република България, поради факта, че една трета от географската област Македония е в нейните граници”.

Според професор Митев българската научна общественост „разбира напълно страховете на гръцкото обществено мнение от възможността в бъдеще да се предявят и открити териториални претенции по отношение на Република Гърция. Причините за нашите опасения се коренят и в десетилетната политика на управляващите среди в Скопие за тотална фалшификация на истината, свързана с българската история, език, култура и народностно име. Освен всичко друго, всеки гражданин на Македония, който има българско самосъзнание се преследва най-сурово. В медиите се насажда ежедневно език на омраза по отношение на българите и българската държава. Предвид на всичко това, евентуалното приемане на Република Македония в Европейския съюз и НАТО, преди властите в Скопие да са формулирали една политика на добросъседство с околните държави, в бъдеще действително може да създаде напрежение в тези важни международни организации. Затова, ако тази неевропейска политика не се снеме от употреба в Скопие, не би било нелогично и българското обществено мнение в бъдеще също да издигне искане за евентуално вето по отношение на претенциите на Република Македония за членство в европейски и международни организации”.

От Македонския научен институт смятат, че „Македония трябва действително да нормализира отношенията и подхода си към балканските си  съседи, включително и към България, защото настоящите отношения на напрежение са ненормални, неестествени и не би било чудно, ако се появят и други проблеми по отношение на македонското членство. Подобни конфронтационни политики нямат място в Европейския съюз. Ние не можем да допуснем в бъдеще да стане източник на напрежение в ЕС и НАТО, затова че се фалшифицира българската история, име и т.н. Естествено, ние не разработваме политиката на България, но в качеството си на представители на българската наука, не можем да приемем такава политика.

Предполагам, че гръцкото обществено мнение също е провокирано от някаква нелоялна позиция, която гърците преценяват, че се съдържа в македонската теза”.

На въпроса на GRReporter дали днешното решение на Международния Трибунал в Хага би могло да ускори решаването на спора с името на Македония, професор Митев отговори: „Аз се надявам това решение по принцип да „отрезви” отговорните фактори в Скопие и те да разберат, че имат за съседи цивилизовани европейски държави, както на юг, така и на изток. Затова трябва да се наложи езикът на добросъседството и на цивилизования диалог, за да не се създават подобни проблеми и в бъдеще. За да може Република Македония да стане един нормален и толерантен член на Европейския съюз и НАТО, тя трябва да застане на позицията на обективната истина, добросъседството и приятелството”.

В същото време генералният секретар на Северноатлантическия алианс Андерс Фог Расмусен заяви, че решението на Трибунала в Хага няма да повлияе по никакъв начин на позицията на военния съюз.
„Запознах се с решението на Международния трибунал за двустранния спор между Гърция и Бившата Югославска Република Македония. Присъдата не засяга решението, което приеха съюзниците на срещата на върха през 2008 в Букурещ. Споразумяхме се да изпратим покана за участие до Бившата Югославска Република Македония, веднага щом бъде постигнато приемането на взаимно решение за името на страната. Нашето решение бе потвърдено на срещата на върха, както и по време на последвалите срещи на министерско ниво”.